Решение № 3749 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 704/2015 г.

Решение № 3749 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 704/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димка Колева Нейкова, с посочен адрес в гр. Стара Загора, срещу решение № 197 от 14.11.2014 г. постановено по адм. дело № 183/2014 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 45/22.04.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № О-23-999-25-00053767/17.03.2014 г. на ръководителя за изплащане на обезщетенията и помощите. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че изложеното от съда не отговаря на действителното фактическо положение. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Стара Загора не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Димка Сейкова против Решение № 45/22.04.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № О-23-999-25-00053767/17.03.2014 г. на ръководителя за изплащане на обезщетенията и помощите. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая към 03.02.2014 г. -датата на настъпване на увреждането/ счупена лъчева кост/, с което се свързва неработоспособността, между жалбоподателката и Община Мъглиж е налице служебно правоотношение, по силата на което тя заема длъжността "секретар". Считано от 04.09.2012 г. обаче, включително и към 03.02.2014 г. Димка Нейкова не е упражнявала трудова дейност по заеманата от нея длъжност поради отстраняването й от работа по силата на заповед № РД-09-576/03.09.2012 г. на кмета на община Мъглиж, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, не е получавала трудово възнаграждение съответно не са били начислявани осигуровки върху такова възнаграждение. Следователно към датата на настъпване на увреждането жалбоподателката не е била осигурено лице по смисъла на закона. Така постановеното решение не е в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 40, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната норма правото на парично обезщетение вместо възнаграждение е регламентирано в полза на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като последното изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. За да възникне на правото на посоченото обезщетение КСО изисква кумулативното наличие на две предпоставки: лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за осигурения социален риск и да има качеството на осигурено. Съответно за отпускане и изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, от една страна е необходимо съществуването на възникнало право по чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице, а от друга - липса на правоизключващите факти и обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 - т. 5 и чл. 46, ал. 3 от КСО. В настоящият случай е спорна втората материално правна предпоставка, обуславяща твърдяното право, а именно Ч дали Нейкова има качество на осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на състоянието на неработоспособност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Нейкова няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 03.02. - 16.02.2014 г., тъй като при настъпването на временната неработоспособност същата не е била осигурен за риска "общо заболяване и майчинство" поради временното й отстраняване от работа, което обстоятелство е прекъснало трудовата й дейност, съответно е прекъснало и осигуряването. Предвид причините за неосъществяване на трудова дейност следва да се приеме, че не се касае за период от време, който по силата на специален закон се зачита за осигурителен стаж, каквито периоди от време са регламентирани в чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. По делото не са събрани доказателства отстраняването от работа да е признато за незаконно по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО. Временното отстраняване от работа, постановено със Заповед № РДЧ09Ч576/03.09.2012г на кмета на община Мъглиж, обуславя прекъсване на трудовата дейност, от тук и прекъсване на осигуряването, включително към началната дата на неработоспособността поради увреждането. Обстоятелството, че за Нейкова не са били внесени, нито са били дължими осигурителни вноски за риска общо заболяване към датата 03.02.2014 г. води до извода, че тя няма право на парично обезщетение от фондовете на Националния осигурителен институт за времето на неработоспособност поради това увреждане. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при съобразяване на материалния закон и процесуалните правила и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,