Решение № 4399 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 840/2012 г.

Решение № 4399 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 840/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Кина Арнаудова, подадена от пълномощник адв. Радев срещу решение № 2447/24.10.2011 г., по адм. д. № 1062/2011 г. на Административен съд-Варна. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като липсва правен интерес за жалбоподателя Стефан Додунеков, предвид записване на новонанесения имот с идентификатор 10135.2508.1248 не на заявителката за изменение на кадастралната карта Кина Арнаудова, а с отметка "няма данни за собственост". Ответникът Стефан Додунеков, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът - началник на Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-03-1267/28.09.2010 г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК с нанасяне на нови имоти с идентификатори 10135.2508.1248 и 10135.2508.1249 и заличаване на имот с идентификатор 10135.2508.1035 и вписване в кадастралния регистър на нови данни са собствениците - първия имот - без данни са собственост, а втория-Василка Перелингова. За да постанови решението си съдът приел, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по чл. 53 ЗКИР, тъй като акта за непълноти и грешки не е предявен на наследниците на Василка Перелингова, чийто имот е засегнат от изменението, и същите не са уведомени за започване на процедурата. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Процесната заповед е издадена по заявление на Кина Арнаудова в процедурата по чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно която одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че с исканото ново нанасяне на два имота в границите на имот с идентификатор 10135.2508.1035 се засягат правата на собственост на наследниците на Василка Перелингова, записана в кадастралния регистър като собственик, между които е и жалбоподателя пред АС-Варна Стефан Додунеков. Следователно възражението за липса на правен интерес от обжалване на заповедта е неоснователно, още повече, че с новото нанасяне се редуцира площта на записания на наследодателката имот- само имот 10135.2508.1249 е записан на Василка Перелингова, а имот 10135.2508.1248 -без отразени данни за собственост. Законосъобразен е и решаващия правен извод на съда, че факта на неподписване на акт за непълноти и грешки в кадастъра съставлява нарушение на изискуемата по ЗКИР /чл. 53/ процедура и то от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповедта. Тази незаконосъобразност безспорно води до отмяна на заповедта, но не и до връщане на преписката за ново произнасяне от органа, тъй като искането за изменение в кадастъра не е от преклудиращите се права, а липсата на съгласие за изменението на един от наследниците - жалбоподателя Додунеков е безспорно установено. В тази част решението следва да бъде отменено. Предвид изрично заявената претенция от пълномощника на ответника Додунеков, в писмената защита, за присъждане на разноски и изхода на делото, такива са дължими за касационната инстанция, но тъй като няма доказателства за направени в това производство разноски не следва да се присъждат. Искането за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция е неоснователно, тъй като няма направено своевременно искане, до приключване на устните състезания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК