Решение № 13495 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 5961/10.06.2024 г., постановено по адм. д. 2517/2023 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба като изрично се акцентира върху доводи за законосъобразност на оспорения пред първата инстанция административен акт, както и на неточности при позоваването на приложимите общностни норми и направени две противоречиви тълкувания по отношение на едни и същи факти и обстоятелства, включително за противоречие с мотивите на решението по адм.д. 638/2022 г. по описа на АС-Варна. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът БорнелиЕООД оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 5961/10.06.2024 г., постановено по адм. д. 2517/2023 г. по описа на АС-Варна е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.) за кампания 2019 г. с изх. 01-2600/426/09.10.2023 г. на заместник изпълнителния директора на ДФЗ, с който е отказана финансова помощ за 2019 г. и е прекратен поетия от Борнели ЕООД ангажимент по направление Биологично растениевъдство, върната е преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявления с УИН 03/090715/67814 и с УИН 03/170516/68791, подадени от Борнели ЕООД при съобразяване със задължителни указания по тълкуване на закона; определен е срок за издаване на нов административен акт и са присъдени разноски. Административният съд е изложил мотиви, според които оспореният административен акт е действителен като издаден от компетентен административен орган в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалния закон, защото за кампания 2019 г. не са налице основание за прилагане на чл. 63 т. 1 от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013) и незаконосъобразно е наложена санкцията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/24.02.2015 г.) във връзка с чл. 77, т. 4 б.в от Регламент (ЕС) 1306/2013. Основните съображения на първоинстанционния съд за този извод са свързани с правното значение на изискването за представяне на сертификат за биологично производство, а при условията на алтернативност са обосновани мотиви относно календарния период, за който следва да се счита поет агроекологично ангажимент, прекратен с отменения административен акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства при правилно разпределяне на доказателствената тежест и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, а именно, че БорнелиЕООД е подало две заявления за подпомагане (УИН 03/090715/67814/21.04.2015 г. и УИН 03/170516/68791/10.05.2016 г.) по направление Биологично растениевъдство по ПРСР 2014-2020 г. по мярка 11 Биологично земеделие. Двете заявление са одобрени с две отделни уведомителни писма, издадени на 20.07.2018 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ след отмяна от министъра на земеделието, храните и горите на първото в тази процедура уведомително писмо от 2016 г. От съдържанието на Уведомително писмо изх. 01-2600/3796/20.07.2018 г. и Уведомително писмо изх. 01-2600/3797/20.07.2018 г. е установено от първата инстанция, че с тях са одобрени за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., заявените от БорнелиЕООД и обсъжданите по делото два парцела за култура орехи: 70398-660-3-11 с площ от 3,5 ха и 70398-660-7-2 от 1,79 ха. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., редакция към 09.10.2023 г., (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) срокът, в който биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане" (което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане"). Тази разпоредба е със сходно съдържание от приемането й като във всички редакции началото на срокът, през който трябва да се изпълнява ангажимента за извършване на биологичните дейности, започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане. В случая БорнелиЕООД е подало две заявления през 2015 г. и 2016 г., в които са включени спорните площи за култура орехи, но актовете за одобрение са издадени през 2018 г. Първоначалното произнасяне заместник изпълнителния директор на ДФЗ при обжалване по административен ред е отменено със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, поради което не е породило правни последици, респективно не е възможно да се приеме, че с него се поставя началото на срока по чл. 6, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. При съвместно тълкуване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. се налага извод, че поетият ангажимент трябва да се изпълнява в пет последователни години, които започват да текат от одобряването му. Същото тълкуване произтича и от формулировката, използвана в чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., според която до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. АС-Варна е допуснал неправилна преценка относно правното значение на заповедта за спиране на производството по администриране/обработка на заявленията на БорнелиЕООД за подпомагане. С този акт е спряно посоченото административно производство, а след възобновяването му са издадени двете уведомителни писма за одобряване на заявленията. По време на административното производство по издаване на актовете за одобряване за участие, срокът за изпълнение на ангажимента не е започнал да тече, поради което и не е бил спрян. Допуснатата неточност в разбирането относно спиране на административното производство по издаване на административен акт и спиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от вече издадения административен акт, в конкретния случай не се е отразила върху правилността на крайния правен извод, че 2019 г. не е последната година от ангажимента. От осъществените действия и издадените актове в административното производство следва, че първата година от ангажиментите, одобрени с две уведомителни писма от 20.07.2018 г., е 2018 г., а не 2015 г., съответно 2016 г., когато липсва одобряване на подадените през тези години заявления. И в двете цитирани уведомителни писма липсва изрично посочване на различна дата за начало на ангажимента, а първото уведомително писмо с частично одобрение относно част от площите е изцяло (а не частично) отменено от министъра на земеделието, храните и горите, поради което не е породило действие и от издаването му не е започнал да тече срок за изпълнение на биологичните дейности. Данните за извършеното плащане по заявлението от 2015 г. не променя този извод при липса на одобрение за участие по направление Биологично растениевъдство с култура орехи с площите, за които е издаден отменения от първата инстанция акт за прекратяване на ангажимента. Заявлението от 2015 г. включва искане за подпомагане и за други площи/култури, които са одобрени, респективно плащането се отнася и за тях, а по отношение на спорните площи с култура орехи липсва изричен стабилен акт от 2015/2016 г. за одобряване на заявлението за участие. По изложените съображения трябва да се приеме за правилен крайният извод на АС-Варна за незаконосъобразност на Акт изх. 01-2600/426#4 от 09.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г. Към 30.10.2019 г. за дружеството не е възникнало задължение да представи сертификат или писмено доказателство за произведена биологична продукция, защото 2019 г. не е последната пета година от многогодишния ангажимент за извършване на биологични дейности по отглеждане на орехи. При липса на една от предпоставките на приложената от административния орган разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. (включваща препращане към цитираната вече чл. 33, ал. 1, т. 3 от същия нормативен акт), а именно настъпване на срока за представяне на сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция, не е необходимо да бъдат обсъждани констатациите на първата инстанция относно фактическото и правното значение от гледна точна на общностното право на писмени доказателства, представени от БорнелиЕООД за установяване притежаването на сертификат. С оглед мотивите на настоящия съдебен състав относно момента на започване на ангажимента ирелевантни се явяват и доводите на БорнелиЕООД относно добросъвестността на страните по спора при определяне на параметрите на ангажимента с оглед вида на културата и необходимото физическо време за реализиране на биологична продукция. Изрично трябва да бъдат определени като неоснователни доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение поради противоречие с решението по адм.д. 638/2022 г. по описа на АС-Варна. Това решение е отменено с решение 5287/18.05.2023 г., постановено по адм.д. 9524/2022 г. по описа на Върховния административен съд, поради което липсва каквото и да е задължение за съобразяване с него. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не е допуснато нарушение на материалния закон, а необосноваността на част от правните изводи на АС-Варна не обуславят касационно основание за отмяна при правилност и законосъобразност на крайния извод за незаконосъобразност на отменения административен акт. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила по мотивите, изложени в настоящото решение, които да се съобразят от административния орган при новото произнасяне като задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. По водене на делото пред настоящата инстанция БорнелиЕООД е направило разноски в размер на 1800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение