Решение № 12836 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2016 г.

Решение № 12836 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Йорданов Атанасов чрез неговия пълномощник срещу решение № 232/18.02.2016 г. по адм. д. № 934/2015 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-кметът на Община Поморие в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-16-289/07.04.2015 г. на кмета на община Поморие, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда", находящ се в западната част на поземлен имот в кв. 16, с. Медково, община Поморие като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила. Сградата е построена през 1990 - 1991 г. без строителни книжа. Процесната сграда не е била допустима по разпоредбите, действали по време, когато е била извършена, нито по действащите разпоредби. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сградата е изградена през 1990-1991 г., без строителни книжа, в имот, който не е урегулиран, няма и планоснимачен номер- кв. 16, в който е разположен строежът, е изключен от плана. Спрямо процесния строеж не са налице и условията за търпимост по § 16 ПЗРЗУТ. С оглед времеизвършването на строежа същият е следвало да бъде деклариран до 1998 г., но такива доказателства липсват. На второ място, сградата не е съобразена с плана, тъй като е в имот, който не е обхванат от застроителния и регулационния план. Не са налице и основания за признаване на "остра жилищна нужда" по смисъла на чл. 79, във връзка с чл. 252, ал. 2 от ППЗТСУ, както с оглед времеизграждането на строежа, така и липсата на предвидените предпоставки за наличие на такава нужда. Предвид изложеното, процесната сграда е незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица "премахване". С оглед изтъкнатите аргументи, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен акт, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Първоинстанционното решение е съответно и на процесуалния закон, тъй като от съда не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми. Поради това следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат претендираните с писмения отговор на пълномощника разноски, тъй като доказателства за сторени такива пред касационната инстанция не са представени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,