Решение № 9190 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2010 г.

Решение № 9190 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Иванов Динев от гр. Варна против решение № 2073 от 3.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1889/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1090 от 25.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и неиздаване на паспорти и заместващи ги документи на български граждани" на основание чл. 76, т. 3 (отм. ДВ, бр. 82/2009 г.) от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът директорът на ОД на МВР - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Основание за издаване на оспорената заповед е постъпило предложение за налагане на мярката от частен съдебен изпълнител с район на действие - Варна по изпълнително дело, образувано за установено задължение в големи размери от Васил Динев по сключен между него и "Райфайзенбанк - България" ЕАД договор за банков кредит. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила и при наличие на основанието по чл. 76, т. 3 (отм) от ЗБЛД, тъй като Динев е от категорията лица, които имат парични задължения в големи размери към български и чуждестранни физически и юридически лица. Счел е, че са налице предвидените в чл. 76, т. 3 (отм) от ЗБЛД предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, а именно: парично задължение към български или чуждестранни физически и юридически лица, което е установено по съдебен ред и размерът му е над 5000 лева. Съдът, след направен обстоен анализ на представените по преписката писмени доказателства е приел, че представеното надлежно обезпечаване на вземането по сключения договор за доброволна ипотека на собствен недвижим имот и личното имущество на длъжника не покриват задължението, поради което жалбата му е отхвърлена. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм) от ЗБЛД предвижда възможност за налагане на забрана за напускане на страната на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. При тези условия административният орган може да наложи принудителна административна мярка да не се разрешава напускане на страната на длъжника, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи. В случая е установено, че са налице парични задължения в голям размер по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД. Те са установени по съдебен ред и липсва лично имущество, което да ги покрива и надлежно обезпечи, поради което приложената принудителна административна мярка е законосъобразна и правилно подадената жалба е отхвърлена от съда по същество. Доводите в касационната жалба, че вземането е обезпечено с цената на ипотекирания имот и че въпреки стойността на имота при обявената публичната продан е налице надлежно обезпечение, са неоснователни. Тези твърдения не оборват изводите на административния съд. Осъществена е предвидената в закона задължителна отрицателна предпоставка - задължението не се покрива с личното имущество на адресата на акта, а също липсва надлежно обезпечение. Към момента на издаване на заповедта цената на недвижимия имот, изнесен на публична продан, не покрива задължението, поради което не може да се приеме, че има "надлежно обезпечение". На съдебен контрол подлежи наличието на условията по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД и законосъобразността на наложената принудителна административна мярка към момента на налагането й. Поради това останалите доводи на касатора са ирелевантни към предмета на спора. Всяка промяна на относимите обстоятелства във връзка с оспорения административен акт би провокирала само занапред волеизявление на административния орган. Въз основа на гореизложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд