Решение № 8656 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2009 г.

Решение № 8656 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Сандева Златинова от гр. Благоевград, подадена против решение № 56 от 17.07.2008 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград по адм. д. № 352/2006 г. С жалбата и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдът неправилно е приложил § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като не е съобразил доказаните права на ползвателя с признато право да придобие спорната част от 500 кв. м. от имот пл. № 2223, намираш се в в м. "Бегов андък", землището на с. Рилци. Касаторката оспорва извода на съда, че е налице спор за материално право и твърди, че заинтересованите страни не са представили никакви доказателства за собственост. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - кметът на община Благоевград, Методи Кирилов Радев, Вергиния Кирилова Радева, Николина Кирилова Бибова и Нина Методиева Йорданова също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото в плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се отразяват имотите на лицата, придобили собственост по реда на § 4а и 4б от ЗСПЗЗ. Не са установени нарушения при изготвяне на самия план, а ако има спор за собственост, той е следвало да се реши по исков ред. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 56 от 17.07.2008 г. е отхвърлена жалбата на Елена Сандева Златинова от гр. Благоевград против заповед № ОА - 103/25.04.2006 г. на областния управител на област Благоевград, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските зами, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Рилци, община Благоевград, само в частта й, касаеща 500 кв. м. от имот пл. № 2223, намиращ се в в м. "Бегов андък", землището на с. Рилци. За да достигне до този резултат Окръжен съд - Благоевград е приел, че по същество оплакванията срещу ПНИ не са свързани с незаконосъобразността на административния акт, а представляват вещноправна претенция срещу лицето, записано в регистъра на плана като собственик. Съдът е констатирал, че жалбоподателката е наследник на ползвател с признато право на ползване, преобразувано в право на собственост, но е преценил, че е налице спор за материално право, който следва да се реши в състезателен исков процес. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото то не съответства на материалноправната разпоредба на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съобразно която в ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имоти, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б, и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ. В случая е нарушена и нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, която изисква в ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ да се определи имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения, площта не надвишава 600 кв. м., съответно 1000 кв. м. и има осигурен достъп до път. В конкретния случай е безспорно установено, както с представените писмени доказателства, така и с приетата съдебно- техническа експертиза на в. л. инж. Илия Ангелов, че наследодателят на жалбоподателката е ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост, което е закупил по силата на оценителен протокол от 18.01.1994 г. на комисията по § 4 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 40/12.03.1993 г. на кмета на община Благоевград и определената оценка за 500 кв. м. е надлежно заплатена с две приети като доказателства вносни бележки по сметка в Банка "Хеброс" АД на дата 21.09.1994 г. Решаващият съдебен състав счита, че с това е приключила процедурата по закупуване на процесния имот от 500 кв. м. през 1994 г., която се е развила в съответствие с изискванията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията на закона, действаща към датата на издаване на горепосочения оценителен протокол и заплащането на дължимата цена, към който момент не е съществувало изискване за издаване на заповед от кмета за признаване правото на закупуване на ползвания имот. От текста на приетата експертиза на вещо лице инж. Илия Ангелов е видно, че експертът е направил справка при ответника в ПНИ и в регистъра към него и след извършения оглед и замерване на място е констатирал, че процесният имот от 500 кв. м. не е отразен в оспорения план като отделен имот с отделен планоснимачен номер, а е част от имот с пл. № 2223 от масив 71 от ПНИ, целият с площ 3665 кв. м., който е записан на името на Кирил Костадинов Радев. Вещото лице е отразил върху копие от скица на ПНИ процесния имот с площ 500 кв. м., тониран в червен цвят. Експертът е дал заключение, че целият имот пл. № 2223 с площ 3665 кв. м. е записан в регистъра на собствениците към ПНИ на Кирил Костадинов Радев. Настоящият съдебен състав също констатира, че в приложения по делото регистър към ПНИ за имот № 2223 като собственик е отразено: "наследниците на Кирил Костадинов Радев", а като документ за собственост е записано "други". При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, счита, че първоинстанционният съд е извел неправилен извод за наличие на спор за материално право. Такъв спор би бил налице, ако както лицата, които са вписани в оспорения регистър, така и жалбоподателите, се легитимират с документи за собственост, които не могат да се преценят в административния процес. В конкретния случай обаче не е така, защото наследниците на Кирил Костадинов Радев, които са конституирани като заинтересовани страни по делото, не са представили никакви доказателства за собственост, от които да се извлече заключение, че те или наследодателят им е придобил собствеността върху спорната част от 500 кв. м. от имот пл. № 2223. От друга страна, жалбоподателката е представила надлежни документи за придобито право на собственост, които не са оспорени или опровергани в хода на процеса и са обсъдени в мотивите на обжалваното решение, поради което е следвало да аргументират съда за отмяна на процесната заповед, с която е одобрен ПНИ в обжалваната му част. Следва да се има предвид, че дори наследниците на Кирил Костадинов Радев да бяха представили доказателства за възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, законодателят е разрешил спора им с ползвателите с признато право на собственост, като при конкуренцията между тях е дал предимство на ползвателите, като бившите собственици запазват останалата част от земеделските си земи. Като е достигнал до обратния извод, Окръжният съд - Благоевград е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, представляващо нарушение, което налага отмяна на обжалваното решение. Делото следва да се реши по същество с отмяна на оспорената заповед в частта й за процесния имот № 2223 и делото да се върне на ответника със задължително указание за точно спазване изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и определяне на самостоятелен имот с отделен пл. № в полза на жалбоподателката, съответстващ на преобразуваното право на ползване в право на собственост върху 500 кв. м., съобразно приложената скица на вещо лице инж. Илия Ангелов. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски в общ размер 195 лв., от които 170 лв. - внесени възнаграждения за вещи лица и 25 лв. - внесена държавна такса. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение