Решение № 1896 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2331/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Е. Х. чрез процесуален представител адвокат Д. Г. К. САК , съдебен адрес гр. София, пл. Позитано 3, ет. 3, офис 35, срещу Решение 436/15.12.2023г. на Административен съд Враца по адм. дело 386/2023г. С него се отхвърля жалба на Д. Е. Х. от [населено място], община Борован, област Враца срещу Решение 1040-06-16/15.06.2023г. на директора на ТП на НОИ -Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане 5104-06-19/28.04.2023г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ -Враца. С последното се приема, че декларираната злополука от наследник на пострадалия Д. Е. Х., станала с Е. Д. Е. на 23.08.2019г. не е трудова. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Враца, взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, Поливаленти ЕАД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд ,шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Е. Х. срещу Решение 1040-06-16/15.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане на длъжностно лице по чл. 60 КСО от 28.04.2023г., с което не е приета за трудова злополуката станала на 23.08.2019г. около 17.40 часа. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че пострадалият Е. Е. е работил при осигурител и работодател Интегрити пластикс ЕАД на длъжност общ работник, което дружество се намирало в едно помещение, но обособени и разделени по територия с дружество Поливаленти ЕАД. При работно време до 17 часа на 23.08.2019г. пострадалият към 17.40 часа се намирал на територията на дружество Поливаленти ЕАД, където извършил дейности по намиращата се там машина, собственост на дружество Поливаленти ЕАД, без устна или писмена заповед за извършване на тази дейност, без каквато е да е фактическа и правна връзка с това дружество и при дейност по машината получил наранявания от нея, несъвместими с живота. При разследедването и квалифициране на злополуката, същата не е призната за трудова и възникналия спор за квалифицирането й е предмет на делото пред административния съд, приключило с обжалваното решение. Съдът е приел, че от доказателствата по преписката и по делото не се установяват материалните предпоставки по чл. 55 КСО злополуката да бъде квалифицирана като трудова. Решението е правилно по съображенията, изложени в мотивите му. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО предвижда, че трудова злополука е всяко увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 КСО трудова е злополуката станала с осигурен по време на обичайния му път при отиване или при връщане от работното място до място на живеене с постоянен характер, обичайното място за хранене през работния ден и мястото за получаване на възнаграждение. Таса цитираната уредба изброява материалните предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова. По делото от доказателствата по преписката и в събраните през съда не се установява нито една от тези предпоставки, за да бъде направен извод че злополуката е трудова. Безспорно е установено пред административния орган и пред съда, че пострадалият не е имал нито фактическо нито правно основание да се намира след работно време на място, различно от територията на неговото предприятие, където са разположени машини на друго предприятие, с последното няма установена никаква фактическа или правна връзка, нито за престоят му на тази територия, нито за извършване на дейност по машините, които се намират на територията на другото предприятие. Поради тези еднозначно установени факти е правилен изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 55 КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Не се установява и хипотезата на чл. 55, ал. 2 КСО относно пътя при напускане на работното място след работно време. При споделяне на изводите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд шесто отделение