Решение № 11128 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 918/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. Ш., А. Н. Ш. и А. С. Ш., подадена чрез пълномощника адвокат С. Ангелова, срещу решение 1848 от 27.10.2023 г., постановено по адм. дело 2959/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията на касационната инстанция, дадени при връщането на делото за ново разглеждане. Не е обсъдил доводите на жалбоподателите. Не е отчел допуснатите нарушения от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в хода на собствената й проверка, че са били поставени не три, а четири камери за видеонаблюдение. Не е установено кой е администраторът на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), респективно кой следва да носи отговорност за премахването им. Не е изследвано дали е съществувал легитимен интерес за обработване на личните данни на субектите. По тези оплаквания касационните жалбоподатели молят за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се разпореди премахването на камери 2, 3 и 4 и да бъде определен правилно адресатът на решението. Претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - КЗЛД, в представено писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Ангелов, оспорва жалба и пледира оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Ответниците по касационната жалба - В. С. А. и Н. А. А., не изразяват становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание, и не правят искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалба на С., А. и А. Ш., срещу т. 1 от решение ППН-01-451/2020 от 31.08.2021 г. на КЗЛД, с която точка от административния акт, е оставена без уважение тяхна жалба по отношение на камери 2 и 3 на фасади на сгради в съсобствен между Шенкови и В. и Н. А. имот със съсобствена триетажна жилищна сграда и други постройки, монтирани от А., без съгласието на Шенкови. С т. 2, т. 3 и т. 4 от решението на КЗЛД, жалбата им по отношение на камера 1 е била обявена за основателна, като е разпоредено на и В. и Н. А. да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679), като за целта премахнат камера 1 и извършат други посочени действия, в едномесечен срок. От фактическа страна е установено, че по жалбата на Шенкови и жалба на В. А. срещу решение ППН-01-451/2020 от 31.08.2021 г. на КЗЛД, е било постановено решение 42/11.01.2022 г. по адм. дело 2815/2021 г. на Административен съд Пловдив. С него всички жалби са били отхвърлени, като то не е било обжалвано от В. А., поради което решението на КЗЛД е влязло в сила по отношение своите т. 2, т. 3 и т. 4 и камера 1. Жалби срещу съдебното решение са подали само Шенкови и с решение 10429/16.11.2022 г. по адм. дело 4108 / 2022 г. на ВАС, то е било отменено, като делото е върнато за ново разглеждане с указния да се установи чрез съдебно-техническа експертиза спорният въпрос относно броя на камерите - три или четири, техният вид, къде се осъществява наблюдението, на какъв носител се записва информацията, има ли данни за срока за който се пазят записите, както и да се установи дали за администраторите на лични данни е съществувал легитимен интерес за обработване на личните данни на субектите. При постановяването на атакуваното в настоящото касационно производство решение и в изпълнение на дадените от ВАС указания, първоинстанционният съд е приел съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице А. Костадинов. Експертът е установил, че в имота има инсталирани не 3 бр., както е било установено от проверяващия екип назначен от КЗЛД, а 4 бр. външни камери за видеонаблюдение, статични, неуправляеми, със следното разположение: 1 бр. на фасадата на къщата в процесния имот, която заснема тротоара на улицата; 1 бр. на фасадата на къщата в процесния имот, която заснема вътрешния двор; 1 бр. на фасадата на друга постройка в имота, която заснема вътрешния двор; 1 бр. на терасата на първи жилищен етаж, която заснема съседна тераса и вътрешен двор. Въпреки различния брой на наличните камери в имота, съдът е приел, че изградената система за видеонаблюдение, включваща само камери 2 и 3, не позволява извършване на лицево-идентификационно разпознаване, поради което не се установява техническа възможност за обработка на лични данни. По отношение легитимния интерес за обработване, съдът е преценил, че същият е оправдан за собствениците с цел охрана на имуществото, който интерес е преимуществен, във връзка с установената възможност за разпознаване по силует на заснетите във вътрешния периметър на имота лица. При тези мотиви съдът е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е неправилно. При постановяване на акта органът не е установил правилно наличието на един особено съществен факт за производството, а именно броя на устройствата от които е било осъществявано видеонаблюдение, тъй като системата за извършването му е включвала не три, а четири броя камери. Така с констативния протокол от 09.12.2020 г., изготвени от съответните служители на КЗЛД, не са били изяснени в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което Комисията се е произнесла при неизяснена фактическа обстановка. Съдът, въпреки, че е установил наличието на тези противоречия между установеното от проверката на органа и констатираното от вещото лице, се е произнесъл по жалбата без да изложи съображения по отношение на четвъртата камера. От така установеното следва извод, че обжалваното пред Административен съд Пловдив решение ППН-01-451/2020 от 31.08.2021 г. на КЗЛД, в частта му по т. 1 , е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила - същото е издадено без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което обжалваното решение ППН-01-451/2020 от 31.08.2021 г. на КЗЛД, в частта му по т. 1, бъде отменено като постановено при допуснати нарушения на предвидените за издаването му административнопроизводствени правила, а преписката - върната на органа за ново произнасяне, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на КЗЛД, следва да бъдат присъдени сторените от касационните жалбоподатели разноски в хода на цялото съдебно производство. Същите са доказани надлежно и се претендират, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 3690 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение