Решение № 2653 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2011 г.

Решение № 2653 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин против решение № 89/21.07.2011 г. по адм. дело № 77/2011 г. на Административен съд - Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Искрен Велчов Андреев, от гр. Белоградчик не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице доказателства, които да сочат дата на инвалидизиране, различна от 26.09.2001 г., а съобразно чл. 74, ал. 1 от КСО придобиването на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, освен от степента на загубена работоспособност е обусловено кумулативно и от минимален осигурителен стаж, който съобразно възрастта на освидетелстваното лице не е наличен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 89/21.07.2011 г. по адм. дело № 77/2011 г. Административен съд - Видин е отменил решение № 162 - 34/25.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин и потвърденото с него разпореждане № 7904041702/15.11.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Искрен Велчов Андреев. Върнал е преписката на административния орган за издаване на административен акт при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Административният съд е отбелязал, че правният спор се свежда до датата - начален момент на инвалидизирането. Отказал е да цени като такава посочената в ЕР на ТЕЛК - 26.09.2001 г., посочвайки че за дата на инвалидизирането следва да се счита 30.04.2009 г. когато акта на органа на медицинската експертиза е обжалван пред НЕЛК и последната се е произнесла с по-висок процент трайно намалена работоспособност (ТНР). Приел е също, че към 30.04.2009 г. освидетелстваното лице е навършило 30 години и има 2 години осигурителен стаж, които обстоятелства сочат наличие на основанията по чл. 74, ал. 1 КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Решението е постановено при невярна преценка на фактите и неточно тълкуване и прилагане на материалния закон. Със заявление вх. № МП - 7830/16.07.2010 г. Искрен Велчов Андреев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Към заявлението е приложил документи по опис, от които е видно, че към 26.09.2001 г. има осигурителен стаж 5 месеца при навършена възраст 22 г., 06 м., 26 д., а към 30.04.2009 г. има 2 г., 00 м., 27 д. при навършена възраст 30 г., 01 м., 00 д.. Съгласно ЕР № 0432 от зас. № 050 от 30.04.2009 г. на ТЕЛК при "ОДПЗС - Враца" ЕООД, гр. Враца Андреев страда от темпорална епилепсия - редки пристъпи, за която се следват 40 % ТНР при дата на инвалидизиране 26.09.2001 г. По жалба на освидетелстваното лице актът на органа по медицинската експертиза на работоспособността е оспорен пред Националната експертна лекарска комисия, която със свое ЕР № 0277 от зас. № 037 от 15.03.2010 г. го е отменила по оценката на работоспособността, определяйки 58% ТНР и го е потвърдила по останалите поводи включително и досежно датата на инвалидизиране. Установяването на ТНР е специфична правно - медицинска дейност, която се осъществява и контролира по определено производство, от специализирани за целта експертни органи и по нарочен ред. Органите, които извършват тази оценка са оценъчни органи, а не органи, които осъществяват лечебна или профилактична дейност. Те са съставени от лица с висше медицинско образование, защото въпросите, по които дават оценки и заключения, са медицински въпроси. Експертните решения по своето естество са удостоверителни административни актове, издадени от овластени за целта държавни експертни органи. Те са официални документи с всички произтичащи от това обстоятелства, между които и обвързващата доказателствена сила. С оглед на това събраните от първоинстанционния съд гласни доказателства досежно характера на заболяването на освидетелстваното лице и началния му момент са неотносими към предмета на спора и не могат да опровергаят констатациите на органа на медицинската експертиза по оценка на работоспособността. Необосновани са и изводите на административния съд досежно датата на инвалидизирането. Нещо повече, дори и при така възприетия момент на ТНР не са налице основанията за отпускане на ЛПИОЗ поради това, че не са изпълнени кумулативно изискуемите основания от хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. По делото липсват факти, които да обосноват извода, че датата на инвалидизирането е определена неправилно от ТЕЛК или, че е изменена при преосвидетелстването от НЕЛК, поради което извода на първоинстанционния съд за дата, различна от 26.09.2001 г. е необоснован и незаконосъобразен. Съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94 от КСО както следва: до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; до 25-годишна възраст - една година; до 30-годишна възраст - 3 години; над 30-годишна възраст - 5 години. Основанията за възникване на правото на ЛПИОЗ произтичат освен от установената по надлежен ред ТНР, но и от минимално наличен осигурителен стаж, съобразен с възрастта на лицето. Последното условие в случая не е налице и законосъобразно пенсионните органи са постановили отказ за отпускане на пенсия. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорването на актовете на пенсионните органи бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение