Решение № 565 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2011 г.

Решение № 565 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2011 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Малек Касим Жаду, гражданин на Ирак, със съдебен адрес в гр. София, против решение № 464 от 26.08.2011 г. по адм. д. № 585/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОЧ-515 от 12.07.2011 г. на заместник-началника на ГПУ - Свиленград за принудителното настаняване на чужденеца в дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Р България. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед. Ответникът - заместник-началникът на ГПУ - Свиленград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България. Правилен е изводът на съда, че в случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност, преминаване на границата на страната не по установения за това ред и целта на преминаването - използване на страната като транзитен пункт към Западна Европа, както и съществуващата опасност от укриването му. При точно установената фактическа обстановка, обоснован е изводът за законосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в специален дом за временно настаняване на чужденци. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 от ЗУБ. Наличието на висящо производство пред Държавната агенция за бежанците е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като чл. 67 от ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на принудителната административна мярка, а касае нейното изпълнение. Откриването на производството по ЗУБ е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, а не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Още повече, че в конкретния случай не са ангажирани каквито и да са доказателства за развило се и приключило производство по специалния Закон за убежището и бежанците. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 15, ал. 4 /§ 4/ от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, отчитайки обстоятелството за нейното транспониране в ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и нарушение, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният пред съда акт има действие до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане, тъй като съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ, след изтичане на всеки шест месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението на Административен съд - Хасково следва да се остави в сила като правилно постановено. Воден от горното, Върховният административен съд