Решение № 277 от 11.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6696/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение 873 от 12.02.2020 г., постановено по адм. д. 10584 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на Дели Бг ООД, с ЕИК 203297886 обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4910,00 лв., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване по административен ред на Ревизионен акт Р-22221317005741-091-001 от 23.03.2018 г., издаден от органи по приходите, ведно с лихвата за забава, считано от завеждане на исковата молба 09.10.2018 г.до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на Дели Бг ООД сума в размер на 625,00 лв. за разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно приел, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на НАП. Неправилно кредитирал приобщените към доказателствата договор за правна помощ и съдействие от 02.04.2018 г. и разписка от същата дата, които са частни документи, без достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът изместил доказателствената тежест върху НАП, като в решението посочил, че НАП не направила надлежно оспорване на цитирания договор и разписката. Съдът не съобразил, че всъщност в тежест на ищцовото дружество е било да докаже и да отхвърли всички съмнения за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В допълнение се поддържа становище, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи действителното изплащане на сумата от 5000,00 лв. по договора от 02.04.2018 г. и осчетоводяването й като разход за дружеството за съответния данъчен период, а представеният хронологичен регистър бил неправилно кредитиран от съда. Излагат се подробни съображения, за да се обоснове становището, че неправилно с обжалваното решение е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и претенцията за лихва. Иска се отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Дели Бг ООД, чрез адв. Л. Димитров, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на касационното оспорване иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски съобразно представен списък на разноските и разписка за получаването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за допустим, а по същество за основателен. Изложил съображения, че са налице предпоставките по посочената разпоредба за ангажиране отговорността на ответника. Съобразил, че спорът относно законосъобразността на ревизионния акт бил разрешен окончателно в полза на Дели Бг ООД от горестоящия административен орган в рамките на административното му обжалване. Взел предвид, че направените от дружеството разноски за адвокатски хонорар за обжалване по административен ред пред директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) на ревизионния акт не подлежат на възстановяване в рамките на проведеното по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) производство, като такава възможност не е налице и по реда на АПК. Предвид законодателната празнота и липсата на специален ред за търсене и присъждане на обезщетение, съдът приел, че единствената възможност за репариране на вредите, съставляващи сторени разноски в това производство, е редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, към който препраща и разпоредбата на чл. 19, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). На следващо място, за доказана съдът счел реално причинената вреда, изразяваща се в заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на акта. Кредитирал представените по делото договор от 02.04.2018 г. и разписка за платената на адвоката сума в размер на 5000,00 лв. Изложил изрични съображения, че сумата била платена в хода на висящото административно производство, доколкото това е станало преди завеждане на жалбата и предхожда издаването на решението от директора на Д ОДОП. Съдът приел, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. По тази причина направил извод, че вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Тази вреда не е възстановена, поради което НАП дължи за нея обезщетение. В тази връзка се позовал и на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. 1 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Отхвърлил като неоснователни възраженията на НАП, че плащането на сумата за адвокатския хонорар не се установява от събраните по делото доказателства. Аргументирал се, че писмената форма на договора и изявлението на страните по него за плащане са достатъчни, за да се установи то. Приел, че договореното и платено възнаграждение е справедливо и обосновано, съответстващо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразил, че отменената и изменена част от ревизионния акт съответстват на 98,2 % от материалния интерес на оспорването, предвид което претърпяната от Дели Бг ООД вреда във връзка с оспорването на незаконосъобразния ревизионен акт възлиза на 4910,00 лв. По тези съображения съдът приел иска за обезщетение и претенцията за лихва за основателни и ги уважил както са предявени. Присъдил и разноски съобразно изхода на спора при уважено възражение за прекомерност, направено от НАП. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че единствената възможност за ответника по касация за репариране на вредите, съставляващи сторени разноски в производството по обжалване на ревизионния акт, е редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, към който препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗНАП. Неправилно обаче, предвид направените от процесуалния представител на НАП възражения и оспорвания още с отговора на исковата молба, а и в писмените бележки, съдът е приел, че писмената форма на договора и изявлението на страните по него за плащане са достатъчни, за да се установи то, тоест настъпването на реална вреда за Дели Бг ООД. По въпроса относно осъществяване на плащането съдът е бил длъжен да вземе заключението на съдебен експерт, който да установи това след проверка относно осчетоводяване на твърдяното плащане на сумата от 5000,00 лв. по представения договор за правна защита и съдействие и разписката от 02.04.2018 г. в счетоводството на Дели Бг ООД. В тази насока съдът е следвало да даде указания на дружеството за ангажиране заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което не е сторено. Нещо повече, видно е от определение от 08.11.2019 г. (л. 70 от първоинстанционното дело), че даденото от съда указание във връзка с разпределението на доказателствената тежест е за доказване на претърпените от дружеството неимуществени вреди. В допълнение, на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК съдът е имал възможност и служебно да назначи съдебната експертиза. Като е процедирал по описания начин и не е съобразил процесуалната възможност по цитираната разпоредба, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Направените от съда изводи не могат да бъдат обосновани с приобщеното към делото извлечение от хронологичен регистър на Дели БГ ООД, подписан единствено от адвоката. В резултат на така допуснатото нарушение са останали неизяснени редица обстоятелства, което се явява пречка настоящият съд да разреши повдигнатите с касационната жалба въпроси, доколкото се оспорва въобще наличието на основание за присъждане на обезщетението поради ненастъпване на твърдяната имуществена вреда. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това, на първо място, съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните и да даде указания за ангажиране на заключение на съдебно счетоводна експертиза съобразно изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение