Решение № 12180 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2014 г.

Решение № 12180 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) против Решение № 7667/05.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1562/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена Заповед № 15/08.01.2013 г. (л. 134, 147) на директора на АМ, с която служебното правоотношение на Кирил Любомиров Мараджиев за длъжността "старши инспектор" в АМ, Сектор "Граничен контрол и борба с наркотрафика", Отдел "Митническо разузнаване и разследване", Митница Свиленград, с ранг III младши, е прекратено на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Недоволен, касаторът обжалва решението. Твърди, че съдебният акт е недопустим и неправилен поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопропроизводствените правила и същият е необоснован. Моли решението на АССГ да бъде отменено. По отношение на първоначалната жалба на Мараджиев не взема становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Мараджиев, чрез представения писмен отговор и изразено становище в съдебното заседание на процесуалния му представител, оспорва касационната жалба. Моли решението на АССГ съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените от него разноски пред касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Спорните елементи от приетата фактическа обстановка ще бъдат разгледани по-долу. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Решението на АССГ е правилно като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Доводът за недопустимост на обжалваното решение е маркиран, но необоснован и неконкретизиран. Касаторът, чрез процесуалния си представител, не сочи защо счита, че обжалваното решение е недопустимо. При липса на конкретизация на този касационен довод, той не може да бъде разгледан и проверен от ВАС, особено като се има предвид, че в съдебното заседание не се поддържа и обосновава от касатора. Неконкретизиран и необоснован е и доводът за неправилност на решението поради неговата необоснованост. Касаторът голословно твърди този порок, без да посочи кой именно фактически извод на съда на кое събрано по делото доказателство не съответства. И този довод не може да бъде разгледан и проверен поради липсата на конкретност. Първоинстанционният съд обосновано, в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че оспорената от Мараджиев заповед е издадена от компетентния административен орган съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на АМ, като при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Въпреки това крайният извод, че тя следва да бъде отменена поради допуснатите нарушения на материалния закон е верен и се споделя от настоящата касационна инстанция. Обжалваната заповед е издадена след формирането на извод от органа по назначаването за допуснати нарушения от служителя по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, поради което на същия е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от с. з. - уволнение. За да се приеме, че условията на цитираните нормативни текстове съществуват, следва да се установи от събраните в дисциплинарното производство и по делото доказателства, че служителят умишлено е нарушил свои конкретни служебни задължения, посочени в длъжностната му характеристика (ДХ) и не е спазил задължителните за него правила за лично поведение, посочени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и/или Кодекса за поведение на митническия служител. Това условие в случая не е изпълнено. Видно от текста на заповедта, Мараджиев е обвинен в това, че не е извършил анализ на риска въпреки, че общата маса на товарния автомобил е била 28,66 тона. В същото време, статистическите данни в модул ПТРР на БИМИС за периода 01.10. - 15.11.2012 г. са за 111 записа за внос на стока "дървен материал и изделия от дърво", за 103 от които общата маса на товарните автомобили е между 34 и 40 тона. Тези данни не могат да доведат до извод за "неизвършен анализ на риска" от страна на служителя, както правилно е приел и АССГ. По делото действително липсват доказателства, които да установят посочените данни за кой точно митнически пункт се отнасят, дали по някакъв начин те са направени достояние на работещите служители на АМ за ежедневно съобразяване от тях, вкл. за тези в Митница Свиленград и специално на Мараджиев и за какви точно товарни автомобили са. Сам по себе си фактът, че във вносните документи на стоката е отбелязано, че се внася "pdc", а общата маса на автомобила е 28,66 тона, не води да извод за наличието на повишен риск от внасяне на недекларирани стоки, който да налага повишено внимание от страна на служителя. Недоказано е и твърдението, че служителят е имал видимост и е осъществил такава към дигиталната везна, обслужвана в случая от св. Борисов. В тази връзка, извършването на проверката за посоченото в заповедта време - 1 минута и 18 секунди, също не води до направения там извод за неизвършване на необходимата "обстойна проверка" и "ефективен митнически контрол" при положение, че няма установено нормативно време за извършване на последния. Такова задължение за служителите, в случаи като настоящия - извършване на вътреобщностна доставка в границите на Европейския съюз, не съществува. Липсва и неизпълнение на Заповед № ЗАМ-344/22.05.2012 г. на директора на АМ. По делото няма данни последната да е сведена въобще до знанието на Мараджиев но по-същественото е, че тази заповед касае действия на служителите в случаите на внос на акцизни стоки. В случая се е касаело до внос на стока "pdc", а не на акцизни такива, поради което заповедта е неприложима. Необосновано е и изложеното в касационната жалба становище, че "...служителят е допринесъл за уронване престижа на държавната служба и формирането на негативни обществени представи за работата на митническите служители и дейността на митническата администрация". Всяка страна може и излага личното си виждане по поставените по делото фактически и правни въпроси, но конкретно посоченото "известяване на обществеността" е извършено без участието на Мараджиев и вероятно - въпреки личното му желание по въпроса. Обоснован е и правният извод за липса на мотиви на обжалвания акт, предвид липсата на корелация между изложените в него факти и направените правни изводи. Присъствието на "4 листа фактически и правни основания", не във всички случаи съставлява мотивиране на акта. Необходимо е изложените фактически действия на служителя, да бъдат свързани с конкретно посочени негови задължения, които той не е изпълнил. В случая такава връзка действително липсва, което е дало основание на АССГ да приеме липса на мотиви. По изложените съображения настоящият състав на ВАС приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Процесуалният представител на ответника по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от последния разноски по делото. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. В същото време, по делото не са представени доказателства за такива разноски в касационното производство, поради което искането следва да се остави без уважение като недоказано. Предвид горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,