Решение № 1305 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2008 г.

Решение № 1305 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Златка Асенова Гикова от гр. Вълчедръм, обл. Монтана, против решението от 3.07.2008 г. по А. д. № 293 по описа за 2008 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 758 от 3.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Лом, потвърдена с решение № 9102-17 / 29.04.2008 г. на Директора на РДСП - Монтана. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лом и заинтересованата страна Директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Монтана не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Златка Асенова Гикова от гр. Вълчедръм, обл. Монтана, против заповед № 758 от 3.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лом, потвърдена с решение № 9102-17 от 29.04.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Монтана, в частта, с която на оспорващата е отказано отпускане на целева помощ в размер над 8.50 лв. до 190 лв. за осъществени пътувания по маршрути Вълчедръм - Монтана и обратно, Монтана - София и обратно, София - Шумен и обратно, съгласно представените билети за автобусен превоз (общо 49 бр. съгласно описанието в административната преписка). Решението на Административен съд - Монтана е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 19, алинеи 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 16 и чл. 29 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници. След като е подложил на обсъждане събраните доказателства, съдът обосновано е приел, че жалбоподателката не е доказала извършено пътуване с изискуемите документи от чл. 20, ал. 2 от ППЗСП. В представеното удостоверение са вписани само 2 бр. билети на стойност 8.50 лв., за които е признато право на целева социална помощ. Останалите билети с непоследователни номера от различни серии с варираща единична стойност от 0.50 лв. до 12 лв. не са вписани в удостоверението и не доказват осъществено пътуване - отиване и връщане от едно определено населено място до друго - с автомобилния транспорт в страната. Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ППЗСП създава право за лицата със 71 на сто или над 71 на сто трайно намалена работоспособност на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната. С ал. 2 това право е предоставено и на придружителите на лицата с определена чужда помощ. За да получи възстановяване на разходите за пътуване с автобусен транспорт, жалбоподателката като лице с трайно намалена работоспособност над 90 % с чужда помощ, следва да подаде молба - декларация и да приложи към нея изискваните документи от чл. 20, ал. 2 - билетите и удостоверение, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване. В разглеждания случай в представеното удостоверение № 33 са отразени 2 бр. билети на стойност 8.50 лв. Останалите 49 бр. билети без вписани от превозвача дати и направления не са отразени в удостоверението с дата, началния и крайния пункт на пътуването, серията, номера и стойността, поради което не могат да служат като надлежно доказателство за извършено едно пътуване с възможност за прекачване и комбиниране на превоза в рамките на едно денонощие по свободно избран маршрут "отиване и връщане" в съответствие с изискването на чл. 20 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на целева социална помощ по чл. 19, ал. 1 от ППЗСП, е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,