Решение № 2352 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Тенев от гр. Стара Загора, чрез адв. Х. Расташки като процесуален представител, против решение 275 от 24.07.2023 г., постановено по адм. дело 742/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за произнасяне по същество по реда на чл. 222, ал.1 от АПК за отмяна на оспорените административни актове или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание, доводите и исканията в жалбата се поддържат от адв. Х. Атанасова, преупълномощена от адв. Расташки. Прави се искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - кметът на община Стара Загора, чрез пълномощника си юрк. С. Николова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът главният архитект на община Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Дезинтегратор ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. К. Луканова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба като счита оспореното решение за неправилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора Т. Тенев против Заповед 19-12-256/14.09.2022г. на кмета на община Стара Загора, с която е одобрен ПУП-изменение на ПЗ за УПИ ХVІ-6745, кв.4456 по плана на гр. Стара Загора и против Разрешение за строеж 19-639/14.09.2022г. на главния архитект на община Стара Загора за изграждане на жилищна сграда с апартаменти за отдаване под наем, куриерска служба и офиси в УПИ ХVІ-6745, кв.4456 по плана на гр. Стара Загора, които актове са части от Комплексен проект за инвестиционна инициатива. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорените административни актове са приети от материално и териториално компетентни органи по чл.129, ал.от ЗУТ, съотв. по чл. 148, ал.2 от ЗУТ, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, вкл. на процедурата за приемане на актовете, съставляващи съставни части на комплексните проекти за инвестиционна инициатива и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане. Приема се, че с оспорената заповед на кмета на община Стара Загора е одобрено изменение на ПУП-ПЗ за имота на Дезинтегратор ООД, с което е променено предназначението му съгласно действащия ПУП-ПРЗ - от жилищно за ниско застрояване в смесено, като имота се отрежда в смесена устройствена зона за жилищно застрояване, обществено и делово обслужване, при запазване на устройствените показатели. Сочи се, че органът е приложил разпоредбата на чл. 112, ал.1 от ЗУТ като с одобрения ПУП е определил устройствената зона и конкретното предназначение на процесния УПИ; че промененото предназначение на имота - смесено не противоречи на основното му предназначение според действащия общ устройствен план - ниско жилищно застрояване, тъй като е допустимо по правилата на чл.17, ал.2 вр. с чл.4, ал.8 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и е съвместимо с устройствената зона, в която попада имота. За да отхвърли оспорването против разрешението за строеж, съдът е приел, че е издадено въз основа на одобрен технически инвестиционен проект с обхват и съдържание, отговарящо на изискванията на чл.144, ал.1 от ЗУТ и Наредба 4 от 21.05.2001г., съгласуван за съответствие с предвижданията на ПУП, правилата и нормативите за застрояване и устройствените показатели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на доказателствените средства по делото. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Видно е, че предмет на оспорване пред административния съд са проект за ПУП изменение на ПЗ за процесния УПИ и строително разрешение като съставни части на КПИИ по чл.150, ал.2 от ЗУТ с характеристики на самостоятелни индивидуални административни актове, които се одобряват и съобщават едновременно съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ. Затова преценката относно валидността и законосъобразността на акта за одобряване на ПУП рефлектира върху валидността и законосъобразността на строителното разрешение, което следва да съответства на предвижданията на плана, каквито са констатациите в обжалваното решение. След проверка на заповедта за ПУП на всички основания по чл.146 от АПК и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че същата е законосъобразен административен акт. Неоснователни са оплакванията на касатора за липса на мотиви на заповедта. Последната съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, каквото е заключението на съда. Оспорената заповед 19-12-256/1409.2022г. е издадена на основание чл.150, ал.1 във вр. с чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ и в нея са изложени фактически мотиви за предвидено застрояване в УПИ ХVІ-6745 при изменение на устройствена зона в смесена с цел изграждане на сграда със смесено предназначение, с посочени технически параметри и устройствени показатели. От фактическа страна актът е мотивиран с подаденото до органа заявление от Дезинтегратор ООД от 04.08.2022г. за одобряване на КПИИ, заповедта за разрешаване на неговото изработване и решението на ЕСУТ от 10.08.2022г. В заповедта се съдържат конкретните показатели за УПИ ХVІ-6745 по предвижданията за зоната, в която той попада. От друга страна, във връзка правното основание за одобреното изменение на плана, както се сочи в обжалвания съдебен акт, е допустимо установяването му от документите по административната преписка, съпътстващи или предхождащи оспорената заповед. Относими в случая са данните в обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП-ПЗ, както и в протокола от заседанието на ЕСУТ при община Стара Загора, които съдържат фактически установявания за наличие на правното основание по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Последното не е посочено в административния акт, но предвид горните констатации за установимостта му от изложените факти, пропускът на органа не е съществен порок по см. на чл.146, т.2 от АПК и не води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Доводите в обратен смисъл в касационната жалба са неоснователни. В аспекта на процедурните правила, неоснователно касаторът твърди, че е нарушена разпоредбата чл.128, ал.8 от ЗУТ във връзка със срока за произнасяне от ОбЕСУТ. Предвиденият срок е инструктивен, а и в случая касаторът не свързва неспазването му с нарушено право на участие в административното производство. Същият е упражнил надлежно правото си на жалба срещу заповедта, с оглед на което следва да се приеме, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК. Законосъобразен и обоснован е изводът, че оспорената заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на изискванията на Наредба 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. По делото е установено от представените документи и от заключението по СТЕ, че според действащия ОУП на гр. Стара Загора, процесния УПИ ХVІ-6745, кв.4456 попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване Жм, а с одобреното изменение на ПУП-ПЗ, за имота е отредена смесена устройствена зона за жилищно застрояване, обществено и делово обслужване Сж, одо. Вещото лице сочи, че при смесената устройствена зона, както в случая, предвижданията са за жилищно застрояване, съответстващо на устройствената зона по ОУП, което се допълва с други функции обществено и делово обслужване. При горните констатации, правилно съдът е приел одобреното изменение за допустимо според Правилата и нормативите за приложение на ОУП на община Стара Загора /представени по делото/ и разпоредбите на Наредба 7/2003г. Отчетено е обстоятелството, че в случая се запазват устройствените показатели за ниско застрояване по ОУП и по действащия ПУП, независимо, че РЗП на сградите с обществено и делово обслужване е по-голяма от РЗП на жилищната сграда в имота. Неоснователно касаторът поддържа, че е налице противоречие на одобреното изменение на ПУП-ПЗ с предвижданията на ОУП за устройствената зона. Както правилно е приел административният съд, според чл.103, ал.2 от ЗУТ, общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начинът на устройство на териториите, а конкретното предназначение на всеки имот се определя с ПУП- план за регулация и застрояване съгласно чл.112 от ЗУТ. Идентични са разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.6 от Наредба 7/2003г., а в ал. 8 е предвидено, че промяна на предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване, се извършва въз основа на подробен устройствен план за съответната територия или за съответните поземлените имоти, както е процедирано в случая. Според обжалваната заповед за имота се отрежда смесена устройствена зона, т.е. устройствена зона от типа по чл.6, ал.2, т. 4 от Наредба 7/2003г. От друга страна, одобреното изменение на ПУП-ПЗ не противоречи на предвижданията на ОУП, тъй като в жилищни зони, отделни имоти могат да се урегулират с устройствен план за административни и делови сгради, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредба 7/22.12.2003 г. , в приложимата и редакция преди изменението, обн. ДВ бр. 84/2022г. Безспорно е, че административният орган е одобрил застроителен план, като е заложил конкретни устройствени показатели в съответствие с предвидените за устройствената зона за ниско застрояване по ОУП и действащия ПУП. С оглед на горното, наведените от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречи с ОУП се явяват неоснователни. Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи за отсъствие на оценка за въздействието на производствената дейност на строежа и за спазване на нормативните показатели за шум в околната среда. От обяснителната записка към КПИИ и писмо изх. КОС-01-3026/28.04.2022г. на РИОСВ-Стара Загора е видно, че строежът няма характеристиките на сграда за безвредни производствени дейности по см. на чл. 17, ал.2, т.4 от Наредба 7/2003г., нито поражда опасност за генериране на високо ниво на показатели за шум, както неправилно твърди жалбоподателят. Следват изводи за правилно приложение на материалния закон при одобряване на ПУП-изменение на ПЗ за процесния имот. В съответствие с предвижданията на плана е издаденото строителното разрешение, което правилно съдът е приел за законосъобразно, а касаторът не предявява възражения срещу изводите в обжалваното решение в тази част. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на деловодни разноски. В полза на ответника Дезинтегратор ООД, съдът присъжда деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 2000,00лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,