Решение № 3858 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2011 г.
ВАСVII отделение16.03.2012 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
Отменя решение № 26 от 22.02.2010 г., постановено по адм. д. № 774/2009 г. по описа на Административен съд - Добрич, и вместо него постановява: Отменя заповед № 20036 от 18.12.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич, с която на Тодор Иванов Георгиев от гр. Добрич е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3858 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Тодор Иванов Георгиев от гр. Добрич против решение № 26 от 22.02.2010 г., постановено по адм. д. № 774/2009 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 20036 от 18.12.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Ответникът началник сектор на отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. С решение по адм. д. № 4648/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, по реда на чл. 208 и сл. от АПК е оставено в сила обжалваното от Тодор Георгиев решение по адм. д. № 774/2009 г. по описа на Административен съд - Добрич. С решение № 9410/27.06.2011 г. по адм. д. № 6141/2011 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по реда на чл. 237 и сл. от АПК, е отменено влязлото в сила решение на касационния съдебен състав и делото е върнато на тричленен състав на ВАС за ново произнасяне по подадената от Тодор Георгиев касационна жалба срещу решението по адм. д. № 774/2009 г. на АС - Добрич. Прието е, че съобразеното от административния орган при издаване на оспорената заповед № 20036 от 18.12.2009 г. наказателно постановление № 187897 от 25.01.2007 г. е отменено по надлежния ред - с влязло в сила съдебно решение по нахд. № 11506/2010 г. на Софийския районен съд. За да постанови първоинстанционното решение, административния съд е приел, че към 19.07.2005 г. касаторът е имал максималния размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства - 39, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/2002 г. . В периода до издаване на оспорената заповед - 18.12.2009 г., са му издадени пет наказателни постановления - № 357 от 20.04.2006 г.; № 1091 от 12.05.2006 г.; № 187897 от 25.01.2007 г.; № 8209 от 15.02.2008 г. и № 825 от 26.05.2008 г. Наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. е издадено преди датата на възстановяване на контролните точки. С тези постановления, за различни нарушения на ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания и отнемане на контролни точки. По делото не е оспорен фактът, че наказателни постановления № 8209 от 15.02.2008 г. и № 825 от 26.05.2008 г. са влезли в сила. С тях на касатора са отнети 14 контролни точки. Наказателни постановления № 357 от 20.04.2006 г. и № 1091 от 12.05.2006 г. са представени по делото и в съдебно заседание Георгиев не е оспорил, че са влезли в сила. С тях са му отнети 16 контролни точки. С посоченото от административния орган и съобразено от първоинстанционния съд наказателно постановление № 187897 от 25.01.2007 г. на водача са отнети 12 контролни точки. То е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно, съдебното решение е влязло в сила на 15.04.2011 г. Този акт е и основанието по чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на предходно постановеното касационно решение с решението по адм. д. № 6141/2011 г., което настоящият съдебен състав е длъжен да съобрази. Наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. не е представено по делото и неправилно първоинстанционният съд е приел, че задължение на касатора е да докаже липсата на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. А влизането в сила на наказателното постановление е факт, който обосновава налагането на мярката. Представената справка не е релевантно доказателство. Съдът правилно е задължил ответника да представи релевантни доказателства досежно влизането в сила на постановлението, но след като органът не е представил такива, неправилно е приел в мотивите, че влизането в сила на постановлението е надлежно доказано. С това наказателно постановление са отнети 4 контролни точки. Тъй като по делото не е доказано, че наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. е влязло в сила, то решаващият съд не е следвало да го съобразява при преценката си за законосъобразността на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка от вида превантивните, прилагани с цел предотвратяване на пътно-транспортни произшествия и гарантиране безопасността по пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Касаторът не спори, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. С Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и редът за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат е определен максимален размер на контролните точки
и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. В конкретния казус четири от описаните в заповедта наказателни постановления са надлежно връчени лично на жалбоподателя. За тях органът няма данни да са обжалвани и основателно ги е приел за влезли в сила. Въз основа на установените по делото относими факти и обстоятелства се налага извод, че към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ касаторът е имал влезли в сила наказателни постановления, с които са му отнети 30 контролни точки при нормативно установени 39 контролни точки. НП № 1506/2005 г. е издадено преди датата на възстановяване на контролните точки, а НП № 187897 от 25.01.2007 г. е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение (макар и след датата на издаване на заповедта, но предвид отменителното решение на петчленен състав на ВАС), което сочи на извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и оспореният административен акт е незаконосъобразен. Поради изложеното настоящата инстанция следва да приеме решението на АС - Добрич за неправилно, поради което подлежи на отмяна. При безспорно установена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК по същество оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.