Решение № 3073 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 143/2021 г.

Решение № 3073 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 143/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез адв. Пачаманов. Жалбата е срещу решение № 1513 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1798/2020 г. от Административен съд – Варна. С него по жалба на [фирма] е отменено решение № 26/04/1/0.0.1055 от 29.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказана изцяло одобрената финансова помощ и е прекратен договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – [фирма], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 1513 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1798/2020 г. от Административен съд – Варна, по жалба на [фирма] е отменено решение № 26/04/1/0.0.1055 от 29.05.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното решение е отказана изцяло одобрената финансова помощ и е прекратен договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. между ДФЗ и [фирма] за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. За да отмени обжалвания административен акт първоинстанционният съд е приел, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при липса на мотиви, обосноваващи постановения отказ и прекратяването на административния договор. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства не може да се направи изводи за наличие предпоставките за тежки последици за обществения интерес по смисъла на чл. 39, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Както и че са били налице "изкуствено създадени условия" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9). Административният съд е счел, че изложените в акта съображения за "изкуствено създадени условия" и приложените в тази връзка доказателства, са недостатъчни, за да се кредитира като правилен извода му за осъществяване на фактическия състав на чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9. Приел е, че в решението са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва съответния им правен анализ, изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция (улика) за координация на действията на множество бенефициенти за получаване на безвъзмездни средства. С обжалваното решение съдът е анализирал подробно относимата правна уредба, решение на Съда на ЕС по дело C-434/12 г., отговори на Европейската комисия по отправени на два пъти въпроси от членове на Европейския парламент. Приел е, че никъде установената свързаност не е избрана като критерий за наличие на изкуствено създадени условия. Като краен резултат административният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, но е немотивирано и е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. С оспорвания пред административния съд административен акт неправилно са смесени две различни процедури – от една страна по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и от друга страна по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 9. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ , ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 9, която е а издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП /според § 2 от ПЗР на Наредба № 9, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба № 9 има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в изпълнение на подмярка 4. 1, за която е приложима Наредба № 9, следва да се приложи реда именно тази наредба. От друга страна от данните по делото се установява, че между ДФЗ и [фирма] е бил сключен договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", от ПРСР за периода 2014-2020 г. В договора е посочено, че той е сключен на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-РД/4563 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Последната заповед неясно защо не е представена от касатора с административната преписка. Въпреки това от нейното описание и от сключения на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 договор между ДФЗ и [фирма], става ясно, че с посочената заповед е одобрено заявлението за подпомагане на [фирма] по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи". Одобреното подпомагане е за инвестицията с предмет "Създаване на трайни насаждения от черен касис и закупуване на земеделска техника" в [населено място] войвода, общ. Тополовград, обл. Хасково. След сключване и на договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ по подмярката (договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г.) договорът може да бъде прекратен при условията на чл. 19д, ал. 2 от АПК, която разпоредба и е посочена в обжалваното пред административния съд решение. Може и да бъде отказано изплащане на финансовата помощ на основание чл. 50, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Наредба № 9. Но в действащата нормативна уредба няма законово основание за постановеното с т. 1 от процесното решение на изпълнителния директор на ДФЗ – "отказвам изцяло одобрената финансова помощ по договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. ". Не може да се отказва вече одобрена финансова помощ, по която и на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 е вече сключен договор. Както се каза може да се откаже изплащане на финансовата помощ на основание чл. 50, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Наредба № 9, които правни основания обаче не са посочени в административния акт. Относно коментираната разпоредба на чл. 19д, ал. 2 от АПК тя разписва, че административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Или законовите предпоставки са да съществува опасност или да са настъпили тежки последици за обществения интерес, прекратяването да има за цел тяхното предотврати или отстраняване, и това става с писмено предизвестие от административния орган. В случая такива фактически основания не са изложени в обжалваното пред административния съд решение. От друга страна изложените в процесното решение фактически основания са за свързаност на [фирма] с други фирми, за част от които има данни за изкуствено създадени условия за получаване на финансова помощ от ДФЗ. А като правни основания в процесното решение са посочени чл. 23, ал. 2, т. 1 от договора и чл. 11, ал. 1 във вр. с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9.