Решение № 16083 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2011 г.

Решение № 16083 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалба на Ндукуе Аруике Пол - гражданин на Федерална република Нигерия, чрез адвокат Цветанка Бояджиева от САК, и двете насочени срещу решение № 4065 от 23.08.2011 г., постановено по адм. дело № 5621/2011 г. от Административния съд - София-град. С него е отхвърлена жалбата срещу решение № 295 от 13.06.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). С двете касационни жалби се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Иска се отмяната му. Ответникът - Държавната агенция за бежанците, чрез юрк. Кулинова оспорва жалбата и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - София-град, е било решение № 295 от 13.06.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ндукуе Аруике Пол - гражданин на Нигерия, поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. С обжалваното решение № 4065 от 23.08.2011 г. по адм. дело № 5621/2011 г., Административния съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Ндукуе Аруике Пол срещу решение № 295 от 13.06.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че търсещият субсидиарна закрила не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, които да се основават на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От приложената по делото справка е приел, че въпреки социално-икономическите проблеми, в страната има установен конституционен ред с гарантиране свободата на личността и демократичните институции. Нигерийските власти имали готовност да разследват всеки докладван случай на преследване от религиозните общности. Изнесените от кандидата факти сочели по-скоро на опасения от посегателство върху живота и здравето от криминален характер. По тези причини е приел, че липсват предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, обосноваващи предоставянето на бежански или хуманитарен статут. При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на обжалвания административен акт, съдът е констатирал, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Изтъкнатите от Ндукуе Аруике Пол причини за напускане пределите на страната му по произход не обосновават основателен страх от преследване, което да е поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Обстоятелствата, на които се позовава и които навеждат на страх от преследване по религиозни причини, са непоследователно представяни в различните интервюта и будят основателно съмнение относно тяхната достоверност. Жалбоподателят принадлежи към общността на християните в Нигерия, която видно от представените по делото справки е 40 %, а според някои източници и 50 % от населението на Нигерия. Неоснователни са възраженията на касатора, че като следствие от икономическия и социален дисбаланс в страната, липсвала и толерантност към отделните религии. От приложената по делото актуална справка, изх. № 2465 от 18.05.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ е видно, че Конституцията на Нигерия предоставя свобода на религията, а останалите закони и политики способстват за свободното практикуване на религиозните вярвания, включително свобода на промяна на религията, свободно пропагандиране и открита демонстрация на религиозната принадлежност, като общо взето властта зачита религиозната свобода на практика. Фактът, че често срещано явление е членовете на едно семейство да изповядват различна религия, сам по себе си говори за религиозна толерантност. Такъв е случаят и с Ндукуе Аруике Пол, който бил мюсюлманин, както и всички останали членове на семейството му, но на десет години решил да смени вярата си и приел християнството. Преследването от местни божества с цел пренасяне в жертва няма отношение към религиозната принадлежност на жалбоподателя и не се отнася към никоя от предвидените в чл. 8 предпоставки за предоставяне на бежански статут. В случая страхът не се поражда от визирания от закона вид преследване, нито пък е по причина религиозната принадлежност на Ндукуе Аруике Пол. Тези обстоятелства не могат да се подведат под никоя от предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на първоинстанционния съд и относно отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на нигерийския гражданин на основание чл. 9 от ЗУБ. Съгласно ал. 1 на този текст, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Търсещият хуманитарна закрила не е обосновал реална опасност от някое от визираните в ал. 1, т. 1 - т. 3 тежки посегателства срещу личността. Правилно и административният орган, и съдът са приели, че причините, които изтъква търсещият бежански статут имат по-скоро криминален характер. Както беше отбелязано по-горе, разнопосочните и непоследователни показания, които дава кандидатът в проведените с него интервюта, създават съмнение относно истинността им. Неоснователен се явява и доводът в касационната жалба, че съдът не е отчел факта за съществуването на вътрешни междуособици в държавата, от която се търси закрила. В последната хипотеза на ал. 1 се изисква наличие на въоръжен конфликт. Вътрешните размирици в Нигерия не могат да се определят като достигащи границите на въоръжен конфликт, а по-скоро като спорадични прояви, обусловени от индивидуалните особености на тази държава. Административният съд не е допуснал и соченото нарушение на закона, изразяващо се в несанкциониране на административния орган за неспазване на дадените му указания. Последният е постановил атакуваното решение на база последната актуална информация за обстановката в Нигерия. Не на последно място следва да се отчете, че съдът е указал на касатора, предвид представеното доказателство, че има дете от българска гражданка, да кандидатства за пребиваване в страната по реда на Закона за чужденците в Република България. Като е направил проверка за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, административният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - първа колегия,