Решение № 2401 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2010 г.

Решение № 2401 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Илиянов Витев от гр. Плевен срещу решение № 143/17.03.2010 г., постановено по адм. д. № 777/2009 г. по описа на Административен съд-Плевен. Доводите са за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Иска се отмяната му. Ответникът-командирът на V-та механизирана бригада-гр.- Плевен не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на редник Петър Илиянов Витев със съдебен адрес гр. Плевен, ул. "Бъкстон" № 5 против заповед № 849/07.08.2009 г., издадена от командира на 5 механизирана бригада гр. Плевен, с която на основание чл. 161, т. 3 и чл. 165, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) при установено нарушение на разпоредбата на чл. 241, т. 1, чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, министерска заповед № ОХ-7/07.01.2009 г. и чл. 114, т. 14 и чл. 115 от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратено е правоотношението за изпълнение на военна служба с редник Витев и същият е освободен от военна служба. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема следното: първо, че като военнослужещ редник Витев нарушава служебната дисциплина като на 22.07.2009 г. двукратно, първия път около 03.30 ч., втория - около 10.23 ч. управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол в нарушение на т. 3 от заповед № ОХ-7/07.01.2009 г. на министъра на отбраната, предизвиква пътнотранспортно произшествие, които действия са квалифицирани по силата на самата заповед като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и неизпълнение на заповед на министъра на отбраната, независимо, че е извършено в извънработно време, едновременно е и нарушение на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили (ВС), забраняваща на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната и съставлява нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ и второ, че нарушава и разпоредбата на чл. 114, т. 14 от Устава на войсковата служба на ВС на РБ като не докладва на прекия си началник за допуснатите от него в извънслужебно време два инцидента по Закона за движение по пътищата, нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ. След цялостна преценка на оспорения пред АС - Плевен индивидуален административен акт през призмата на чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от Кодекса, административният съд произнася решението като приема, че заповедта е издадена от компетентния административен орган в границите на неговата инвеститора, при спазени административнопроизводствени правила, установени в ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ (чл. 136 и следв.) и материални правни норми (чл. 242, т. 1 и чл. 178 от ЗОВСРБ), в съответствие с целта на закона. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон поради приетото от съда приложение на материалноправната разпоредба на чл. 178 от ЗОВСРБ. Настоящата инстанция споделя изцяло аргументите с които е отговорено и в първоинстанционното решение на доводите на жалбоподателя в тази връзка. Безспорни са доказателствата по делото за запознаване на военнослужещия с министерска заповед № ОХ-7/07.01.2009 г. забраняваща управлението на МПС след употреба на алкохол както в служебно, така и в извънслужебно време. Събраните доказателства безспорно сочат редник Витев като нарушител на административния акт и то двукратно в рамките на един ден, както и предизвиканото в резултат на това поведение пътнотранспортно произшествие. Така възприетата фактическа обстановка, включително и неизпълнение на задължението за уведомяване на прекия началник за допуснатите нарушения, независимо от момента на извършването им-през време на платен отпуск, което в конкретния случай е самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 114, т. 14 от Устав за войсковата служба на ВС на РБ мотивира административният съд да приеме законосъобразност на издадената заповед, с което не е допуснато нарушение на материалния закон.. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила свързани с нарушаване на правото на участие на жалбоподателя в първоинстанционното производство и неговия процесуален защитник в съдебно заседание, проведено на 17.02.2010 г. Представеното медицинско направление и молба от адв. Събева за служебна ангажираност по същото време в друг съд, правилно са преценени от решаващия съд като недоказващи наличието на предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на делото. С разглеждането на делото в отсъствие на жалбоподателя и неговия процесуален защитник не е допуснато твърдяното процесуално нарушение, а произнесеното решение е в съответствие с доказателствата по делото, направените изводи изцяло се споделят от настоящия касационен състав, което обуславя потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение