Решение № 10187 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2011 г.

Решение № 10187 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 758/23.12.2010 г. по административно дело № 812/2010 г., Административен съд - Плевен е: 1) обявил за нищожно решение № 42 от 08.09.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на д-р Евгения Христова Гайдарска, д-р Георги Иванов Кънчев, д-р Петко Георгиев Димитров и д-р Поля Николаева Цанова от 12.08.2010 г. срещу разпореждане № 778/05.08.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен и е потвърдил последното; 2) вместо него съдът е обявил за нищожно разпореждане № 778/05.08.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен; 3) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" гр. Плевен да плати в полза на д-р Евгения Христова Гайдарска разноски по делото в размер на 150 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт Елеонора Радулова. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение (вкл. в частта за разноските) като неправилно и незаконосъобразно, и спорът да бъде решен по същество, като се потвърди решение № 42 от 08.09.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 778/05.08.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен като правилни и законосъобразни. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответницата по касация Евгения Христова Гайдарска чрез повереника си адв. Камелия Донкова в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото съдебни разноски за настоящата инстанция. Ответниците по касация Георги Иванов Кънчев, Петко Георгиев Димитров и Поля Николаева Цанова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Пред Плевенския административен съд е било обжалвано от членове на ТЕЛК решение на директора на РУСО - Плевен, с което е отхвърлена жалбата им против разпореждане на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен, издадено за събиране на сумата по ревизионен акт за начет пореден № 778 от 05.08.2010 г. Последният бил съставен във връзка с постановеното от ТЕЛК за общи заболявания (в състав, включващ ответниците по касация) при "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, Експертно решение (ЕР) № 2655 от 13.10.2009 г., с което на Даринка Атанасова Мачева от гр. Славяново е била определена 54 % трайно намалена работоспособност, което ЕР в частта му по оценка на работоспособността впоследствие е било отменено с ЕР на НЕЛК № 0104/26.02.2010 г. и на Мачева са признати 24% трайно намалена работоспособност. Предвид това административният орган е приел, че Мачева неоснователно е получавала пенсия за инвалидност в периода от 13.10.2009 г. до 31.03.2010 г. в общ размер на 591.12 лв., вината за което е вменена на членовете на ТЕЛК, и е разпоредено те да възстановят главницата ведно с лихва върху нея, общо 629.85 лв. Решението на Плевенския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в приложимата за казуса редакция. За да обяви нищожността на оспорените актове, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е съобразил, че в хода на административното производство е влязло в сила изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), съгласно което от редакцията на разпоредбата са премахнати думите "или от отменени актове на медицинската експертиза и др.", поради което щетите на държавното обществено осигуряване не могат да бъдат свързвани с отмяната на актове на медицинската експертиза. Доколкото още преди издаването на разпореждането за събиране на сумите по акта за начет, и на потвърдилото го решение на директора на РУСО, горецитираната законодателна промяна е била влязла в сила, решаващият съдебен състав е формулирал извод за нищожност на издадените след това процесни административни актове. Този извод следва да бъде изцяло споделен. С изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) е бил премахнат текста за търсене на отговорност на лицата, съставили отменения акт на медицинската експертиза. Съгласно доктрината и установената съдебна практика, административен акт е нищожен, когато е лишен от нормативна основа, когато е издаден от некомпетентен орган или когато е издаден от органа при превишаване на границите на компетентността му. В случая процесните разпореждане и решение са издадени при пълна липса на правно основание въз основа на отменен текст от КСО, и като лишени от нормативна основа, са нищожни. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно закона и е направил обоснован правен извод, съответен на събраните доказателства, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, не следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а РУСО - Плевен трябва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация Евгения Гайдарска направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощената да я представлява в касационното производство адвокат Донкова, в размер на 200 лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие, номериран като лист 17 от настоящото дело. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,