Решение № 16264 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2018 г.

Решение № 16264 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Василев, чрез процесуален представител адвокат Д. Иванова, против решение по адм. д. № 98/2018 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че съдът не обосновава в мотивите си защо приема, че нарушението е безспорно установено. Ответникът директорът на РД "Гранична полиция" - Кюстендил оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна в съдебното производство, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 138/13.6.2018 г. по адм. д. № 98/2018 г. по описа на Административен съд - Кюстендил е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. Василев, мл. инспектор – ст. полицай на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево към РДГП Кюстендил, против заповед № 4077 з-150/13.02.2018 г. на директора на РД "Гранична полиция" - Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 /осем/ месеца за неизпълнение на служебни задължения, съобразно чл. 30, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121 з-813/9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно – пропусквателни пунктове. Съдът е приел за установено, че по време на дежурството си на 26.12.2017 г. в 22. 51 ч. Б. Василев е допуснал в страната да влезе албанския гражданин V. Elvis с документ за пътуване на името на друго лице V. Gezim, като не е идетифицирал преминаващото лице. Самоличността на албанския гражданин V. Elvis е установена в хода на граничната му проверка на ГКПП Аерогара София – Терминал 2 и е задържан със ЗПЗ № 8177 зз-70/27.12.2017 г. по описа на ГПУ София при РДГП Аерогари – ГДГП-МВР. Съдът се е мотивирал, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, спазени са административно - процесуалните правила по издаването й и материалния закон, както и целта на закона. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на представената административна преписка, като съдът е анализирал събраните писмени доказателства, с които са установени релевантни за спора факти. Освен това в открито съдебно заседание е прегледал записите за видеонаблюдение. В задълженията на граничния полицай на първа линия съобразно чл. 30, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121 з-813/9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно – пропусквателни пунктове е да установява самоличността на лицето чрез идентификация. От доказателствата по делото е установено, че албанският гражданин пътуващ с преотстъпен документ за самоличност е седял на задната седалка на автомобила. Документът за самоличност е подаден за проверка от водача на автомобила. Граничният полицай не е извършил физическа проверка чрез сравняване на албанския гражданин, седящ в автомобила (на задната седалка) със снимката на личната карта. По преписката се съдържат доказателства, че при извършена проверка на Аерогара София още на първа линия при представяне на същия документ за самоличност е възникнало съмнение относно приносителя му и лицето е отведено за контрол на втора линия. Проведен е разговор с лицето представящо се за V. Gezim, като същият е заявил, че документът е на брат му, а истинските му имена са V. Elvis. Впоследствие е изготвена и експертна справка № 1036 от 27.12.2017 г. в същия смисъл. Допуснатото нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121 з-813/9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно – пропусквателни пунктове представлява неизпълнение на служебни задължения и поради това е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за което органът е наложил предвидено в закона дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР "порицание" за срок от 8 месеца. Размерът на наказанието е по-близо до законовия минимум. Няма нарушение при индивидуализацията на наказанието, доколкото в преписката се съдържа кадрова справка, данните от която и индивидуализиращите признаци на деянието са взети предвид при определяне на размера на наказанието. Правилна е преценката на първоинстанционния съд относно спазването на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила. В писмения отговор ответната страна - директорът на РД "Гранична полиция" – Кюстендил, е направила искане за присъждане на направени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски се присъждат само при доказано процесуално представителство. Такова в случая не е налице, поради което разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК