Решение № 5819 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16054/2011 г.

Решение № 5819 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16054/2011 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 63 от Закона за културното наследство /ЗКН / във връзка с чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба от адвокат Георги Атанасов, като процесуален представител на "Индустриален парк София" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район "Оборище", ул. "Шипка" № 15, представлявано от Мауро Сброджо, срещу Заповед № РД9Д - 0002 от 5.07.2010 г. на Министъра на културата с доводи, че е нищожна, евентуално незаконосъобразна - издадена при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта за закона, поради което следва да бъде отменена с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Министърът на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Атанасова, оспорва жалба и моли заповедта да бъде оставена в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Встъпилият като страна наред с административния орган по реда на чл. 182, ал. 2 от АПК адвокат Тома Тасев Ковачев, председател на Инициативния комитет за спасяване на историческото летище Божурище, оспорва жалбата като неоснователна. При разглеждането е решаването на спора са изпълнени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 16379 от 12.12.2011 г. по адм. д. № 9775/2011 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав - Първа колегия. Събрани са всички относими писмени доказателства, включително представените въз основа на издадените съдебни удостоверения и заключения на съдебно-транспортна, съдебно историческа и комплексна съдебно архитектурно-техническа експертиза, които съдът анализира в тяхната съвкупност. С процесната заповед, на основание чл. 14, т. 2, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 3 и 4 от ЗКН, предложение съгласно протокол от заседание на ЕС на НИНКН № 7 от 16.04.2010 г. и трета точка от Протокол № 2 от 10.05.2010 г. от заседание на СЕСОНКЦ, назначен със Заповед № РД 09-133/22.04.2010 г. на Министъра на културата, е наредено: 1. Деклариране на недвижим обект: "Исторически летищен комплекс "Божурище", землището на с. Гурмазово, община Божурище", с предварителна класификация "Групова урбанистична и историческа културна ценност - комплекс" и предварителна категория "национално значение", като: 1.1. Съгласно предварителната оценка, отразена в Приложение 1, неразделна част от настоящия акт, по отношение на културна и научна стойност и обществена значимост, обектът притежава стойност за историята на страната и е от значение за европейското наследство и 2. Определяне на временни режими за опазване: 2.1. Териториален обхват, съгласно Приложение 2, и 2.2. Предписания за опазване съгласно Приложение 3, които приложения са неразделна част от заповедта. Заповедта е издадена по реда на Глава пета "Опазване на недвижимото културно наследство", Раздел II "Деклариране", от ЗКН. С нея се декларира обект, който може да бъде определен като недвижима културна ценност, и се определят предварителната класификация и категория на обекта и временните режими за неговото опазване. Декларирането на такъв обект, се извършва със заповед на Министъра на културата по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 и 4 от ЗКН. Тази предварителна оценка, наред с издирването и изучаването, е елемент от системния процес по идентифицирането на обектите на недвижимо културно наследство. Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗКН тя се извършва от НИНКН въз основа на научна оценка на лицата по ал. 1 и 2, по реда на наредбата по чл. 50, ал. 2. Предварителната оценка като акт на НИНКН е абсолютна предпоставка за издаване на заповед по чл. 58 от ЗКН. В конкретния случай се установява, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 14, т. 2 от ЗКН. При издаването й обаче не е спазена установената форма, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Липсват мотиви по материалноправните предпоставки за издаването на декларационния акт и приложенията към него, съобразно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 във връзка с чл. 2, 6 и 7 от ЗКН. Не е изпълнено задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на собственика на имота "Индустриален парк София" АД за откритото производство по проучване и деклариране на имота. В тази връзка неоснователно е позоваването на Протокол № 1 от заседанието на НСОНПК, състояло се на 30.01.2008 г., който е издаден от орган при действието на отменения Закон за паметниците на културата и затова не може да бъде ценен като начало на административната процедура по издаване на оспорения акт. В противоречие с чл. 27, ал. 1 и 2, чл. 34 и чл. 35 от АПК във връзка с чл. 55 и сл. от ЗКН жалбоподателят е лишен от възможност за ефективно участие в административната процедура по идентифицирането на обекта на недвижимото културно наследство. Не е налице предварителна оценка по чл. 56, т. 3 от ЗКН, тъй като приложената е направена от лице, което няма компетентност за това - отдел в НИНКН, за който няма данни да представлява института. В нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК не са събрани всички относими доказателства, поради което не може да се провери въз основа на кои от тях са направени съответните изводи. Заповедта е издадена без наличие на предпоставките за това, уредени в изрични императивни норми на закона и в отклонение от правилата за историческа стойност на обектите на оценката. Липсват доказателства за извършена проучвателна и изследователска дейност, която да предхожда или съпровожда административното производство за проверка на предпоставките по закон за деклариране на обект като недвижима културна ценност с урбанистична и историческа стойност. Това е довело до неправилно установяване характера на недвижимите имоти, декларирани от Министъра на културата като "историческа културна ценност - комплекс" с категория "национално значение". От заключенията на вещите лица се установява, че е налице несъответствие между описаните сгради в оценката и съществуващите в действителност, несъответствия в отразената площ и неотразяване на действителния статут на процесния имот. От изложеното е видно, че са налице основанията за оспорване по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. По тези съображения заповедта следва да бъде отменена, като на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на сумата 2175.00 лева, представляваща внесени държавни такси и възнаграждения за вещи лица. Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не се представят и такова не се дължи. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение