Решение № 14497 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16709/2013 г.

Решение № 14497 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16709/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Вера Асенова Георгиева и Николина Асенова Ставрева, представлявани от адв. Белчева, против решение № 1956/25.03.13 г. по адм. д. № 698/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, Кръстю Димитров Илиев, Борислав Димитров Кръстев, Радостина Якимова Петкова, Миланка Гергинова Димитрова и Диана Якимова Чирпанска не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касаторите срещу Заповед № РД-18-53/23.11.11 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ за територията на район "Сердика", Столична община в частта относно границата между имоти с идентификатори 68134.507.905 и 68134.507.906. За да постанови този правен резултат съдът, при установяването, че оспорващите не са означили спорната граница на имота за своя сметка по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е приел, че тази граница е определена от административния орган при спазване приоритетността на източниците на данни по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта в приложимата редакция, ДВ бр. 82/11 г. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза е установено, че спорната граница между имоти с идентификатори 68134.507.905 и 68134.507.906 е определена по действащия КРП на м. "Орландовци-София", одобрен със Заповед № 260/25.08.77 г. Този източник на данни за границата между двата идентификатора е ползван предвид обстоятелството, че собствениците на тези имоти, респ. оспорващите, не са изпълнили задължението по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР да означат границата с регламентирани трайни знаци за своя сметка. Ето защо, административният орган, при съблюдаване приоритетността на източници на данни за границите на имотите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., се е съобразил с действащия регулационен план. Този регулационен план е одобрен с посочената по-горе заповед едновременно с кадастралния план при действието на ЗТСУ /отм./ и следва да се счита приложен предвид липсата на данни за инициирана от оспорващите процедура по § 8, ал. 2 ПРЗУТ. Видно от комбинираната скица към писменото заключение в имот 68134.507.906 са налични, отразени в КК като самостоятелни обекти на кадастъра сгради, като тази под № 3 би била засегната от изместване на границата съобразно с плана от 1956 г. След влизане на КК и КР в сила, при доказване имуществени права по надлежния законов ред, касационните жалбоподатели могат да инициират процедура за изменение на КК и КР и установяване границата между двата поземлени имота съобразно претенциите си. Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение