Решение № 10777 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2012 г.

Решение № 10777 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решението от 22.11.2011 г. по адм. дело № 149/2011 г. по описа на Административния съд - Сливен, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/21023 от 9.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 3 967, 55 лева по отношение на Димитър Иванов Кънев по подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 20/200509/35202. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът Димитър Иванов Кънев е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Димитър Иванов Кънев подал до Държавен фонд " Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 20/200509/35202, с което заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ 54,62 хектара земеделски земи - по Схемата за единно плащане на площ и 10,77 хектара земеделски земи - по НР 1 " Планински райони ". След извършването на проверки на съдържащите се в заявлението данни в интегрираната информационна система било установено, че част от площите са допустими за подпомагане. Въз основа на наличната официална информация, на бенефициента били оторизирани 8 864,40 лева по схемата за единно плащане на площ и 2317,04 лева - по НР 1 " Планински райони ". Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителна проверка на коректността на данните в заявленията от 2009 г. В резултат на получената нова информация била намалена годната за подпомагане площ по заявлението на Димитър Кънев и част от оторизираната субсидия се оказала недължимо платена. Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " издал акт № 01-6500/21023 от 9.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 3 967, 55 лева, от които 1 650, 51 лева - по Схемата за единно плащане и 2317, 04 лева - по по НР 1 " Планински райони по подаденото от Димитър Иванов Кънев общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. От правна страна съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен. При издаването му били допуснати нарушения на чл. 26, 28,34,35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като административният орган не изпълнил задълженията си да уведоми жалбоподателя за започналото производство, да му даде възможност да присъства на направените проверки, да представи доказателства и да направи възражения. Органът не изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не изложил мотиви относно формирането на преценката за недопустимо подпомагане с оглед на земеделските парцели, заявени от Димитър Кънев. В противоречие с материалния закон административният орган установил публично задължение, макар да нямало данни за невярно деклариране от страна на земеделския производител. Според съда, извършените административни проверки били извън контрола на лицето, поради характера на анализа той не би могъл да установи наличието на грешка при определяне на допустимостта на подпомагането. Поради това следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент ( ЕО ) № 796/2004, според която недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, когато плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и грешката не би могла да се установи от земеделския производител по разумен път. В подадената срещу решението касационна жалба се сочат всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Макар касационният жалбоподател да поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, не прави конкретни оплаквания, съответстващи на тези основания, поради което касационната инстанция има задължение да разгледа само развитите в жалбата съображения за нарушение на материалния закон. Законът за подпомагане на земеделските производители не съдържа правила за установяване на публичното вземане, поради което то подлежи на установяване по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс ( чл. 166, ал. 2 ДОПК ). Затова в хода на производството административният орган е длъжен да спазва регламентираните с този кодекс процесуални норми. Тъй като органът не е следвал установения процесуален ред и допуснатите от него нарушения на производствените правила са съществени, направеният от съда извод за незаконосъобразност на административния акт следва да се сподели. Съдът е приложил точно материалния закон, като е приел, че административният орган не е имал основание да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Съобразно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия, когато трябва да събере недължимо платени или надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при оторизирането им и ако грешката е от такъв характер, че да е очевидна за земеделския стопанин. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило по § 1, според което при извършено недължимо плащане земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихвата. Тъй като административният орган не е изложил факти, с оглед на които да се направи убедителен извод, че компетентните органи са отпуснали помощта поради неточно деклариране на площи, извършено умишлено или по небрежност от земеделския производител, съдът обосновано е преценил, че в случая има основание за прилагане на изключението по чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. На основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 228 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд