Решение № 13311 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2020 г.

Решение № 13311 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Лисева – действаща като ЕТ "М. Лисева", със седалище и адрес на управление с. Буново, общ. Мирково, обл. София, ул. "Мито Пранов" № 35, чрез адв. А. Иванов, против решение № 1426 от 28.11.2019 г. по адм. дело № 638/2019 г. на Административен съд – София област, с което жалбата му против решение № 23/312/02773/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е отхвърлена и търговеца е осъден да заплати посочените в решението разноски. Касационния жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и необоснованост. При подробно изложени съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено със законните последици от това и да се постанови нов съдебен акт, с който да се отмени изцяло като незаконосъобразен административния акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. иванова с предоставена писмена молба прави искане да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли подадената касационна жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София област е било образувано по жалба на ЕТ "М. Лисева", с която се оспорва решение № 23/312/02773/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/827 от 20.03.2019 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 381 139, 49 лева във връзка с договор № 23/312/02773 от 21.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по ПРСР 2007 - 2013 година. В разработения бизнес план едноличният търговец е заявил изграждане на къща за гости в с. Буново, община Мирково. С договор № 23/312/02773/21.10.2014 г. сключен между ДФЗ и ЕТ "М. Лисева" са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312, като помощта представлява 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. Със заповед № 371317/29.11.2018 г. е разпоредена проверката на място на ползвателя, като констатациите от същата са отразени в Контролен лист от 14.12.2018 година. В раздел ІІ – Административен контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес плана, е посочено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на продукция/услуги, заложени в бизнес плана, като видно от приложението към Контролния лист на таблица 1, съответно за 2015 г. /28.08.2015 г. - 31.12.2015 г./ - приходите от нощувки, заложени в бизнес плана, са в размер на 30 320 лева, като за същия период не са реализирани никакви приходи от нощувки; заложените нощувки на туристи по бизнес плана са 533 броя, като не са реализирани такива; за 2016 г. /01.01.2016 г. – 31.12.2016 г./ - приходите от нощувки, заложени в бизнес плана, са в размер на 91 000 лева, а реализираните приходи от нощувки са в размер на 2 623, 85 лева; заложените нощувки на туристи по бизнес плана са 1600 броя, а реализираните са 103 броя; за 2017 г. /01.01.2017 г. – 31.12.2017 г./ - приходите от нощувки, заложени в бизнес плана, са в размер на 91 000 лева, а реализираните приходи от нощувки са в размер на 7743, 11 лева; заложените нощувки на туристи по бизнес плана са 1600 броя, а реализираните са 233 броя; за 2018 г. /01.01.2018 г. – 30.11.2018 г./ - приходите от нощувки, заложени в бизнес плана, са в размер на 83 430 лева, а реализираните приходи от нощувки са в размер на 7073, 40 лева; заложените нощувки на туристи по бизнес плана са 1467 броя, а реализираните са 159 броя. Съгласно констатацията в Таблица 1 – Приложение 8 към Контролния лист, т. 19 и вписана в тази връзка забележка – е установена липса на два броя нощни шкафчета, която не променя предназначението и функционирането на къщата за гости. Контролният лист е предявен на жалбоподателката М. Лисева на и е подписан от нея без забележки. С писмо № 01-6500/827 от 15.02.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, ЕТ "М. Лисева" е уведомен за откриване на производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с констатациите от направената проверка за неизпълнение на задълженията по т. 4. 12 от договора относно заложените в бизнес плана финансови нива за две от проверените финансови години – 2016 г. и 2017 г. Подадени са Възражения вх. № 01-6500/827 от 01.03.2019 г., съдържанието на които е аналогично на развитите в жалбата пред съда оплаквания. Последвало е издаване на Решение № 23/312/02773/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/827 от 20.03.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4, 7 и 10 и § 4, ал. 3 от ДР на от ЗУСЕСИФ, както и т. 8. 1 и т. 1. 2 договор № 23/312/02773 от 21.10.2014 г., на ЕТ "М. Лисева" е определена финансова корекция в размер на 381 139, 49 лева. Въз основа данните от събраните по делото доказателства, в т. ч. изслушаната съдебно - икономическа експертиза, Административен съд София област е приел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган и съответната форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. На първо място административния съд е приел, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ е неприложим, а в развилото се производство намира приложение разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година /Наредба № 29/2008 г./. При извършен анализ на относимата правна уредба съпоставена с доказателствата по делото, съдът е приел, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за две години, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията. Въз основа на което е направен извода, че осъществената с финансовата помощ инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т. е. не се използва за постигане на целите за който е отпусната. На последно място административния съд е приел, че в оспорваният административен акт, административния орган при определяне на размера на финансовата корекция се е позовал както на нормите на Наредба № 29/2008 г., така и на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година. Съдът е констатирал, че тази методика е обявена за нищожна съобразно влязло в сила съдебно решение постановено от Върховния административен съд, но е прието от съда, че същата не се отразява на законосъобразността на административния акт в тази част, тъй като административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 година. Въз основа на гореизложеното Административен съд – София област е приел за неоснователна жалбата и е отхвърлил същата. Постановеното решение е правилно. На първо място, правилно съдът е приел, че производството не е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 29/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба № 29/2008 г., поради което и правилно административният акт е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата. Правилно съдът е приел, че бездействията на бенефициера са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана му финансови параметри, което от своя страна влече икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Обосновано е прието, че на 21.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "М. Лисева" е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" за изграждане на къща за гости, като според чл. 1. 1 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 23/312/02773 от 28.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител /чл. 16, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на цените по чл. 2 /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 6, е описано значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Така, анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2016 г. и 2017 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема с оглед съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката е не само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е дала основание за одобряване на проекта му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово -икономическият статут на проекта, отразен в част IV и съставен от приходна, и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената и търговската си програма, както и да посочи видовете услуги, които предоставя и които са пряко свързани с инвестицията. Именно съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при оценяването на проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Видно от съдържанието на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително се предпоставя от анализа на тези два фактора, като основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежи на преценка. Касае се за преценката на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия на Наредбата и съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани, и очаквани приходи. Изложеното по-горе налага да се приеме, че административният орган правилно в случая е установил нарушение по т. 4. 12 от договора. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при проверката на изпълнението на проекта от ДФЗ е изследвано цялостното изпълнение на бизнес плана, в това число в частта му за планираните приходи, при което са направени верни изводи за финансово неизпълнение на плана за 2016 г. и 2017 г., доколкото с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е оценен като допустим за подпомагане. Следва да бъде съобразено, че в процесното решение за налагане на финансова корекция, изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал и на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Методиката), утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Тази Методика след постановяване на обжалваното решение е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Обосновано е прието от административния съд, че независимо от обявената за нищожна методика, това не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция. Така е, защото разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови разпоредби. Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. При установените висока степен на неизпълнението по проекта и продължителността на неизпълнението, законосъобразно с разпоредено с процесното решение връщането на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението, правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, а претендираното юрисконсултско възнаграждение за пред първоинстанционния съд следва да се остави без уважение, тъй като видно от обжалвания съдебен акт на административния орган такива са присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение