Решение № 9950 от 8.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Г. Атанасова от гр.Бургас, подадена чрез пълномощника адвокат П. Шивачева против решение 1676/02.11.2021г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело 2347 по описа на съда за 2021г., с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-196-0070957 от 14.09.2021г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът не е взел предвид липсата на съставено наказателно постановление, както и на доказателство за платена имуществена санкция, при което ПАМ следва да се прекрати. Незаконосъобразно и необосновано съдът не е взел предвид също липсата на конкретни мотиви в заповедта относно определения срок на ПАМ. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, не взема становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-196-0070957 от 14.09.2021г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на Г. Атанасова е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" фризьорски салон AG Beauty House, находящ се в гр.Бургас, ул. Батак 21А, стопанисван от Г. Атанасова и е наложена забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "Б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена на 13.09.2021 г. в 16:45 ч. проверка на търговския обект, че монтираното в обекта фискално устройство няма изградена дистанционна връзка с НАП. Резултатите от проверката са обективирани в протокол, в който е отразено, че при извършена контролна покупка на услуга не е издадена фискален бон, договорът за сервизното обслужване на монтираното ФУ е изтекъл на 27.08.2020г. ,лицето има непогасени публично задължения и адресът по дневният финансов отчет е различен от фактическият адрес, на който се извършва дейността. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, както и, че нейната продължителност е съобразена с тежестта на нарушението. Решаващият състав е съобразил размера на установения оборот за деня, естеството на предлаганата услуга, която предполага голям обем от продажби, обстоятелството, че без касов апарат в продължителен период от време (седем години) не се отчита реалния оборот, с оглед на което е достигнал до извод, че при определяне на продължителността на срока е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Изложил е мотиви, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност, а относно срока на мярката при условията на оперативна самостоятелност и издателят на заповедта като е разполагал с оперативна самостоятелност при налагане на ПАМ е мотивирал срокът на действие на мярката. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. е предвидено, че не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената на 13.09.2021 г. проверка, че монтираното в обекта ФУ няма изградена дистанционна връзка с НАП, с което не е изпълнил задължението си по чл. 186,, ал.1,т.1,б.б ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. Няма събрани релевантни данни нарушението да е преустановено преди издаване на ЗНПАМ. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на съставено НП. Правилно е прието, че липсват основания за прекратяване на ПАМ, тъй като не е издадено НП, а дори и това де беше така прилагането на възможността по чл.187,ал.4 ЗДДС не съставлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт ЗНПАМ, а само за последващо прекратяване на наложената с него ПАМ. Обосновани са и изводите на съда относно възприетото наличие на мотиви издадения акт, обосноваващи продължителността на срока на мярката и съобразени с целта на закона. Изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ, са съобразени с вида на нарушението и с конкретната фактическа установеност, с оглед на което същият се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Съобразени са утежняващи обстоятелства, удостоверени в протокола за проверка - данните за наличие на непогасени публични задължения, допуснатото нарушение неиздаване на касова бележка за контролна услуга, разминаването във фактическия адрес и адреса по дневен ФО, липсата на валиден договор за обслужване на ФУ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тай като няма данни по делото да са направени и поискани такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,