Решение № 5584 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 350/2010 г.

Решение № 5584 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 350/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Емилия Николова, пълномощник на Петър Василев Йорданов, срещу решение № 128/09.10.09 г. по адм. д. № 3226/03 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Петър Дойчинов Сремкин в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Стоил Василев Йорданов, Спаска Георгиева Сульова, Виолета Венева Илиева, Лимония Димитри Георгиева, Кирил Атанасов Георгиев, Ивайло Атанасов Георгиев, Кирил Илиев Вукадинов, Катя Любомирова Благоева, Йорданка Здравкова Крушина, Емилия Василева Цветанова, Пламен Василев Владев и Столичен общински съвет не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил оспорването по жалбата на Петър Василев Йорданов и Стоил Василев Йорданов срещу решение № 83/30.03.01 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 6, т. 6 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ е одобрен проект за застроителен, регулационен и кадастрален план на с. Железница. За да постанови този резултат, съдът е приел че планът в обжалваната му част - досежно имот пл. № 150, кв. 1- е законосъобразно одобрен. В решението са изложени мотиви във връзка с конкретните оплаквания по жалбата, които са били относно конфигурацията на образуваните от имота парцели ХХV-150 и ХХVI-150 и допуснатата задънена улица с о. т. 209 - о. т. 210. Касационната жалба срещу така постановеното решение, подадена с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Претенцията относно разполагането на парцелите в границите на съсобствения имот пл. № 150, кв. 1 е основана на твърдения за индивидуална собственост върху построените в имота сгради, като целения от оспорващите резултат и бил във всеки от новообразуваните парцели да попадне по една от сградите. Тази претенция, макар обслужваща интересите на оспорващите, обосновано и в съответствие с материалния закон е отхвърлена, тъй като съгласно чл. 27, ал. 2 ЗТСУ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство и застрояване на урегулираните имоти и кварталите. Видно от графичната част на оспореното административно решение, претендираният вариант е в разрез с цитираната норма, тъй като отново налага прокарване на задънена улица, и не доказва удовлетворяване изискванията за икономичност и целесъобразност в по-голяма степен от одобрената разработка. По тези съображения и с оглед недопустимостта на претенцията с регулационните предвиждания да се уреждат имуществените права в съсобствения имот, касационните доводи в тази им част са неоснователни. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на решението и в частта относно предвидената задънена улица с от. 209-от. 210, допусната при условията на чл. 55 ППЗТСУ и обслужваща парцели ХХVI-150, ХХV-150 и ХХVII-149 . По отношение сградата, попадаща в парцел ХХV-150 няма данни да е законнопостроена и видно от графиката на застроителния план петното за застрояване в този парцел е определено на друго място. Не е допуснато и нарушение по чл. 21а, ал. 1 ЗТСУ, тъй като за прокарването тупика от съсобствения на касатора имот е отнета площ под допустимите 25%. Обстоятелството, че тупикът обслужва и парцел ХХVII-149 е ирелевантно в случая, тъй като на място друг вариант на разработка, съответстващ на изискването на чл. 27, ал. 2 ЗТСУ за икономичност не може да бъде приложен. Изложеното налага извода, че обжалваното решение е постановено при липсата на пороци по чл. 209, т. 3 АПК, явява се правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение