Решение № 3264 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2019 г.

Решение № 3264 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба от "Империал БГ" ООД с ЕИК ********* чрез адв. И. Болярски, с пълномощно на л. 13 от първоинстанционното дело, срещу решение № 2664/17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6967/2018 на Административен съд С.-град, в частта, с което е оставено без уважение искането на дружеството за обявяване на нищожността на Решение № 000030-7577 от 15.06.2018 г. на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, гр. С. относно налагането на принудителна административна мярка – окончателно отнемане на лиценза. С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното съдебно решение в посочената част, като се излагат съображения, че същото е необосновано и неправилно е оценена фактическата обстановка и приложението на чл. 177, ал. 2 от АПК. Подробно се обосновава идентичност на административния акт от 2017 г. и Решение № 000030-7577 от 15.06.2018 г., която обосновава прогласяването на нищожността на второто решение на административния орган на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание, представлява се адв. Болярски с пълномощно по делото. Поддържа касационната жалба и по изложените в нея съображения иска отмяна на съдебното решение и прогласяване на нищожността на административния акт. Иска и присъждане на сторените от страната разноски в касационното производство, за което прилага списък – л. 16 от делото. Ответната страна – Държавна комисия по хазарта, редовно призована, не се представлява. Депозиран е писмен отговор, с който се обосновава правилност на изводите на решаващия съд за липса на тъждественост между двата административни акта съответно от 2017 г. и от 2018 г. Иска се съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че неправилно съдат е приел, че липсва пълна тъждественост между административните актове от 2017 г. и 2018 г. И с двата се прилага принудителна административна мярка – отнемане на лиценз при идентични фактически основания и при положение, при наличие на влязло в сила съдебно решение относно законосъобразността на първият акт, то втория се явява нищожен и неправилно съдът не го е обявил за такъв. Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 20.05.2019 г. при връчено съобщение за решението на 07.05.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение в оспорената част, съдът е приел от фактическа страна, че: Спрямо настоящият касатор е приложена принудителна административна мярка – окончателно отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри или дейности по чл. 1, т. 2 от Закона за хазарта /ЗХ/ на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 – промяна в обстоятелствата, водеща до неизпълнение на условията по чл. 7, ал. 1 и по чл. 8 от закона вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от Наредбата за документите, необходими за издаване на лицензии по ЗХ. Мярката е мотивирана от фактическа страна с резултатите от проверка на обстоятелствата, обосноваващи издадената лицензия във връзка със сигнал от 23.03.2018 г. и установената липса на доказателства, че помещенията, в които е разположено игралното казино се ползва на годно правно основание от организатора, като за целта административният орган е извършил служебна проверка в Имотния регистър за документите за собственост и за ползване на сградите и помещенията, в които се намира обектът за организиране на хазартни игри. Съдът е установил още, че спрямо същото дружество, ответникът е наложил същата мярка и по-рано – през 2017 г. с решение № 897/29.09.2017 г. Това решение е било отменено като незаконосъобразно със съдебно решение № 422/22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11904/2017 г., поради неправилно приложение на закона и отмяната на чл. 13 от Наредбата за документите необходими за издаване на лицензии по ЗХ. Съдебното решение е влязло в закона сила на 30.04.2018 г., като не оспорвано. Решаващият съд е извършил съпоставка между двата административни акт за налагане на принудителна мярка – окончателно отнемане на лиценз по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗХ и е стигнал до извод, че не е налице тъждество между тях, поради което не са налице материално правните предпоставки за обявяване на нищожност на втория административен акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Предпоставките за приложение на правната норма са две: 1) наличие на влязло в сила съдебно решение и 2) противоречие на акта или на действието на органа със съдебното решение. Безспорно е налице първата предпоставка – влязлото в сила решение № 422/22.01.2018 г. по адм. дело № 11904/2017 г., с което е отменено решение на ДКХ № 897/29.09.2017 г. Не е налице втората предпоставка, както правилно е заключил и решаващия съд. Вторият административен акт е издаден по повод нов сигнал от 23.03.2018 г., че настоящият касатор организира хазартни игри в помещения, които държи без правно основание. Административният орган извършва нова проверка на посочените в сигнала обстоятелства и установява, че действително липсват доказателства, че дружеството организатор на хазартни игри, ползва помещенията, в които ги организира на годно правно основание. Органът е констатирал, че към момента на издаването на лиценза – 03.07.2017 г. обстоятелство, което е подлежало на доказване с нарочни документи е собствеността на сградите или помещенията, в които се намира игралното казино или документ, който удостоверява правното основание за ползването им и промяната в това обстоятелство според орган обоснова приложението на принудителната мярка по чл. 86, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8, ал. 5 от ЗХ. Ответникът е извършил служебна проверка в Имотния регистър за наличието на собственост или договор за наем относно помещенията, които ползва дружеството за игрално казино и е установил, че такъв липсва. Административният акт от 2017 г. е издаден по повод друг сигнал от 17.08.2016 г. и при извършена различна проверка. И двете проверки /от 2017 г. и от 2018 г/ установяват идентични обстоятелства – че липсва валиден договор за ползване на помещенията, в които се помещава казиното. Съдебното решение, с което е отменен административния акт от 2017 г. го определя като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон – счита че принудителната мярка не може да бъде приложена на основание т. 2 от чл. 86, ал. 1 от ЗХ вр. чл. 8, ал. 5 и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата, доколкото лицата по чл. 8 нямат задължение да представят доказателства относно вещните права, въз основа на които се ползват имотите, в които се организират хазартните игри. Съдът не се ангажирал със становище, че липсата на такива доказателства не може да обоснове прилагането на принудителната мярка – окончателно отнемане на лиценза, доколкото съгласно чл. 34, ал. 2, т. 4 от ЗХ се изисква адрес, на който се провеждат игрите, а по-аргумент на по-силното основание – чл. 13, т. 4 от Наредбата за документите необходими за издаването на лицензии по ЗХ, щом се изисква нотариално заверено съгласие от съсобствениците, то при ползване на чужд имот за организиране на хазартни игри следва също да има съгласие на собствениците, т. е доказано законно основание за ползването на чужд имот за организирането на хазартни игри. Следователно съдът е оставил възможност административния орган да издаде акт мотивиран от същото фактическо основание, но при точно определяне на правното основание. В спорния акт от 2018 г. за прилагане на принудителната мярка – окончателно отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри е налице промяна на правното основание, доколкото е посочено друга разпоредба от Наредбата за документите необходими за издаването на лицензии по ЗХ, различна от тази, която е посочена в решението на ДКХ от 2017 г. Неоснователно е възражението на касатора в тази връзка, че по същество няма промяна в правното основание за издаване на двата административни акта, тъй като чл. 25 от Наредбата е заменил отменения чл. 13, т. 1 от същата.