Решение № 4925 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2016 г.

Решение № 4925 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илиана Николова Балабанова - Стойчева, Наташа Огнянова Добрева, Йорданка Рангелова Бекирска - Димитрова и Елена Димитрова Трифонова, всички от гр. София, чрез проц. представител адв. Албена Койчева срещу решение № 12576 от 24.11.2015 г. постановено по адм. дело 8585/2014 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, и по частна жалба на същите лица срещу определение № 625 от 20.01.2016 г. по същото дело. Писмени възражения по касационната и частната жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и определението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против т. 2 от решение № 736-ПОД/08.12.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ направление "Осигурителен надзор", с което са утвърдени биометрични таблици за смъртност на мъжете и жените, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2011 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване съответно по чл. 6, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 19/2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Жалбоподателите са поддържали, че използването на очакваната продължителност на живота на мъжете и жените като актюерски фактор при определяне на размера на допълнителна пожизнена пенсия за старост от универсален пенсионен фонд представлява пряка дискриминация по признак "пол" по отношение на жените, които при равни други условия ще получават по-ниска допълнителна пожизнена пенсия от тази на мъжете. Съдът, с решението си, е отхвърлил жалбата като неоснователна, а с определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК е осъдил жалбоподателките да заплатят на КФН разноски в размер на 300 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена експертиза и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е възприето от тричленния състав, че утвърдените с решението биометрични таблици се ползват за изчисляване на пенсионните резерви, но не и за определяне размера на пенсиите. Тези таблици са разделени по пол с цел да се отчете по-точно средната продължителност на живота на мъжете и жените. Чрез тези таблици пенсионноосигурителните дружества формират пенсионен резерв, който да покрие колебанията на първоначалните предвиждания и който да даде възможност за по-точно определяне на бъдещите задължения на дружеството в зависимост от това лица от кой пол преобладават в съответния универсален пенсионен фонд. Пенсионните резерви представляват оценка на задълженията на пенсионноосигурителните дружества към пенсионерите и служат за обезпечаване на плащанията на пожизнената пенсия, в случай че лицето преживее по-дълго от първоначално предвидената средна продължителност на живота. Тези резерви нямат значение за определяне на размера на пенсията на лицето, т. е. размерът на пенсията не зависи от формирания пенсионен резерв. Напротив - обвързаността е обратна, тъй като размерът на пенсионните резерви зависи от размера на отпуснатите пенсии. По този начин използването на пола като актюерски фактор при определяне на пенсионните резерви не оказва влияние върху размера на пенсиите. това се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, което съдът е възприел изцяло като неоспорено от страните. Този състав споделя мотивите на тричленният състав изцяло, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на Решение № 736-ПОД/08.12.2011 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор. Липсват основания за промяна извода на първоинстанционния съд. По частната жалба този съд излага съображения за неоснователност. Възразява се от жалбоподателките, че същата е просрочена. Видно от съобщение (стр. 132) зам. председателят на КФН е уведомен за решението на 02.12.2015 г. и е подал молбата си по чл. 248, ал. 1 от ГПК в 14-дневния срок - на 16.12.2015 г., обстоятелство, установимо от клеймото на пощенския плик. Присъден е минималния размер на юрисконсултски възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв. Изложените мотиви в обжалваното определение са подробни, обосновани и законосъобразни, в същите се съдържат отговорите на всички доводи от частната жалба. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението и определението като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационната и частната жалби - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 300 лв Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав