Решение № 10388 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6715/2010 г.

Решение № 10388 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6715/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Димитър Николов Захариев срещу решението по т. 3 от протокол № 17 от 29.04.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 76/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг" от "прокурор в апелативна прокуратура" в ранг "прокурор в окръжна прокуратура" в същия орган на съдебната власт за срок от три години". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправната норма на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ (редакция на обнародване на ЗСВ, ДВ, бр. 64 от 2007 г.). Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС, съвета), чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена проверка на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на данни, уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт, за извършени нарушения на т. 5.9 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Повод за извършването й са публично оповестените сведения от члена на ВСС Иван Колев, че лице, известно с името "Красьо", е предлагало срещу възнаграждение осигуряване на подкрепа от членове на ВСС на магистрати, участващи в конкурси за административни ръководители на различни звена от съдебната система. В хода на образувано пред Софийска градска прокуратура досъдебно производство № 6813/2009 г. срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт", като "Красьо" е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев. Последният е осъществявал контакти с различни магистрати - кандидати за ръководни административни длъжности, през периода 1.01.2009 г. - 30.06.2009 г. В предложението е посочено, че е установено, че Димитър Захариев се познава с Красимир Георгиев от 2006 г., двамата често са се срещали или са били в обща компания, като за посочения по-горе период са провели 104 телефонни разговора. С решение на ВСС, прието на заседание на 5.11.2009 г., на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Димитър Захариев и е избран дисциплинарен състав чрез жребий, състоящ се от членовете на ВСС Иван Колев, Пламен Стоилов и Галина Захарова. На първото заседание на 25.11.2009 г., за което жалбоподателят е редовно уведомен, същият е поискал отвод на председателя на дисциплинарния състав Иван Колев, който е приет от дисциплинарния състав. С решение на ВСС от 27.11.2009 г. на мястото на Иван Колев чрез жребий е избрана Светла Данова. На редовно проведеното заседание на 22.12.2009 г. са приети доказателства и дисциплинарното дело е предоставено на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за запознаване. С оглед направените от дисциплинарно отговорното лице искания по доказателствата, делото е отложено за събирането им. Следващото заседание по доказателствата е проведено на 19.01.2009 г., когато привлеченият към дисциплинарна отговорност прокурор е изслушан по същество. С решение № 10-00-031/28.04.2010 г. по дисциплинарно дело № 76/2009 г., дисциплинарният състав е приел, че жалбоподателят Димитър Захариев, заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Плевен с изтекъл мандат на 25.03.2010 г., понастоящем прокурор в същата прокуратура, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като виновно е нарушил т. 5.6 КЕПБМ за периода след решението на ВСС по протокол № 21/20.05.2009 г. за одобряване на КЕПБМ, респ. чл. 3, т. 4 от действащите преди това Правила за професионална етика на прокурорите в България, и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт, за което е предложил на ВСС да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ "понижаване в ранг" от "прокурор в апелативна прокуратура" в ранг "прокурор в окръжна прокуратура" в същия орган на съдебната власт за срок от три години". За да мотивира решението от фактическа страна, дисциплинарният състав е приел за установено, че на заседание на ВСС, проведено на 18.06.2009 г. членът на ВСС Иван Колев е оповестил публично сведения, че лице, известно като "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт. Във връзка с изнесената информация е образувано досъдебно производство № 6813/2009 г. по описа на Софийска градска прокуратура, при разследването по което е установено, че Красимир Васков Георгиев, през периода 1.01.2009 г. до 30.06.2009 г. е осъществявал контакти с редица магистрати на територията на цялата страна. Съгласно копие от удостоверение рег. индекс 11-03-691/15.10.2009 г., приложено към досъдебно производство № 6813/2009 г., предоставено от прокуратурата на РБ на ВСС, за същия период са установени определен брой магистрати, чиито мобилни номера са били записани в паметта на мобилния телефон, ползван от Красимир Георгиев, между които магистрати и последния са осъществени двустранни контакти (входящи и изходящи телефонни разговори и двустранно разменени съобщения). Към доказателствените материали по дисциплинарното производство са приобщени копие от протокол за разпит на Димитър Захариев по цитираното по-горе досъдебно производство от 23.10.2009 г. и разпечатка на мобилен оператор "Мобилтел" ЕАД от 12.01.2010 г. с данни относно контактите (телефонни разговори и съобщения) на привлечения към дисциплинарна отговорност Димитър Захариев с Красимир Георгиев. Въз основа на тези документи и показанията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в заседанието на дисциплинарния състав на 22.12.2009 г., последният е приел за установено, че прокурор Димитър Захариев е имал лични срещи с Красимир Георгиев, като двамата са се запознали три години преди образуването на дисциплинарното производството, и са осъществили среща на лична основа по повод общата работа на съпругата на прокурора и приятелката на Красимир Георгиев с артистичен псевдоним "Магда", на която среща Димитър Захариев дал на Красимир Георгиев визитка. След време Красимир Георгиев се обадил на привлечения към дисциплинарна отговорност и му предложил съдействие, което Димитър Захариев отказал. Независимо от това двамата осъществили след това срещи в гр. Плевен и гр. София. Дисциплинарният състав е приел за установено, че за периода 1.01.2009 г. - 16.06.2009 г. между лицето Красимир Георгиев и жалбоподателя Димитър Захариев са проведени общо 103 телефонни контакти, от които 10 кратки съобщения, от които изходящи от Красимир Георгиев до Димитър Захариев - 2 броя и входящи от Димитър Захариев към Красимир Георгиев - 8 броя. За същия период двамата са провели 93 двустранни телефонни разговора, от които изходящи от Красимир Георгиев до Димитър Захариев - 45 броя и входящи от Димитър Захариев към Красимир Георгиев - 48 броя. Продължителността на установените разговори е варирала от 0 до 393 секунди. След оповестяването на заседанието на ВСС на 18.06.2009 г. на сведенията за нелегитимната дейност на лицето "Красьо" не са установени телефонни контакти между Красимир Георгиев и Димитър Захариев като последните три разговора между тях са били на 16.06.2009 г., а в края на месец август 2009 г. Димитър Захариев прекратил напълно контактите си с Красимир Георгиев. Дисциплинарният състав, въз основа на приобщените по дисциплинарното дело данни за имущественото състояние на лицето Красимир Георгиев - притежавани недвижими имоти и движими вещи, и декларирани доходи, след съпоставянето им, е приел, че същият, въпреки липсата на легитимни доходи, поддържа висок стандарт на живот. Според оповестената от главния прокурор информация в заседанието на ВСС на 8.10.2009 г. и справката за хода на досъдебното производство рег. № 11-03-691/15.10.2009 г., Красимир Георгиев в хода на досъдебното производство № 6813/2009 г. е отрекъл да познава лица от системата на съдебната власт. Поради това, че тези твърдения са били опровергани от събраните материали по делото, същият е привлечен към наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. За известен е приет фактът, че с решение на ВСС от 29.07.2009 г. по протокол № 32, публикувано на 21.08.2009 г. са обявени бройките на административните ръководители в органите на съдебната власт, които се освобождават поради изтичане на мандата им в периода 10.10.2009 г. - 20.10.2009 г., сред които е овакантяващата се длъжност на административен ръководител на Окръжна прокуратура - Плевен с изтичащ мандат на досегашния ръководител на 13.10.2009 г. Димитър Захариев е подал заявление за назначаване на цитираната длъжност на 2.09.2009 г. и е бил допуснат до участие в избора за административен ръководител на Окръжна прокуратура - Плевен (цитираните данни са отразени в публикувания на 8.09.2009 г. на интернет страницата на ВСС списък на допуснатите и недопуснатите кандидати за заемане на свободни бройки за длъжността административен ръководител в органите на съдебната власт). След преценка на установените факти по дисциплинарното дело дисциплинарният състав е приел от правна страна, че виновното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице Димитър Захариев се състои в това, че с действията си е създал впечатление и съмнение, че нерегламентирано използва лични контакти за назначаването си за административен ръководител. Счел е, че такива действия компрометират честта на магистрата в професията и обществото, което съставлява нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие по т. 5.6 КЕПБМ, а за периода преди одобряването му - на чл. 3, т. 4 от Правилата за професионална етика на прокурорите в България. Дисциплинарният състав е посочил, че е обвързан с фактите, изнесени в предложението за образуване на дисциплинарно производство, но не и с тяхната юридическа квалификация, поради което не е възприел дадената такава на нарушението по т. 5.9. от КЕПБМ в предложението. Счетено е, че поведението на Димитър Захариев накърнява престижа на съдебната власт и съставлява нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, тъй като нерегламентираните контакти с компрометирано лице, в активен период на назначения на ръководни позиции, реално застрашава авторитета на съдебната власт, като поставя под съмнение независимостта й. Приел е, че в случая за обществеността няма значение какви са действителните отношения между двамата, а дори и да не бе дадена гласност на съмненията за конфликт на интереси, фактът относно неуместните контакти на магистрат с компрометирано лице подкопава доверието в съдебната институция. Прието е, че неуместността и укоримостта на самата ситуация е провокирала острата негативна обществена реакция, а прокурор Димитър Захариев в качеството си на заместник на административния ръководител на орган на съдебната власт и бъдещ кандидат за административен ръководител, като си е позволил отношения с компрометирано лице, пряко и непосредствено е допринесъл за подкопаване на общественото доверие към органите на съдебната власт. ВСС на заседание на 29.04.2010 г. е изслушал докладчика по дисциплинарното дело и като е възприел изцяло изложените съображения за ангажиране на дисциплинарната отговорност на прокурор Димитър Захариев с обжалваното решение му е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ "понижаване в ранг" от "прокурор в апелативна прокуратура" в ранг "прокурор в окръжна прокуратура" в същия орган на съдебната власт за срок от три години". Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени фактите по делото, извърши служебен контрол за валидност и законосъобразност на административния акт и разгледа оплакванията в жалбата, намира същата за неоснователна по същество. Неоснователни са доводите в жалбата за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не представлява основание за отмяна на административния акт приемането на отвода на члена на дисциплинарния състав Иван Колев на заседанието на състава на 25.11.2009 г., при което дисциплинарният състав е бил формиран от двама от определените от ВСС членове на състава Иван Колев и Пламен Стоилов, а третият определен от съвета чрез жребий чл. Галина Захарова е била заместена от члена на ВСС Стефан Петров, който не е чл. на дисциплинарния състав. Действително, налице е нарушение на процедурата, но същото не е съществено, тъй като единственото действие, извършено на това заседание, се състои в отвода на члена на дисциплинарния състав Иван Колев. Макар неговият отвод да е приет с гласа на чл. на състава, който не е определен от ВСС по предвидения процесуален ред, отводът е действителен. Това е така, защото с решение по т. 2 от 27.11.2009 г. по протокол № 48 ВСС е избрал чрез жребий нов чл. на дисциплинарния състав по дисциплинарното дело, а именно Светла Данова. За валидността на отвода е от значение именно цитираното решение на ВСС, защото чрез избора на нов чл. на дисциплинарния състав съветът в качеството му на компетентен орган да формира дисциплинарен състав имплицитно е приел отвода на Иван Колев и е избрал нов член, с което правилото на чл. 316, ал. 3 ЗСВ е спазено. По този начин е гарантирана законосъобразността на процедурата. Както бе посочено, на заседанието на 25.11.2009 г. не са извършвани действия по хода на дисциплинарното производство, поради което не е налице порок на процедурата. Аналогично, липсата на подпис на председателя на дисциплинарния състав Светла Данова на протокола за заседанието на състава от 19.01.2010 г. не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за отмяна на обжалваното решение. Съдът намира, че липсата на подпис върху протокола не се отразява на валидността на извършените действия по приемането на доказателства и изслушване на дисциплинарноотговорното лице, тъй като се касае до незавършеност на протокола от формална страна, а не до отказ същият да бъде подписан. Предвид субсидиарното прилагане на ГПК в производството по реализиране на дисциплинарната отговорност по ЗСВ съгласно чл. 328 от същия закон, протоколът може да бъде подписан по всяко време от председателя на дисциплинарния състав, с което да бъде завършено изготвянето му от формална страна (в хипотезата на незавършен протокол са валидни съответно съображенията в т. 15 ППВС № 1/1985 г.). Съдът намира, че цитираният пропуск не се отразява върху доказателствената сила на протокола относно удостоверените с него действия, тъй като в хода на производството не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до извод за незаконосъобразност на действията на дисциплинарния състав. Съдът счита за неоснователно и оплакването в жалбата, че промяната на докладчика в хода на дисциплинарното производство по решение на членовете на законния дисциплинарен състав не съставлява порок в процедурата. Няма пречка докладчикът по дисциплинарното дело да бъде сменен, тъй като от съществено значение за валидността на решението на дисциплинарния състав е той да е заседавал в състава, както е определен от ВСС, а това е спазено. Обстоятелството, че в протоколите от заседанията на дисциплинарния състав като докладчик е посочена Светла Данова, а решението е изготвено от Галина Захарова като докладчик, не е нарушение на процесуалните правила, тъй като решението на дисциплинарния състав е подписано от тримата негови членове, определени от ВСС по законовия ред. Неоснователно е оплакването в жалбата, че дисциплинарният състав не е избрал председател, тъй като видно от преписката по дисциплинарното дело, избраната на мястото на председателя на състава Иван Колев Светла Данова е встъпила и във функциите му на председател на дисциплинарния състав. Предвид изложеното съдът намира, че доказателствата по дисциплинарното дело са надлежно събрани и решението на дисциплинарния състав представлява годен документ да обоснове мотивите на обжалваното решение на ВСС, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (редакция на обнародване на ЗСВ, ДВ, бр. 64 от 2007 г.), като ВСС законосъобразно е приел и че е налице нарушение на т. 5.6 КЕПБМ. Фактите по дисциплинарното дело са безспорно установени. Жалбоподателят в хода на същото не е оспорил познанството си и контактите с Красимир Георгиев. Не са спорни също така обстоятелствата, които са установени по дисциплинарното дело. Предвид горните факти, които са правилно установени от дисциплинарния състав и приети от ВСС, обоснован е изводът, че е налице нарушение на т. 5.6 КЕПБМ, съгласно който магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. В случая, от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическата професия магистрати, сред които жалбоподателят, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионалните функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да се въздържа от поведение както в професионалния, така и в личния живот, което да не създава убеждение или съмнение в обществото за използване на неприемливи от гледна точка на етичните правила средства и начини за кариерно развитие, както и да не поддържа връзки и контакти с лица, които биха създали впечатление за накърняване на професионалното и личното достойнство като работещ в органите на съдебната власт, и оттам - авторитета на органа, в който работи, и съдебната институция като цяло. Липсата на приемливо обяснение в обществото за трайните контакти на жалбоподателя с Красимир Георгиев от гледна точка на възрастта, занятието, социалния му статус, среда, образование, по време на активно провеждане на конкурси за административни ръководители, което да преодолее създаденото обществено мнение за използване на лобиране във връзка с предстоящия конкурс, е достатъчно да се приеме, че жалбоподателят е нарушил правилата на професионалната етика, както и че е извършил действия, с които е накърнил престижа на съдебната власт. Това е така, защото макар жалбоподателят да не е участвал в конкурс за избор на административен ръководител по време на оповестяване на сведенията за претендираното от Красимир Георгиев влияние върху членове на ВСС, същият е бил един от евентуалните кандидати в предстоящ избор през същата 2009 г., което обстоятелство същият е потвърдил, видно и от подаденото от него заявление на 2.09.2009 г., поради което горните съображения са валидни и в настоящия случай. Това е така, защото е без значение за наличие на нарушение на етичните правила и накърняване престижа на съдебната власт обстоятелството, че няма данни посочените контакти да са повлияли при избора на административни ръководители, както и е без значение конкретното съдържание на проведените разговори. Достатъчно е наличието на създадено обществено мнение за използване на лобизъм и наличието на корупционни схеми при провеждането на изборите. Поради това, тъй като фактите, компрометиращи личността на Красимир Георгиев са били известни преди оповестяването им и обявяването на конкурса от ВСС, жалбоподателят е бил длъжен да допусне и да вземе предвид етичните стандарти, наложени му от професионалните и институционални задължения, и в личното си поведение да се въздържа от взаимоотношения с Красимир Георгиев. Неоснователно е посоченото в жалбата, че предложението за образуване на дисциплинарно производство не съдържа факти годни да обосноват приетата от дисциплинарния състав и ВСС правна квалификация, тъй като се свеждат до констатации за проведени 104 телефонни разговора между жалбоподателя Димитър Захариев и Красимир Георгиев. Цитираните в предложението факти за познанството между двете лица на фона на оповестените сведения за нелегитимна дейност на Красимир Георгиев и образуваното досъдебно производство за търговия с влияние и в контекста на данните за контактите на редица магистрати с посоченото лице представляват достатъчно основание за провеждането на дисциплинарно производство. Неотносимо е обстоятелството, че сим-картата на телефона на Димитър Захариев е собственост на юридическо лице, тъй като е безспорно, че същият го е ползвал от момента на запознаването си с Красимир Георгиев, както и го е посочвал за телефон за връзка в професионалната си дейност, както и във всички документи по дисциплинарното дело, а и в протокола за разпит в досъдебното производство. Неоснователно е оплакването, че КЕПБМ е подзаконов нормативен акт и тъй като не е обнародван по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, не следва да се прилага. КЕПБМ съдържа етични норми, които са известни и обвързващи за жалбоподателя по силата на принадлежността му към органите на съдебната властта, но не представлява подзаконов нормативен акт. Нормите на КЕПБМ имат задължителен характер като специфични морални норми на работещите в съдебната институция магистрати, а не като нормативен юридически акт. Дисциплинарната отговорност на магистрата е на основание предвиденото в закона нарушение на моралните стандарти, въздигнато като дисциплинарно нарушение. Независимо от това разликата между морални и правни норми като правила за поведение не е заличена, тъй като спазването на двата вида норми произтича от различни императиви, съответно санкцията на обществото и санкцията на закона. Законосъобразно дисциплинарният състав е приел, че не е обвързан от правната квалификация на посоченото в предложението поведение, тъй като именно дисциплинарният състав и ВСС като дисциплинарно наказващ орган са компетентни да подведат установените факти под правната норма на съответния състав на дисциплинарно нарушение, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Доводите за високите професионални постижения на прокурор Димитър Захариев, неоспорими като факти, са неотносими към установяване на конкретното дисциплинарно нарушение. Те са взети предвид от дисциплинарния състав и ВСС при индивидуализацията на дисциплинарното наказание, поради което същото е наложено законосъобразно при отчитане на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и формата на вината - непредпазливост. Оплакването за нарушаване на принципа на безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК е неоснователно, тъй като основанията за отвод не се прилагат за членовете на ВСС като формиращи колективен административен орган, тъй като са уредени в специалната разпоредба на чл. 35 ЗСВ и в случая не са налице. Искането, направено от жалбоподателя в съдебното заседание на 21.06.2010 г. да не се използва протоколът за разпит на свидетел от 23.10.2009 г. по образуваното досъдебно производство № 6813/2009 г. по описа на СГП и приложената към него разпечатка, тъй като съдържат класифицирана информация и може да се използват само за целите на наказателното производство, е неоснователно. Първо, копията от протокола за разпит и разпечатката не съдържат гриф, който да ги означава като класифицирана информация. При предоставяне на протокола за разпит и разпечатката от прокуратурата, не е означено същите да са събрани чрез използването на специални разузнавателни средства, поради което да се дефинират като данни, събрани по реда на чл. 172, ал. 2 НПК, поради което оплакването в тази връзка, че не могат да бъдат използвани в дисциплинарното производство е неоснователно. Събраните доказателства в хода на дисциплинарното производство са допустими по смисъла на чл. 318, ал. 3 ЗСВ, като протоколът за разпит и разпечатката за телефонните разговори са предявени на жалбоподателя и същият не е възразил относно допустимостта и удостоверените с тях факти, поради което оплакването, че тези доказателства следва да се изключат от доказателствения материал по делото също е неоснователно. Предвид изложеното, не са налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на обжалваното решение на ВСС, поради което жалбата следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и направеното искане на процесуалния представител на ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Димитър Николов Захариев следва да бъде осъден да заплати на Висшия съдебен съвет разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,