Решение № 218 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6312/2007 г.

Решение № 218 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6312/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. К., М. Д. Д., К. В. З., Д. В. Ц., С. В. С., Ч. М. А. и Д. Й. Д., всички от гр. В., чрез процесуалния им представител адв. В срещу решение от 03.08.2007 г. по гр. д. № 955/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено частично първоинстанционното решение по гр. д. 5629/2005 г. на Варненски РС, с което са отхвърлени изцяло исковете като неоснователни, е постановено друго, като е признато за установено по отношение на С. А. Г., че К. А. (личното име на първия ответник е пропуснато) С. и И. К. С. не са собственици на 1/6 ид. ч. от поземлен имот № 8 в кв.723 по плана на 3-ти микрорайон гр. В., целия с площ от 512 кв. м. Със същото решение въззивният съд е признал за установено по отношение на М. Д. М., че А. К. С. и И. К. С. не са собственици на 1/36 ид. ч. от същия поземлен имот. Оставил е в сила решението в частта, с която останалите искове са отхвърлени като неоснователни. Въведени са доводи за необоснованост на изводите, че ищците не са станали собственици на идеални части от имота на основание давностно владение за неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Срещу решението, в частта с която са уважени исковете, е подадена касационна жалба и от ответниците по иска А. К. С. и И. К. С.. О. доводи за необоснованост на изводите, че в полза на тези ищци е изтекъл давностен срок и на това основание са станали собственици на идеални части от имота. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по нея съдът взе предвид следното: Срещу А. К. С. и И. К. С., като наследници на А. С. са предявен при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни иск за да се отрече че те са собственици на общо 5/6 идеални части от поземлен имот № 8 в кв.723 по плана на 3-ти микрорайон гр. В., целия с площ от 512 кв. м., които права ищците твърдят, че са придобили на оригинално основание - давностно владение осъществявано от 15.03.1963 г. след построяване на триетажна жилищна сграда в имота и разпределяне на самостоятелните обекти в нея с разпределителен протокол. От фактическа страна е установено, че наследодателят на ответниците А е бил собственик на поземления имот и на 18 юли 1954 г. е сключил предварителен договор за продажба на по 1/6 идеална част от имота с пет лица: Здравко М., Д. В., Рафаил М., С. Г. Г. и Г. Г. Г. като се е задължил и да им отстъпи право на строеж в размер на по 1/6 ид. ч. за всеки един от имота или общо на 5/6 ид. ч., а след построяване на сградата и правото на собственост върху същите идеални части от дворното място, срещу поето от тях задължение да построят със свои средства за праводателя един апартамент на партера с югозападно изложение, състоящ се от две стаи и хол в същата сграда в завършен вид. С договор от 18.06.1955 г., за който е съставен н. а. № 1* т. I, н. д. № 728/1955 г., Атанас Г. е отстъпил право на строеж на лицата З. М., Рафаил М., С. Г. Г. и Г. Г. Г. в изпълнение на предварителния договор за построяване на жилищна сграда на площ от 195 кв. м. С договор от 16.04.1956 г., обективиран в н. а. № 104/1956 г., г. I, право на строеж е отстъпено и на Д. В. В имота е била построена триетажна сграда с по два апартамента на етаж и на 15.03.1963 г. съсобствениците на сградата на общо събрание са приели решение за разпределяне на обектите в нея. С извършеното разпределение на А. Г. е определен апартамент на първия етаж, заедно с мазе и таванско помещение и 1/6 ид. ч. от общите части на сградата; на Г. Г. е определен апартамент също на първия етаж, с таван и мазе и 1/6 ид. ч. от общите части на сградата. Апартаментите на втория етаж са предоставени на С. Г. и Рафаил М. заедно с таванско помещение и мазе за всеки един и с по 1/6 ид. ч. от общите части на сградата. Апартаментите на третия етаж са разпределени за Д. В. и З. М. заедно със съответните мазе, таван и по 1/6 ид. ч. от общите части на сградата. На 03.09.1963 г. Атанас С. Г., Г. Г. Г., С. Г. Г., Рафаил М. и Д. В. се снабдяват с констативни нотариални актове за собственост на апартаментите, прилежащите им мазета, тавани и на по 1/6 ид. ч. от общите части на сградата. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът е приел за установено, че само наследниците на С. Г. Г. в производство по делба на наследството останало от него, извършена през 1987 г. са се позовали на давностно владение по отношение на 1/6 ид. ч. от дворното място. След като съдът е намерил това възражение за основателно го е уважил и е допуснал делба и на 1/6 ид. ч. от дворното място. Апартаментът и 1/6 ид. ч. от дворното място и правото на строеж върху него са били поставени в дял на ищцата С. А. Г. В. основа на това въззивният съдът е приел, че ответниците по иска не се легитимира като собственик на 1/6 ид. ч. от имота, тъй като друг го е придобил. Въззивният съд е уважил и иска предявен от М. Д. М., като е приел, че тя се легитимира като собственик на 1/36 ид. ч. от дворното място на основание дарение от 2002 г. До този извод съдът е достигнал след като е приел за установено, че през 1969 г. Димитър В. е дарил на дъщеря си Л. М. 1/6 ид. ч. от апартамента и 1/36 ид. ч. от дворното място. Пред 1983 г. по гр. д. № 3286/83 г. на ВРС е постигната съдебна спогодба между Л като в дял на Л. М. е поставен апартамента на втория етаж както и 13.804% от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. През 1997 г. Михайлова дарява на М. Д. апартамента и 13.804 % от общите части на сградата. По отношение на останалите ищци съдът е приел за установено, че първоначалните собственици на правото на строеж върху дворното място и на построените на това основание апартаменти не са се позовали на придобивна давност по отношение на дворното място, поради което не се легитимират като носители на това право и не са го прехвърлили при извършените от тях разпоредителни сделки, от които ищците черпят права. I. По жалбата на ищците: Жалбата е неоснователна. Първоначалните собственици на ограниченото право на строеж през 1963 г. не са се позовали на придобивна давност по отношение на дворното място, въпреки уговореното с предварителния договор от 18.07.1953 г. Те са се снабдили с нот. актове за собственост на апартаментите, които са построили въз основа на отстъпеното им право на строеж. Не са предприели действия за обявяване на предварителния договор за окончателен в частта, с която е било уговорено, че след построяване на сградата А. Г. ще им прехвърли и по 1/6 ид. ч. от дворното място. Косвено доказателство за отсъствие на анумис, че владеят идеални части от терена за себе си е и установеното по делото, че през 2000 г. собствениците на апартаментите и на правото на строеж върху терена вземат решение на общо събрани за построяване на шест гаража в дворното място. В решението не се обсъжда дали са носители и на правото на собственост върху терена. Между страните не е имало спор за това, че след извършване на разпределението всеки от суперфициарните собственици е установил владение върху определения му обект както и че са ползвали дворното място за различни нужди като паркиране на автомобили, оформяне на цветни лехи и др., за което не е имало спорове между тях. Те са ползвали терена като носителите на учреденото им право на строеж върху него и не установяват да са променили намерението за владение и това да е станало известно на собственика на терена. Не са ангажирани доказателства за установяване обективиране и демонстриране на промяната на намерение на владението от такова на основание отстъпено право на строеж в такова за себе си. Въз основа на така установените факти изводът на съда, че касаторите не се легитимират като собственици на идеални части на терена, поради което ответниците не са носители на тези вещни права е обоснован и направен при правилно прилагане на закона. II. По жалбата на ответниците по иска: Жалбата е основателна. Неправилно съдът е приел, че възприетото в производството по делба на единият апартамент, извършена между съсобствениците му на основание наследствено правоприемство от наследодателя С, че те са собственици и на 1/6 ид. ч. от дворното място, е противопоставимо на ответниците по иска. Те не са били страни в това производство, поради което и силата на пресъдено нещо на решението не ги обвързва. Ищцата С. А. Г. е следвало да установи, че наследодателят, след снабдяването му с нот. акт за собственост на апартамента и 1/6 ид. ч. от правото на строеж е установил владение и върху 1/6 ид. ч.от имота и и го е владял за себе си. Необоснован с фактите по делото е и извода, че касаторите А. К. С. и И. К. С. не са собственици на 1/36 ид. ч. от дворното място, тъй като то е придобито от ищцата М. З. в нот. акт за дарение направено пред 1997 г., от който тази ищца черпи права, не е достатъчно основание да се направи извод, че тя е установила владение върху тази идеална част от имота и го е противопоставила на собствениците и на това основание е придобила вещни права върху него. Не може да бъде споделен и изводът, че тя е присъединила владението на праводателите си, тъй като не е установено те да са осъществявали такова. По отношение на тези два иска съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка относно момента от който упражняването на фактическа власт върху имота на основание суперфициарното право на ищците или техните праводатели е било трансформирано във владение с намерение за своене на тези части, което да е достигнало до знанието на собствениците на терена и на което те да не са се противопоставили. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността на изводите на съда относно уважените искове е основание решението в тези две части да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.