Решение № 11620 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОДДФЗ) Велико Търново против решение 151/16.11.2022 г., постановено по адм. д.120/2022 г. по описа на Административен съд Търговище (АС-Търговище). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, неспазване на процесуалните правила на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства (необоснованост) - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорваното уведомително писмо. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Х. Хасанов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 151/16.11.2022 г., постановено по адм. д.120/2022 г. по описа на АС Търговище е отменено Уведомително писмо изх. 01- 043-6500/162/23.06.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 (ПРСР 2014-2020), издадено от ОДДФЗ-Велико Търново, с което е отказано подпомагане (определена е за оторизирана субсидия в размер на 0 лв.) по Заявление за подпомагане/плащане, във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД: 25/14/2/02508, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви, които да обосновават пълен, а не частичен отказ за предоставяне на финансова помощ и в нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен и допустим съдебен акт като постановено от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд въз основа на всички събрани по делото доказателства обосновано е приел, че Х. Хасанов притежава животновъден обект Ферма за дребни преживни животни , който според удостоверението му за регистрация 101/2760-1/16.06.2020 г. е с капацитет 3100 овце-майки и техните приплоди до 6-месечна възраст. Оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден по повод подадено от Х. Хасанов заявление с идентификационен номер 25/14/2/02508 от 12.04.2021 г. за подпомагане за 2921 бр. дребни преживни животни (ДПЖ). Поисканото подпомагане е отказано, защото административният орган е приел за установено, че не са спазени изискванията за минимална площ в помещение за дейност 14.2.1 Осигуряване на свободна площ при отглеждане на ДПЖ като недостатъчната площ в помещение е в размер на 569,50 кв.м., което оценено като нарушение на чл. 4, чл. 12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/8.08.2017 г.). От приложената по делото съдът е приел за установено, че в животновъдния обект, находящ се в [населено място], общ. Омургтаг след 15.05.2021 г. се отглеждат 2421 бр. овце, защото на 23.04.2021 г. са продадени и транспортирани 500 бр. агнета, които са били включени в заявлението от 12.04.2021 г. Въз основа на доклада за контролната проверка решаващият съд приема за доказано, че площта на помещението на животновъдния обект е 2884 кв.м., а на двора 5860 кв.м. При съобразяване с изискванията, установени в чл. 4 и чл. 12, ал. 3 от Наредбата 4/2017 г. тази площ не е достатъчна за отглеждане на 2921 броя ДПЖ, но е достатъчна за 2421 ДПЖ. В двата докладите от проверката на място и контролната проверка е посочено, че са използвани данни от проверката за НДЖ и приложена справка за животните, напуснали обекта след 12.04.2021 г. и уведомленията към тях, но такива документите не са приети като писмени доказателства от първата инстанция като част от изпратената административна преписка. Обосновано първата инстанция приема, че действителният брой отглеждани животни към референтния период не е установен по несъмнен начин преди издаване на оспореното уведомително писмо, защото няма данни действително да е съобразено ветеринарно медицинското свидетелство за предвижване/транспортиране на животни, пътните листове за транспорта на продадени животни и други счетоводни документи, отразяващи отчуждаването на част от заявените животни. В подкрепа на извода, че липсва яснота относно отглежданите животни, респективно необходимата за това площ, съдът се е позовал и на удостоверението за регистрация на животновъдния обект той е с капацитет 3100 овце-майки и техните приплоди до 6-месечна възраст. Административният съд не е допуснал процесуални нарушения при събиране на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Допълнително представените с касационната жалба писмени доказателства не установяват основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание, когато не е резултат от допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. В случая тези документи не са приети като доказателства по делото поради неизпълнени задължението по чл. 152, ал. 2 и ал. 4 от АПК от страна на касационния жалбоподател ответник в първата инстанция, а не поради нарушение на АС-Търговище, който е установил фактическата обстановка по спора съобразно всички ангажирани от страните доказателства. В случая от съществено значение е обстоятелството, че в уведомителното писмо като фактическо основание обсъдена само площта на помещението на животновъдния обект и заявените ДПЖ, но липсват фактически констатации относно установените отглеждани в референтния период ДПЖ, не е правено разграничение в зависимост от вида на животните, който има значение за площта, необходима за тяхното хуманно отглеждане. Като е акцентирал върху противоречието между отделните документи и липсата на ясни установявания в УП, административният съд е достигнал до законосъобразния правен извод, че уведомителното писмо е издадено без да са установени всички относими факти за правилно приложение на материалния закон. Решението на АС-Търговище е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК при споделяне на всички изложени от първата инстанция мотиви. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода и направеното искане, има право да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в пълен размер. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на действителната фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд,