Решение № 9088 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2019 г.

Решение № 9088 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция – Монтана, подадена чрез гл. юрисконсулт Стоянова, против решение № 472/04.10.2019 г., постановено по адм. д. № 370/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана. Излага доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което е поискана отмяната му. Претендират разноски. Ответната страна – "ВиК" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, чрез адвокат Костова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е уважил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Монтана е образувано по подадена от "ВиК" ООД искова молба против Регионална здравна инспекция – Монтана (РЗИ), с която се претендира заплащане на обезщетение в общ размер на 1900 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на НП № ПО-05-72/02.10.2017 г.; НП № ПО-05-2/28.02.2018 г. и НП № ПО-05-21/06.08.2018 г., издадени от Директор на РЗИ – Монтана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2016 г.; 05.07.2018 г. и 18.12.2018 г. – дата на влизане в сила на всяко едно от решенията, с което са отменени НП. С обжалваното решение съдът е осъдил РЗИ да заплати на "ВиК" ООД сума в общ размер на 1900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменени по съдебен ред НП № ПО-05-72/02.10.2017 г.; НП № ПО-05-2/28.02.2018 г. и НП № ПО-05-21/06.08.2018 г., издадени от Директор на РЗИ – Монтана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2016 г.; 05.07.2018 г. и 18.12.2018 г. – дата на влизане в сила на всяко едно от решенията, с което са отменени НП до окончателното заплащане на сумата. Административният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно НП, заплатен в хода на обжалването разход – адвокатско възнаграждение в общ размер на 1900 лв., който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на всяко едно НП. Така постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените лихви. Видно от доказателствата по делото, с НП № ПО-05-72/02.10.2017 г., издадено от Директор на РЗИ – Монтана са били наложени две административни наказания: за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, на основание чл. 231 във вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000. 00 лева. С НП № ПО-05-2/28.02.2018 г., издадено от Директор на РЗИ – Монтана за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, на основание чл. 231 във вр. чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 100. 00 лева. И с НП № ПО-05-21/06.08.2018 г., издадено от Директор на РЗИ – Монтана, за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, на основание чл. 201, ал. 8, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000. 00 лева. По подадена от "ВиК" ООД жалба срещу посочените НП са образувани по АНД № 1790/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана, потвърдено по КАНД № 52/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана, който отменил наказателното постановление като незаконосъобразно - НП № ПО-05-72/02.10.2017 г., по АНД № 130/2018 г. по описа на Районен съд – Лом, който отменил наказателното постановление като незаконосъобразно – НП № ПО-05-2/28.02.2018 г., и по АНД № 1304/2018 г. по описа на Районен съд – Монтана потвърдено по КАНД № 604/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана, който отменил наказателното постановление като незаконосъобразно - НП № ПО-05-21/06.08.2018 г. Решенията на съда са влезли в законна сила на 28.02.2016 г.; 05.07.2018 г. и 18.12.2018 г. – дата на влизане в сила на всяко едно от решенията, с което са отменени НП. От приложеното като доказателство АНД № 1790/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана, потвърдено по КАНД № 52/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана е видно, че "ВиК" ООД е било представлявано от адвокат Костова за 300 лева. По делото на РС - Монтана е приложено пълномощно по отношение на посоченият адвокат и е приложен Договор за правна помощ и съдействие между "ВиК" ООД и адвокат Костова с предмет обжалване и процесуално представителство пред съда срещу НП № ПО-05-72/02.10.2017 г. Договореното възнаграждение е в общ размер на 300 лв., платени в брой при подписването на договора. Решението на РС – Монтана е потвърдено с КАНД № 52/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана и е приложено пълномощно по отношение на посоченият адвокат с приложен Договор за правна помощ и съдействие между "ВиК" ООД и адвокат Костова с предмет обжалване и процесуално представителство пред съда срещу НП. Договореното възнаграждение е в общ размер на 300 лв., платени в брой при подписването на договора. От приложеното като доказателство по АНД № 130/2018 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е било отменено НП № ПО-05-2/28.02.2018 г. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв., платени в брой при подписването на договора. От приложеното като доказателство по АНД № 1304/2018 г. по описа на Районен съд – Монтана потвърдено по КАНД № 604/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана, който отменил НП № ПО-05-21/06.08.2018 г. Договореното възнаграждение е в общ размер на 1000 лв., платени в брой при подписването на договора. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред районния съд и административния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления, представляват пряка и непосредствена вреда по смисъла на чл. 4 от този закон. В пряка причинна връзка с отменените от съда наказателни постановления, "ВиК" ООД е претърпяло вреда, представляваща разноски в размер на общо 1900 лв. за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на НП. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Правилно е обжалваното решение и в частта на присъдените лихви за забава. Съдът се е позовал на ТР № 3/22.04.2004 г. по тд № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което изводите му се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения, решението предмет на касационната жалба е правилно в частта му, с която е осъдена РЗИ да заплати на "ВиК" ООД сума в размер на 1900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. Приложеното в първоинстанционното дело пълномощно и договор за правна помощ са само за производството пред АС – Монтана. В представения писмен отговор в касационното производство няма искане за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,