Решение № 11395 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2009 г.

Решение № 11395 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 194 от ГПК (отм.), приложим на основание препращащите разпоредби на чл. 228 и чл. 144 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Област с административен център гр. Благоевград, против решение № 90 от 19.01.2009 г., постановено по адм. дело № 327/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлено искането му за тълкуване на влязлото в сила решение № 124 от 4.07.2007 г. постановено по същото дело. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, че молбата за тълкуване е неоснователна и неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на оспореното решение и допускане на исканото тълкуване, като се отговори налице ли е сила на пресъдено нещо по отношение имоти № 734 и № 2241, в масив 72 по ПНИ на м. "Бахчата", землището на с. Рилци, община Благоевград. Ответницата - Мария Димитрова Йотова, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител адвокат Бойка Юсева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Същото становище поддържа в с. з. и пълномощникът на ответницата и неин съпруг - Георги Йотов. Заинтересованите страни - кметът на община Благоевград, Недялка Динева Ангелова и Иванка Динева Арсова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е отклонил молбата за тълкуване като е приел, че волята, изразена в предходното решение е ясна и не подлежи на допълнително тълкуване. Независимо от това по наведените в молбата доводи са развити аргументи, подкрепени с доказателства и приложимите законови разпоредби - § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството по основното дело, решението по което е влязло в сила и на което се иска тълкуване, е образувано по жалба, подадена от Мария Димитрова Йотова против заповед № ОА-103 от 25.04.2006 г. на областния управител на област Благоевград за одобряване на плана на новообразуваните имоти за земеделските земи, предоставени на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. Рилци, общ. Благоевград. В жалбата е посочено, че неправилно имоти с № 2244 и 2243 са записани на общината, тъй като са собствени на наследниците на Димитър Атанасов, между които и жалбоподателката, а имот № 1146, неправилно е записан на Дине Кашпатски, тъй като последния има имот в същата местност, но на друго място. Поради наличие на ръкописни поправки върху и извън печатния текст в жалбата, в това число и относно номерата на имотите, за които се отнася, както и поради наличие на други нередовности по смисъла на чл. 198, б. "в" и "б" от ГПК (отм.), приложим на основание чл. 45 от ЗАП (отм.), действащи към момента на подаване на жалбата, съдът с определение № 219 от 2.08.2006 г. я е оставил без движение, като е указал изправяне на нередовностите, които е посочил. В резултат, с молба от 23.08.2006 г., жалбата е поправена, като в нея, както в обстоятелствената й част, така и в петитума изрично е посочено, че се обжалва цитираната заповед на областния управител за одобряване на ПНИ, в частта по отношение имоти № 2244, 2243 и 1146, като се иска отмяната й в тази част и връщане на преписката за преработка на плана и отразяване на имотите в регистъра като собствени на наследниците на Димитър Стоилков Атанасов. В решение № 124 от 4.07.2007 г., с което съдът се е произнесъл по спора, в частта му съдържаща описание на становищата и исканията на страните, съдът не е посочил конкретно за кои имоти се иска отмяна на заповедта на областния управител, т. е. не е посочил изрично какъв е предметът на жалбата. Също така в диспозитива на решението, след като е намерил жалбата за основателна е постановил отмяна на оспорената заповед на областния управител "в обжалваната част", без отново да посочи по отношение на кои конкретни имоти е отмяната. В мотивите на решението са коментирани имоти с № 1146, 2243 и 2244 като част от бившата нива на жалбоподателите, цялата от 10 дка, от които 6.227 дка са им върнати реално. По отношение имот № 1146 е прието, че неправилно е записан на Дине Кашпатски, тъй като последния има имот в процесната местност, но отдалечен на около 100 на североизток от имота на жалбоподателите. По отношение имот № 2244 също е прието, че е свободен и е записан на община Благоевград. Имот № 2243 не е коментиран. Общо е споменато, че органът не е преценил правилно възможността за реално възстановяване на имотите, тонирани в кафяво на скицата на вещото лице. Видно от скицата към заключението на вещото лице, в кафяво са тонирани освен имотите, предмет на жалбата и части от имоти №№ 2241 и 743. Същите обаче не са били предмет на жалбата, както и не са споменати в мотивите на съда. В производството не са конституирани като страни и лицата, записани като техни собственици в регистъра към плана. В диспозитива на решението е посочено, че съдът отменя оспорената заповед на областния управител "в обжалваната част", без да е посочено конкретно по отношение на кои имоти. Решението на съда е влязло в сила, поради което настоящият състав ще се въздържи да го коментира. По повод спорове по изпълнението на същото е подадена молба от областния управител на област Благоевград за тълкуването му, по която съдът се е произнесъл с оспореното понастоящем решение за тълкуване. В молбата е поискано тълкуване, поради неяснота на волята на съда, като се отговори на въпроса върху кои имоти се разпростира силата на пресъдено нещо, съответно в това число включват ли се и имоти с № 734 и № 2241, м. "Бахчата" по ПНИ. Налице е процесуалната предпоставка за допустимост на искането - решението не е изпълнено, по което не се спори. Съдът е приел, че волята му е ясно изразена и е отхвърлил молбата, но на практика в мотивите си е извършил тълкуване на решението, приемайки че в основното си решение изцяло се е позовал на заключението на вещото лице, като на скицата към същото са посочени свободните площи от бившата нива от 10 дка. За част от този имот като ползувател е посочена общината и досежно тези части ПНИ е отменен. Също така е посочил, че при "внимателния прочит на жалбата" става ясно че претенцията се отнася до нивата от 10 декара, призната на жалбоподателите, но невъзстановена, тъй като попада в ПНИ. Ясна била волята на съда при изготвяне на новия план в отменената част да бъдат съобразени "свободните" площи, които следва да бъдат отразени на наследниците на Димитър Атанасов (наречен неправилно Смилко Атанасов) в рамките на процесния имот - нивата от 10 дка, в който смисъл неоснователно се явявало твърдението в молбата на областния управител за тълкуване, че заповедта касае само имоти №№ 1146, 2244 и 2243, в масив 72. Посочените изводи не кореспондират с данните по делото и са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на закона. Решението, чието тълкуване се иска е неясно и се нуждае от тълкуване, поради което неправилно съдът е отхвърлил искането. В основното решение съдът нито в титулната част, нито в мотивите, нито в диспозитива изрично е посочил какъв е предметът на жалбата, съответно предмета на правораздавателна власт. Оттук неясен е и предметът на произнасяне, а оттам и върху кои имоти са разпростира силата на пресъдено нещо. Без всякакво съмнение жалбата е била насочена против заповедта на областния управител, само в частта й относно имоти № 1146, 2244, 2243, м. "Бахчата", с. Рилци. Същата и първоначално и след уточнението й, както в обстоятелствената част, така и като изричен петитум, очертава само и единствено право на съдът да се произнесе по така въведения предмет - имоти с №№ 1146, 2244 и 2243. С оглед този предмет са били конституирани и страните в процеса, в това число заинтересованите страни - лицата, вписани в регистъра към плана като собственици на посочените имоти. Вярно е, че в границите на бившата нива от 10 дка, правото на съсобственост върху която е признато, обхваща и части от други имоти, което е видно и от скицата към заключението на назначената съдебна експертиза по основното производство - части от имоти № 1143, 1142, 734 и 2241, 2247, но по отношение същите ПНИ не е обжалван. Нещо повече, дори във възражението, подадено от Мария Йотова - първоначалната жалбоподателка, против подадената молба за тълкуване, същата изрично е заявила, че в първоначалната жалба (наречена искова молба), не са имали претенции към имоти № 2241 и № 734, в масив 72 по ПНИ. При тези данни съдът напълно необосновано и в нарушение на закона е разширил предмета на произнасянето си по основното решение, което недопустимо е изяснил в мотивите към решението за тълкуване. Едновременно с това е приел и постановил точно обратното, приемайки че решението не се нуждае от тълкуване и волята му е ясно изразена и е отхвърлил молбата за тълкуване. С посоченото, съдът е нарушил забраната на чл. 192, ал. 1 от ГПК (отм.) като сам е изменил постановеното от него основно решение и е разширил предметния обхват на силата на пресъдено нещо. Съдът недопустимо е пререшил спора, чрез мотивите на решението за тълкуване, а чрез диспозитива си е отхвърлил молбата. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив. Доколкото съдебното решение се обективира чрез диспозитива, формално неяснотата на основното решение остава, тъй като не е допуснато тълкуване на решението, но на практика, административният орган ще бъде принуден да се съобрази и изпълни основното решение, така както е "разтълкувано" в мотивите на решението за тълкуване. Ето защо така постановеното решение за тълкуване следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия съд, за постановяване на решение за тълкуване, тъй като само съдът постановил решението, чието тълкуване се иска има компетентността да извърши тълкуване. Същото е с официален и автентичен характер и не може да бъде заместено от тълкуване, дадено от касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение