Решение № 7603 от 4.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Чобанов от гр. София, против Решение 6572/20.11.2020 г., постановено по адм. дело 3656/2019 г., по описа на Административен съд София - град и Решение 5730/13.10.2021 г., постановено по адм. дело 3656/2019 г., по описа на АССГ, за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, в която предявеният от него против Столична дирекция на МВР иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5400 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан и в частта, в която предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 1000.00 лв. до пълния размер от 12 000.00 лв. като неоснователен и недоказан, ведно със съответната лихва от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт, до датата на предявяване на иска. Изложени са съображения за неправилност на обжалваните съдебни актове поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната им в обжалваните части и постановяването на решение, с което предявеният иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вреди бъде уважен изцяло. Претендира разноски. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваните решения в оспорените им части Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от И. Чобанов против Столична дирекция на МВР иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5400 лв. както и предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 1000.00 лв. до пълния размер от 12 000.00 лв. като неоснователен и недоказан, ведно със съответната лихва от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт, до датата на предявяване на иска. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е недопустимо установяването на договори на стойност над 5000 лв. със свидетелски показания. Приложената по делото разписка е частен документ и не се ползва с доказателствена сила. В тази насока не са ангажирани доказателства, а твърденията на И. Чобанов е следвало да бъдат доказани по пътя на пълното и главно доказване, тъй като негова е доказателствената тежест за доказване на тези факти. При определяне размера на неимуществените вреди съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и негативните емоции на ищеца, произтичащи от издаването на незаконосъобразната заповед за налагане на принудителна административна мярка. Решенията са правилни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на уважената част от иска за неимуществени вреди. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Мотивираният извод на съда е, че иска за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ предявен от И. Чобанов е основателен в частта до 1000.00 лева, а в останалата част до размера на 12000.00 лева го е отхвърлил. Съдът е приел с оглед доказателствата, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда за уважената част от иска. За отхвърлената част съдът правилно е приел, че иска е недоказан. Отнемането на свидетелството за правоуправление на МПС е за период от 6 месеца. При определянето на размера на обезщетението съдът е взел предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени: периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за ищеца. АССГ е изложил точни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В случая правилно с оглед събраните доказателства е приложен закона и указанията дадени в т. II от ППВС 4/68 г., че размерът на обезвредата следва да бъде адекватен на претърпените вреди. Обосновано и мотивирано е отхвърлен и иска за имуществени вреди, тъй като с оглед доказателствената тежест, ищеца не е представил доказателства за реално извършените разходи. С касационната не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решенията като правилни следва да бъдат оставени в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение