Решение № 2622 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2015 г.

Решение № 2622 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ] подадена чрез процесуалния представител адв. И. Ж., против решение № 449 от 10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 624/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-04000715087420-004-001/05.06.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение № 358/24.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- [населено място]. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение, с което е оставен в сила отказът на приходните органи за възстановяване на внесен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 8 976.70 лв. и отписване на остатъка от декларирания по ГДД за същата година КД, като се позовава на правните последици от поргласената нищожност на сделката. Касатора твърди, че внесеният корпоративен данък за 2011 г. е недължимо платен, тъй като с влязло в сила съдебно решение на ОС-Г. договорът за доброволна делба е прогласен за нищожен. Поради това данъчно събитие не е възниквало през счетоводната 2011 г., т. е налице са условията за възстановяване на претендираната сума. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло акт за прихващане или възстановяване № П-040007150087420-004-001/05.06.2015 г., потвърден с решение № 358 от 24.08.2015 г. на и. д. директор на ОДОП В. Т.. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: На 05.05.2015 г. [ЮЛ] е подало искане за възстановяване на внесен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 8 976.70 лв. и отписване на остатъка от декларирания по годишна данъчна декларация за същата година корпоративен данък в размер на 9 158.04 лв. С договор за доброволна делба, вписан в служба по вписванията на 21.10.2011 г. е извършена доброволна делба между съдружниците на недвижими имоти, собственост на [ЮЛ]. През 2011 г. дружеството е отчело приходи в размер на 202 000 лв. във връзка с делбата, които са намерили отражение в счетоводния и финансов резултат за 2011 г. Декларираният финансов резултат за 2011 г. е в размер на 181 347.38 лв., върху които е деклариран корпоративен данък в размер на 18 134.74 лв., от които внесен 8 976.70 лв. По подадена искова молба от съдружник в събирателното дружество с решение от 14.11.2013 г. на Окръжен съд-Г. горепосоченият договор за доброволна делба е обявен за нищожен. По искането е издаден акт за прихващане или възстановяване, с който е отказано възстановяването на претендираната сума, като в мотивите е посочено, че обявеният за нищожен договор за доброволна делба следва да намери отражение в счетоводството на СД през 2013 г. когато е постановено съдебното решение на ОС-Г.. Процесният АПВ е потвърден по административен ред. За да отхвърли жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че актът за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган. Съдът е приел, че ДЗЛ не е имало право да иска повторно издаването на АПВ за същото претендирано право, предвид, че по идентично искане от 16.12.2013 г. е издаден АПВ № 1327829 от 13.01.2014 г., с който не е възстановена претендираната сума, представляваща частично внесен КД за 2011 г. Прието е, че материално-правно изискване за прихващане е наличието на недължимо платени, респективно събрани суми за данъци и ЗОВ, която в случая не е налице тъй като не е налице недължимо платена сума за КД за 2011 г. Претендираната за възстановяване сума е част от надлежно деклариран КД за 2011 г. в ГДД. Според съда последващото обявяване на сделката за нищожна води до отчитане на репарирането на последиците и по арг. от чл. 34 от ЗЗД в логическа връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. По реда на чл. 128-129 от ДОПК се прихващат или възстановят недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство. Счетоводното законодателство изисква вярно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, при спазване на основните счетоводни принципи, един от които е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Съгласно този принцип, приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на парични средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. В случая към датата на съставянето на годишния отчет за 2011 г. за дружеството е бил налице договор за доброволна делба, който не е бил обявен за нищожен и в счетоводството на дружеството са отчетени приходи. С обявяването на договора за доброволна делба за нищожен са настъпили нови обстоятелства, които е следвало да намерят отражение в счетоводството на дружеството за 2013 г. Дружеството на основание съдебното решение, постановено от ОС-Г. и с оглед принципа за текущо начисляване е следвало да отрази в счетоводството и в годишната данъчна декларация за 2013 г. резултата от провъзгласената нищожност на сделката. Впрочем в решението на директора на ОДОП-[населено място] е отбелязано, че в дневниците си за продажба за данъчен период м. 12.2013 г. дружеството е декларирало издадени на съдружниците кредитни известия 3 бр. на обща стойност 202 000 лв., като в основанието за издаването им са посочени три фактури, издадени на 19.11.2011 г. С оглед на гореизложеното законосъобразни са изводите на съда, че претендираната сума не е недължимо платена. Поисканата за възстановяване сума, представлява част от деклариран надлежно корпоративен данък за 2011 г. в ГДД. Съгласно чл. 105 от ДОПК такива задължения подлежат на внасяне в сроковете, определени в съответния закон, като в случая провереното лице е изпълнило частично задължението си, респ. платената сума не е недължимо платена. За пълнота следва да се посочи, че за претендираните суми в искането за възстановяване, през 2013 г. е подадено искане за прихващане или възстановяване, но на друго основание, по което е издаден АПВ № 1327829 от 13.01.2014 г., но същият не е обжалван по съдебен ред. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за правилно. Същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора. В полза на бюджета на ответника по касация следва да се присъди претендираната сума в размер на 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение