Решение № 3597 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2019 г.

Решение № 3597 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Ц. от [населено място] срещу решение № 2464 от 09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3516 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-264/21.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - София град. Изложените подробни доводи се свеждат до необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град е оспорил касационната жалба по подробни доводи, изложени в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 2153-21-264 от 21.07.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/22 от 25.03.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на М. Ц. от [населено място] по подадено от него заявление вх. № 2113-21-7319/15.12.2015 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 4 от КСО във вр. с § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че времето на обучение на жалбоподателя като курсант във ВВВУ "Георги Бенковски "по специалност "летец-пилот за ВВС" от 01.03.1998 г. до 23.04.1999 г. не представлява трудов стаж, положен на длъжност от летателния състав на ВВС. Липсват данни, че през периода на обучение курсантът е бил назначен на летателна длъжност по щатове на поделение, утвърдени от компетентните органи, съгласно действащата по време на обучението Инструкция за реда на класиране на летателния състав от Българската армия, утвърдена със заповед на министъра на отбраната № 0 Х-137/23.04.1996 г. Съгласно даденото в инструкцията определение за летателен състав се считат лицата, "притежаващи летателна правоспособност, придобита във военни училища и школи у нас и в чужбина". По време на обучението летателната дейност е извършвана с учебна цел и с цел придобиване на летателна правоспособност, а летателната практика на курсанта не е самостоятелна, със съответстващите й тежест и рискове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 224 от АПК. В отменителното решение № 3703 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 13593/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, не са дадени указания за зачитане на спорния период на обучение за прослужено време в летателния състав на Министерството на отбраната или Българската армия. Дадени са указания за ново обсъждане поотделно и в съвкупност на вече събраните доказателства. При необходимост съдът да се ползва и от помощта на експертиза за изясняване статута на заеманата от жалбоподателя длъжност във връзка с претендираното й съотнасяне като такава от летателния състав. Целта на експертизата, извършена от специалист по труда, е да се установи какви са особеностите и различията на отделните длъжности в качеството на курсант, кадрови военнослужещ и длъжностите от летателния състав, как се придобива летателна правоспособност и в какво се изразява, в какво се изразяват функциите на длъжностите от летателния състав и условията за заемане на такива длъжности. Дадени са и указания да се установи дали за целия спорен период летателната дейност е била извършвана единствено за целите на обучението с цел придобиване на летателна правоспособност или характера на осъществяваните полети е била подчинена на носенето на кадрова военна служба. На изясняване подлежи и въпросът дали изплащаните възнаграждения са имали характер на заплата с дължими върху нея осигурителни вноски. При новото разглеждане на делото първоинстанционният административен съд е изпълнил указанието за назначаване на съдебно-трудова експертиза. Вещото лице С. С. (магистър-икономист със специалност счетоводна отчетност, посочен с молба на жалбоподателя от 15.06.2018 г.) е установило, че по време на обучението във ВВВУ курсантите са били допускани до полети "при същите условия и нормативна база, като останалите летци", но не е ясно въз основа на кой конкретен документ е стигнало до извод, че още през време на обучението курсантът е изпълнявал длъжност от летателния състав на ВВС. Според заключението курсантите са заемали длъжности по щатовете на ВВВУ, но вещото лице не се е ангажирало със становище, че тези щатове също така са представлявали и летателни длъжности по щатните/длъжностни разписания на Министерството на отбраната, структурите му и Българската армия. Даденото от вещото лице заключение относно характера и рисковете на летателната дейност на курсантите "летци – пилоти" и на останалите военнослужещи в авиацията са изцяло неотносими към диспозицията на чл. 69, ал. 4 от КСО. Неотносими са и въпросите за носенето на кадрова военна служба по време на обучението във висшето военно-въздушно училище. Недопустимо е вещото лице избирателно да подлага на преценка вместо съда представените доказателства и да се произнася по прилагането на конкретни правни норми. В проведеното съдебно заседание вещото лице е заявило, че при изготвянето на заключението се е съобразило с документите, които според него са достатъчни и сред които по негова преценка не са Инструкция за реда на класиране на летателния състав от Българската армия и писмо на командира на поделение 44510 относно заеманите от жалбоподателя длъжности. В заключение, вещото лице е установило, че по Специалния регистър на НОИ липсват данни за осигуряване на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. – 31.08.2001 г. На основание чл. 69, ал. 4 от КСО, в сила до 31.12.2015 г., във вр. с § 49 и § 50 от ПЗР ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква за лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, независимо от възрастта им. Разпоредбата създава привилегирован режим за пенсиониране на посочените категории лица и е недопустимо да бъде прилагана разширително. Неотносими към фактическия състав на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 69, ал. 4 от КСО са подробните доводи в касационната жалба относно постигнатата степен и придобитата класна квалификация по специалността, както и при какви условия курсантите са извършвали полети във военното поделение 24870 – Каменец. Без правно значение са и доводите във връзка с получените възнаграждения от курсанта съгласно заповеди на началника на ВВВУ – Долна Митрополия. За осигурителен доход се считат само тези възнаграждения, които са получени за упражнена трудова дейност и върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за ДОО. Наставление за провеждане на полетите в авиацията на БНА (НПП-79) в частта за допускането до полети на курсанти не представлява доказателство, че жалбоподателят е заемал длъжност от летателния състав на БА. В т. 86 от Наставлението е посочено, че към летателния състав на авиацията на БНА се отнасят военнослужещите, които имат летателна специалност (летци и щурмани от всички длъжности и специалности) и други военнослужещи, преминали специална подготовка и изпълняващи своите функционални задължения в полет по пилотиране, самолетоводене, бойно използване, експлоатация на самолета, на неговите системи и оборудване. През времето, през което е изпълнявал полети за целите на обучението, курсантът не е имал летателна специалност (летци и щурмани от всички длъжности и специалности) и не е бил преминал друга специална подготовка, необходима за изпълнение на конкретна летателна длъжност. На основание т. 2 от Инструкция за реда за класиране на летателния състав от Българската армия, одобрена и обявена със заповед № 0 Х-137 от 23.04.1996 г. на министъра на отбраната, за летателен състав се считат военнослужещи и военни служители, които заемат летателни длъжности по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и от началника на ГЩ на БА – летци-пилоти, втори пилоти, пилоти оператори, летци щурмани и др. За определяне продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя като лице по чл. 69, ал. 1 от КСО с право на пенсия по ал. 4 следва да бъдат установени периодите от време, които той е прослужил на длъжности от летателния състав на Българската армия. По делото няма данни, че през процесния период жалбоподателят е заемал летателна длъжност по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и от началника на ГЩ на БА. От представените щатни разписания на ВВВУ "Г. Бенковски", одобрени от началника на Генералния щаб на Българската армия (щат Ф-5040/10.04.1998 г.), се установява, че лицето е служило във висшето военно въздушно училище, като едновременно с това се е обучавало. Длъжностите "летец пилот във ВВС" и "щурман УВА" са към графа Курсанти, роти и батальони. След приключване на обучението е издадена диплома № 991412/2001 г. и от 14.08.2001 г. до 03.12.2015 г. жалбоподателят е заемал длъжности в летателния състав на поделение 24900 – София и военно формирование 44510 – София. Прослуженото време от военнослужещия на длъжности от летателния състав по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и от началника на ГЩ на БА, е под 15 години. На основание чл. 211, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (в сила от 27.02.1996 г., отм. 12.05.2009 г.) при пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория в хипотезата на чл. 69, ал. 1 от КСО. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение е допусната противоречивост при квалификация на прослуженото време като "летец-пилот на кадрова военна служба" от 07.10.1999 г. до 13.08.2001 г. съгласно заповед № 890/07.10.1999 г. на Началника на ВВВУ "Георги Бенковски". Службата се зачита от първа категория, но в мотивите на решението погрешно е отразено, че "От тази дата следва да се счита, че г–н Ц. изпълнява изискванията на чл. 69, ал. 4 КСО. ". Този правен извод влиза в противоречие с всички останали фактически констатации и тълкувания на материалния закон, направени от първоинстанционния административен съд, както и с окончателния му извод, че жалбоподателят не изпълнява условието за прослужено време в летателния състав на армията. Понятието "летателна правоспособност", употребено в Инструкция за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационния инженерно-технически състав от Българската армия от 1995 г., обозначава правоспособност за пилоти, щурмани, парашутисти и друг авиационен персонал, удостоверена със съответното свидетелство, в случая с диплома от ВВВУ "Г. Бенковски". Жалбоподателят като курсант, обучаващ се за придобиване на летателна правоспособност, не е бил назначен на длъжност от летателния състав на поделенията на БА, а на длъжност по щата на висшето военно-въздушно училище. Времето на обучение се зачита за кадрова военна служба и осигурителен стаж от първа категория, но за целите на пенсионирането по чл. 69, ал. 4 от КСО не се приравнява на стаж, придобит на длъжности от летателния състав или парашутисти във военновъздушните сили. В този смисъл първоинстанционният административен съд се е позовал и на създалата се трайна и безпротиворечива съдебна практика, като към цитираните съдебни решения се прибавят решение № 17461 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2019 г., VI о., решение № 14943 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2019 г., VI о., решение № 5116 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2017 г., VI о., и др.). Като е приел, че оспореният акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100. 00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,