Решение № 12932 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2645/2012 г.

Решение № 12932 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2645/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител Людмил Ангелов, против решение № 317 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 283/2011 г. на Административния съд Стара Загора. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Петко Куртев Радев, представлявана от адв. Милена Кривачка, оспорва касационната жалба като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Петко Куртев Радев от гр. Раднево, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22571 от 12.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 17 295,45 лв. във връзка с подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 2414070939661 от 8.05.2009 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК, тъй като в акта липсват фактическите основания за издаването му, което рефлектира върху правото на защита на адресата на акта, препятства упражняването на съдебен контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт: 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; да представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност, както и тези на последователност и предвидимост; 3. налице е нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя. В нормата на чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е предвидено, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Но съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, като в ал. 2 на същия § 4 е посочено, че когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея от § 4 на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". В разглеждания случай от органите на Разплащателната агенция е установено чрез предоставените им в компетентност способи /административни и проверки на място/ през 2009 г., че заявените земеделски парцели отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, поради което е оторизирано плащане на субсидия по СЕПП в размер на 8270.41 лв. и по НР 1 - 9025.04 лв. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, от м. декември 2010 г е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. пряко приложим по своята характеристика в националното право за СЕПП. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, трябва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, а когато е необходимо, и от проверки на място. В чл. 28 от същия регламент е предвидено, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите й, като според § 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада с оглед удостоверяване на присъствието си на тези проверки и да направи забележки. В случай, че се открият нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация от МЗХ с писмо, вх. № 02-04-09/3554 от 9.12.2010 г., и констатираните различия, Разплащателната агенция към ДФЗ е имала задължение да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тези несъответствия. Това е абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. са извършени две кръстосани проверки, установяващи, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на законоустановената процедура, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициента е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Във връзка с изложеното е верен изводът, направен от първоинстанционният съд, че е налице хипотезата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и следователно, задължението за възстановяване, посочено в § 1 на същия член, не следва да се прилага, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Затова не може да се приеме, че извършеното плащане на субсидията, респективно на част от нея представлява неправомерно получена сума, т. е. не може да се квалифицира като публично държавна вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, дължимо от Петко Радев. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил бенефициента за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,