Решение № 4001 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3538/2015 г.

Решение № 4001 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3538/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Санконсултинг" ЕООД - гр. Хасково чрез пълномощника си адв. Теодора Чочева-Василева срещу решение № 160/29.01.2015 г., постановено по адм. дело № 830/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 261202653/24.10.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 74/24.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 26 416,66 лв. и за 2010 г. в размер на 1 858,21 лв. и прилежащи лихви в общ размер на 7 878,02 лв. Касационната жалба в голямата си част представлява повторение на първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт. Относно обжалваното съдебно решение се сочи от касатора, че то представлява буквален препис от стр. 2 до стр. 5 на решението на решаващия орган - директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Твърди се в касационната жалба, че съдът не е обсъдил нито изготвената и приета като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, нито представените доказателства, върху които е работило вещото лице. Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на съда, че в негова тежест било да докаже наличието на право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Позовава се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, с която било доказана реалността на доставките, както и в решение № 14997/11.12.2014 г. на ВАС е приета реалността на доставките по процесните фактури. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено възражение я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Санконсултинг" ЕООД е възприел констатациите в ревизионния акт, с който е определен допълнителен корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г. в посочените по-горе размери поради непризнати приходи по фактури, издадени през 2009 г. от "ВДФ Билд" ЕООД и "Фин Консулт" ЕООД и за 2010 г. от "Фин Пласт" и "Енигма-С" ЕООД. Възприето е и правното основание, посочено от приходните органи за непризнаване на направените разходи по фактурите от посочените доставчици - чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО. Във връзка с издадените фактури от "Фин Пласт" ЕООД по договор за изработка, съдът е приел, че не става ясно какъв е предмета на доставките, липсвали обяснения кой е изготвил доклада по договора, има ли подизпълнител, както и че доставчикът не разполага с квалифициран персонал, който да изпълни доставките. Относно издадените фактури от "ВДФ Билд" ЕООД е обсъдено от съда, че е представен договор за съвместна дейност за оказване на консултантски услуги в разработка на насоки за кандидатстване по схема за обновяване на многофамилни жилищни сгради, но е прието в обжалваното решение, че липсват доказателства, които да послужат за основание за издаване на фактурите, както и липсвали и протоколи или доклади за извършените проучвания, командировъчни заповеди, пътни листове и други документи за транспорт и нощувки във връзка с направените проучвания. И за тези доставки са изложени мотиви от съда, че доставчикът няма ресурсна обезпеченост за извършването им. За предмета на фактурите, издадени от "Фин Консулт" ЕООД съдът е приел, че е сключен договор от 12.12.2008 г. за изработка на доклад "Нормативна уредба и институционална рамка, като част от обследване на състоянието и режима на действие на жилищната политика" и договор № 42/1.06.2009 г. за изработка на техническа спесификация, съдържаща изисквания при производство и монтажа на прозорци и врати от ПВЦ. За доклада и техническата спесификация съдът е приел, че те представляват разпечатки на разработки, качени на интернет, а не са изработени конкретно за нуждите и целите на ревизираното лице от сочения за доставчик "Фин Консулт" ЕООД. По фактурите, издадени от "Енигма-С" ЕООД съдът е счел, че липсват доказателства за изпълнение на договорените СМР, тъй като доставчикът не е доказал наличието на техническа и кадрова обезпеченост да ги извърши. Изводите на съда, обусловили обжалвания пред настоящия съд резултат са, че при липсата на безспорни доказателства относно осъществяването на стопанските операции е възприет извода на приходните органи за прилагане на чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО, сочеща на отклонение от данъчно облагане и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са реално осъществени. Съдът не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е приел, че то не кореспондира с доказателствата, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство и по същество пресъздава счетоводното отразяване на твърдените от жалбоподателя услуги, но не доказва по безспорен начин тяхното осъществяване. Прието е, че са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. и 2010 г. и определянето на допълнителен корпоративен данък за внасяне. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО регламентира, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Следователно първата предпоставка за да се приеме, че един разход е документално обоснован е наличието на първичен счетоводен документ. Тази предпоставка в процесния случай е налице, но тя не е достатъчна за да се изпълни хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Първичните счетоводни документи в настоящия случай са издадените фактури през 2009 г. от "ВДФ Билд" ЕООД и "Фин Консулт" ЕООД и през 2010 г. от "Фин Пласт" и "Енигма-С" ЕООД. Спорният въпрос в настоящия казус е дали така издадените фактури от посочените доставчици отразяват вярно обективираната в тях стопанска операция. В касационната жалба е налице позоваване на решение по адм. дело № 2043/2014 г. на ВАС, VIII отделение, с което е отменен ревизионен акт на "Санкосултинг" ЕООД за непризнат данъчен кредит в размер на 61 193,34 лв. и лихви - 14 361,02 лв. за данъчни периоди на месеците април, юли, август, октомври и ноември 2009 г. и за октомври и декември 2010 г. по фактури, издадени от "ВДФ Билд" ЕООД, "Фин Консулт" ЕООД, "Фин Пласт" и "Енигма-С" ЕООД. С това решение е прието от касационния съдебен състав на ВАС, VIII отделение, че доставките от посочените доставчици са реално извършени. Тези доставки са същите, по които не са признати разходи на "Санконсултинг" ЕООД, които представляват данъчната основа по доставките по процесните фактури. Процесните доставки са свързани с консултантски услуги в разработка на "насоки за кандидатстване по схема за обновяване на многофамилни жилищни сгради" (фактурите, издадени от "ВДФ Билд" ЕООД; изработка на доклад "Нормативна уредба и институционална рамка, като част от обследване на състоянието и режима на действие на жилищната политика" (фактурите, издадени "Фин Консулт" ЕООД); анализ и доклад на тема "Въпроси, свързани с устройствено планиране и придобиване на вещни права при реализацията на проекта Бургас Александрополис (фактурите, издадени от "Фин Пласт" ЕООД и СМР по фактурите от "Енигма С" ЕООД. В цитираното решение е налице позоваване и на допуснатите в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, от която съдът е приел, че е установена и последваща реализация на процесните доставки от ревизираното лице към "Бодрост-96" ЕООД, "Солве" ЕООД, "Стини" ЕООД, "Сградстроител" АД и "Борд гипсокартон мазилки, декорации" ООД. С оглед изложеното неправилно решаващият съд по решението, което е предмет на обжалване пред настоящата касационна инстанция е приел, че законосъобразно приходните органи са приели, че разходите по процесните доставки не следва да се признават, поради тяхната документална необоснованост. При положение, че с решение на ВАС, VIII отделение е прието по повод отказан с ревизионен акт на "Санконсултинг" ЕООД данъчен кредит по същите фактури на посочените по-горе доставчици, че отказът е незаконосъобразен поради доказване реалността на доставките, не може по повод извършването на ревизия на същото данъчно задължено лице за корпоративен данък да се приеме, че за същите доставки няма доказателства за действителното им осъществяване. Когато спорът е за реалност на доставките, то изследването й се извършва по един и същи начин, независимо от данъчното облагане - косвен или пряк данък. Предвид горното следва обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразен РА № 261202653/24.10.2012 г. за допълнително начисления на "Санконсултинг" ЕООД корпоративен данък за 2009 г. в размер на 26 416,66 лв. и за 2010 г. в размер на 1 858,21 лв. и прилежащи лихви в размер на 7 878,02 лв. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските. Въпреки изхода на делото, на "Санконсултинг" ЕООД не се присъждат разноски за касационната съдебна инстанция, тъй като такива не са поискани, а са дължими само разноските, направени пред първоинстанционния съд в размер на 8 461 лв. Относно искането на приходната администрация за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК, то е неоснователно, тъй като повторното представяне на доказателства, които са били събрани от ревизията, не води до прилагане на цитираната разпоредба. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,