Решение № 5963 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2016 г.

Решение № 5963 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу решение № 3826 от 06.06.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, трето отделение, 45 състав по адм. д. № 10297/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените прави и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и преписката да се върне на административния орган КЕВР за постановяване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Решението е обжалвано и в частта, с която съдът е приел, че оспорването на мълчалив отказ по заявление на електроразпределителното дружество за определяне цена на електрическата енергия за период от 01.07.2013 г. е недопустимо и в тази част е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното производство е прекратил. Касационният жалбоподател прави искане и в тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения мълчалив отказ и преписката да се върне на административния орган с указания за утвърждаване на цена на електрическата енергия за ценовия период и ценообразуващите елементи, така както са предложени от дружеството жалбоподател. Прави искане за присъждане на разноски по делото. О. К. за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от адв. Славов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени за касационното производство, съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР, сега КЕВР в частта му на раздел IV, т. 5, с която са определение цени без ДДС, по които "ЕВН Б. Е." АД пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички клиенти: цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на средно напрежение - 0,00890 лв./кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниско напрежение - 0,04001 лв./кВтч; т. 6, с която са определени цени без ДДС на "ЕВН Б. Е." АД за достъп, които се дължат от всички клиенти присъединени към електроразпределителната мрежа: цена за достъп за небитови клиенти - 0,01650 лв./кВт/ ден; цена за достъп за битови клиенти - 0,00503 лв./кВтч и т. 7, определяща ценообразуващи елементи общо за цените по т. IV. 5. и т. IV. 6., както следва: Норма на възвращаемост на капитала - 7 %; Необходими годишни приходи за първата ценова година от третия регулаторен период - 301 928 хил. лв.; Прогнозни количества електрическа енергия за първата ценова година от третия регулаторен период - 8 153 672 МВтч. Оспорен е и на мълчалив отказ на ДКЕВР, сега КЕВР, да утвърди цени на електрическа енергия, предложени със заявление за утвърждаване на цени на електрическа енергия с вх. № Е-13-48-36 от 29.03.2013 г. Съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ и в тази част е прекратил производството по делото. За да стигне до извод за недопустимост на оспорването в тази част, съдът приема, че оспорващата страна няма правен интерес, тъй като цената на електрическата енергия за разлеждания ценови период, е определена в раздел II от обжалваното решение и е относима единствено за обществения доставчик "НЕК" ЕАД, който е и адресат на акта в тази част, поради което електроразпределителното дружество няма пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на решението в тази част. В оспорената част по раздел IV, т. 5, т. 6 и т. 7 решението е потвърдено като законосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния акт са изложени отделно и са формулирани в две части - мотиви относими към всички електроразпределителни дружества и мотиви по конкретното заявление на оспорващото дружество. Като неоснователен е преценен доводът на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил относимата за ценовия период разпоредба на § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, обнародван в Д. вестник бр. 59/2013 г., поради което е преценил за неоснователни доводите за допуснати нарушения на процедурните правила, предвидени в Наредба № 1/2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия (отм.). След подробен анализ на приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че не са допуснати релевираните нарушения на материално-правни разпоредби на Закона за енергетиката. Съобразявайки експертното заключение, съдът приема, че ценообразуващите елементи, приети от регулаторния орган са икономически обосновани и съответстват на изискванията на Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия. Съдът е разгледал възраженията на оспорващата страна и при съобразяване на експертното заключение е преценил тези доводи като неоснователни. По тези съображения решаващият съд е потвърдил решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР, сега КЕВР, в оспорените части по раздел IV т. 5, т. 6 и т. 7. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. С касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на правния извод на решаващия съд за недопустимост на производството по оспорване на мълчалив отказ за утвърждаване на цени на електрическата енергия за заявлението на дружеството. Твърди се, че със заявление вх. № Е-13-48-36 от 29.03.2013 г. дружеството е предложило за утвърждаване цена на електрическата енергия и по това заявление регулаторния орган не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ, който подлежи на оспорване. Настоящият състав прецени тези доводи за неоснователни. Противно на твърдението на касационния жалбоподател със заявлението не е предложена за утвърждаване цена на електрическа енергия, а са заявени за утвърждаване цени на мрежови услуги. "ЕВН Б. Е." ЕАД извършва дейност по разпределение на електрическа енергия в качеството на оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б от ПЗР и чл. 88 от ЗЕ в рамките на обособена територия, обхващаща Ю. Б.. За извършване на дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия, дружеството притежава издадена от ДКЕВР лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия в рамките на горепосочената обособена територия за срок от 35 г. Противно на твърдението на касационния жалбоподател, енергийните предприятия подават заявление за утвърждаване на цени, но само в обхвата на лицензионната им дейност. Независимо от заглавието на заявлението, дружеството е предложило за утвърждаване цени на мрежови услуги, обосновало е ценообразуващите елементи по отношение на тези цени и е представила доказателствата, необходими за извършване на регулаторния преглед именно за тези цени. С оглед обема на лицензията, електроразпределителното предприятие не може да иска утвърждаване на цена на електрическата енергия. Такава възможност съществува за енергийни предприятия, производители, крайни снабдители или за обществения доставчик, но не и за разпределително предприятие. Поради тези доводи настоящият състав счита, че не е налице мълчалив отказ по заявлението на касатора за утвърждаване цена на електрическа енергия, тъй като предприятието не е заявило, а и не може да заяви за утвърждаване на такава цена. По заявлението на оспорващото дружество е налице изрично произнасяне на регулатора за определяне на цени за мрежови услуги, което е допустимия предмет на оспорване. Обосновано решаващият съд приема, че цената на електрическата енергия е определена в раздел II от решение Ц-25/2013 г., но в тази част решението е постановено по заявление на обществения доставчик "НЕК" ЕАД и електроразпределителното дружество няма личен, пряк и непосредствен интерес от оспорване на тази част. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че при приемане на решението в оспорените части не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основания за отмяна на акта. Както правилно е приел решаващият съд за регулаторния период не се прилагат правилата на глава четвърта от Наредба № 1/2013 за регулиране цените на електрическата енергия (отм.), съгласно изричното законово изключение предвидено в § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, обн. Дв бр. 59/2013 г. Процедурата по която се утвърждават цени за регулаторния период е тази предвидена в ал. 2 и при приемане на оспореното решение тази процедура е спазена. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Комисията за енергийно и водно регулиране е единствения орган, в чиято компетентност е утвърждаване на цени в сектор енергетика и в рамките на тези правомощия е постановено оспореното решение. Неоснователни са твърденията, че в рамките на регулаторната си функция КЕВР следва да утвърди цените предложени от енергийните предприятия без да коригира предложените ценообразуващи компоненти. Именно при изпълнение на възложените регулаторни функции при определяне на цени в сектора, КЕВР гарантира спазване на основния принцип за балансиране на интересите на енергийните предприятия и потребителите. Лицензията за изпълнение на мрежовите услуги на обособената територия създава естествено монополно положение на електроразпределителното дружество, поради което би било в противоречие с конкурентните правила това предприятие да определя цените за предоставяната услуга, която само да се регистрира от държавния регулаторен орган. Неоснователни са доводите за необоснованост на правния извод на решаващия съд относно спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на оспореното решение. В решението подробно са изложени фактическите и правни основания за постановения резултат, като мотивите са изложени в две части - част относима към всички електроразпределителни предприятия и част, относима за конкретния адресат. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на решаващия съд относно за материална законосъобразност на оспореното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от НРЦЕЕ (отм.), КЕВР с решение определя приложим метод за ценово регулиране за енергийните предприятия, като се ръководи от принципите по чл. 23 и 31 от ЗЕ. Безспорно е, че за третия регулаторен период, по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на НРЦЕЕ (отм.), КЕВР е извършила регулаторен преглед, по смисъла на § 1, т. 15, като за регулаторния период е определен метод за ценово регулиране "горна граница на приходите", според чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ (отм.). Продължителността на регулаторен период е от 2 до 5 години по този метод. Целта на метода на регулиране чрез "горна граница на приходите" е създаването на стимули за енергийните предприятия да намаляват своите разходи. Това се постига чрез определяне на приходи, които енергийното предприятие следва да получава за период от няколко години, независимо от направените през този период разходи. В изпълнение на чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ (отм.), КЕВР е приела следващия регулаторен период да е с продължителност от две години, а въз основа на извършения регулаторен преглед, да бъдат утвърдени цени и необходими годишни приходи на електроразпределителните дружества за първата година от третия регулаторен период. Относно технологичните разходи при разпределение на електрическата енергия в чл. 21, ал. 1, т. 19 от ЗЕ е посочено, че КЕВР определя максималните размери на технологичните разходи на електрическа енергия, които могат да бъдат признати при ценовото регулиране при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. Допустимите размери на технологичните разходи са определени в т. 7 от Методика за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на ел. енергия, приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 16 ЗЕ в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 35 от 2011 г. с решение по протокол № 69 от 10.05.2012 г. на КЕВР. С решение по протокол № 110 от 18.07.2013 г., т. 6, КЕВР е приела допустими нива на технологичните разходи за електроразпределителните дружества, като за "ЕВН Б. Е." АД те са в размер на 10%. В § 1, т. 64 от ДР на ЗЕ е дадено определение на технологичните разходи. Загубите в електроразпределителната мрежа биват технически загуби, които се дължат на преноса и трансформацията на електрическа енергия и нетехнически такива, които възникват в резултат на неточно измерване на количеството електрическа енергия, чрез неизправни средства за търговско измерване и/или кражби на ел. енергия. С оглед на заявените инвестиции от дружеството през новия регулаторен период КЕВР правилно е приела, че намаляването на технологичните разходи ще бъде постигнато с вложените инвестиции за тяхното намаляване. Освен това следва да се посочи, че отговорността за високия размер на технологичните разходи по преноса и за неполагането на усилия за намаляването им е на електроразпределителното предприятие, поради което е обосновано на него, а не на потребителите да бъде възложена загубата от тези разходи. Определеният допустим размер на технологичните разходи се възстановява чрез регулираните цени на дружеството. Комисията не може да коригира самите технологични разходи, което е ангажимент на лицензианта -електроразпределителното предприятие, но поставянето на индикативна цел чрез цените е стимул за бъдещото намаляване на загубите по преноса на електрическа енергия. Дружеството възразява и срещу определената норма на възвръщаемост на капитала, като твърди, че КЕВР е нарушила Закона за енергетиката, регулаторната рамка, приета през 2003 г. и се произнесла в разрез с дългосрочната държавна политика в сектора. Възражението е неоснователно и се опровергава от приложимата разпоредба на чл. 14, ал. 4 от НРЦЕЕ (отм.), в която са посочени факторите, които се използват при определяне на нормата на възвръщаемост на капитала. Съгласно заключението на приетата експертиза, утвърдената на "ЕВН Б. Е." АД среднопретеглена норма на възвращаемост на капитала в размер на 7% съответства на приетата от КЕВР, решение по т. 3 от протокол № 102 от 05.07.2013 г. норма на възвращаемост за електроразпределителните дружества. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта с която ДКЕВР, сега КЕВР е коригирала размера на условно-постоянните разходи. Утвърдените цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЕ), поради което правилен е извода на решаващия съд, че Комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които са икономически обосновани и в този смисъл са мотивите, изложени в оспореното решение. Предвид на изложеното настоящият състав намира, че не са налице релевираните касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено, като "ЕВН Б. Е." ЕАД следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 880 лв - платен хонорар за процесуалното представителство пред тази инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение