Решение № 12155 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2013 г.

Решение № 12155 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Събо Николов" ЕООД, гр. Панагюрище против решение № 140/27.03.2012 г. по адм. дело № 705/2011 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 18 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРД 2011 г.) и чл. 59, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 7 АПК, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик, чрез юрисконсулт Миков изразява становище за неоснователност на същата. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че за обжалваното съдебно решение не се установява наличие на заявените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материален закон и е обосновано. При преценка на доказаните по делото факти и приложимата правна уредба - чл. 18 НРД 2011 г. за оспорения отказ не се установяват наличието на предпоставки, обуславящи приложимостта на основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с писмо изх. № 13/29-02-822/18.07.2011 г. директорът на РЗОК - Пазарджик е отказал сключване на анекс към приложение № 1 - "Списък на лекарите специалисти към индивидуален договор № 13/РД-29-411/25.02.2011 г. за оказване на болнична медицинска помощ от МБАЛ "Събо Николов" ЕООД гр. Панагюрище. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че предложеният лекар - специалист д-р Владимир Пресолски вече има два сключени договора с НЗОК и за него не може да бъде сключен анекс, защото това би било в директно противоречие с чл. 18 от НРД 2011 г. С определение № 1844 от 07.02.2012 г. по адм. дело № 444/2012 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил определение № 656 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 705/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което производството е било прекратено и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочил е, че с обжалваното определение административният съд неправилно е приел, че оспореният отказ за сключване на анекс (допълнение) към Приложение № 1 към договора за 2011 г. не е индивидуален административен акт, тъй като правомощията на административния орган в случаите на инициирано производство от изпълнителя на медицинска помощ за изменение или допълнение на сключения индивидуален договор на са регулирани със специални нормативни разпоредби. При липса на изрична разпоредба, забраняваща изменение или допълнение на сключения индивидуален договор в срока на действието му по чл. 59, ал. 2 от ЗЗО, следва да се приеме, че актът, с който административният орган се произнася по искането на изпълнителя на медицинска помощ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Оспореното писмо по своето съдържание обективира изрично едностранно волеизявление на Директора на РЗОК - Пазарджик, който е овластен от закона да сключва договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията на област Пазарджик. Отказът по направено искане за изменение или допълнение на договорните клаузи по чл. 59, ал. 7 от ЗЗО засяга неблагоприятно правата и интересите на изпълнителя на медицинска помощ, поради което за него е налице правен интерес от търсената защита по съдебен ред. Процесуалното му право на жалба е гарантирано от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, установяващ принципа за съдебен контрол за законност върху всички административни актове, освен изрично посочените в закона. Определението, постановено в рамките на производството по чл. 229 и сл. АПК е задължително по разрешения с него процесуален въпрос и наведените с касационната жалба повторно идентични доводи не следва да бъдат обсъждани. С решение № 140/27.03.2012 г. по адм. дело № 705/2011 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Събо Николов" ЕООД, гр. Панагюрище срещу отказ на директора на РЗОК гр. Пазарджик, обективиран в писмо изх. № 13/29-02-822/18.07.2011 г. за сключване на анекс към приложение № 1 - "Списък на лекарите специалисти към индивидуален договор № 13/РД-29-411/25.02.2011 г. за оказване на болнична медицинска помощ от лечебното заведение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Обосновано административният съд е ценил приетата по делото декларация по чл. 18, ал. 1 НРД 2011 г., от която е видно, че д-р Владимир Пресолски работи в изпълнение на договори с НЗОК на МБАЛ "Кнежа" и ЕТ "Д-р Владимир Пресолски". Съгласно чл. 18, ал. 1 НРД 2011 г. (отм.) всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта. Безспорно е, че към датата на искането за сключване на анекса лекарят-специалист е работил в изпълнение на два договора с НЗОК. Процесуално неиздържани са възраженията на жалбоподателя за липсата на яснота, по коя алинея на чл. 18 от НРД 2011 г. е мотивиран отказа за анекса. Видно от писмо изх. № 13/29-02-822/18.07.2011 г. директорът на РЗОК - Пазарджик е възпроизвел текста на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 на която изрично се е позовал при мотивирането на своя акт. С чл. 18, ал. 2 НРД - 2011 г. е уредена хипотезата на изключение от общото правило за осъществяване на дейност в изпълнение на два договора с НЗОК, която касае само случаи на специализирана извънболнична медицинска помощ. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила досежно формата на издадения индивидуален административен акт. Последният е ясно мотивиран, изложени са фактически и правни основания за издаването му, а непосочването на срок и орган, пред който може да бъде обжалван не е достатъчно основание за отмяната му. Макар и липсващи в качеството им на задължителни реквизити на административния акт - срокът и органът пред който същият може да бъде атакуван (чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК) не обуславят основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК законодателят е предвидил различни от претендираните с касационната жалба правни последици. Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Пазарджик искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение