Решение № 15906 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2019 г.

Решение № 15906 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Перник, чрез процесуален представител против решение № 419/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 371/2018 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед № 313 з - 1091/26.06.2018 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - Ч. Бъчваров, чрез пълномощника си в съдебно заседание оспорва касационната жалба с доводи за правилност на постановеното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отменил заповед № 313 з - 1091/26.06.2018 г. на директора на ОДМВР - Перник, с която на инспектор Ч. Бъчваров - полицейски инспектор VI - V степен в група "Охранителна полиция" в РУ - Брезник при ОДМВР - Перник, е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на издаване на заповедта. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца. Според фактическите обстоятелства, изложени в заповедта на 12.02.2018 г., след като му е било разпоредено да поеме пост № 1 и охрана на задържани лица в арестното помещение на РУ - Брезник, служителят не е предприел необходимите мерки, за да осигури непрекъсната охрана и надзор над задържаните лица, съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121 з -78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, както и за това, че на същата дата е пропуснал да отрази в ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата в РУ - Брезник, извършването на промяна в изпълнението на ППД, съобразно чл. 32, ал. 2 от Инструкция № 8121 з - 929 от 2.12.2014 г. за патрулно - постовата дейност на министъра на вътрешните работи. Решаващият съд, след като е събрал и подробно обсъдил релевантните за спора доказателства е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в предписаната от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Според съдът при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, ДНО е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието да приеме писмените обяснения на държавния служител. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд и приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, като е изложил доводи, че по отношение на първото описано в заповедта нарушение на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121 з -78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, не са установени обстоятелства налагащи възлагането на дейности на наказаното лице, който на същата дата е бил дежурен по посещение на местопроизшествия, съгласно график на служителите от РУ - Брезник, като от описанието в процесната заповед не става ясно какви точно необходими мерки за осигуряване на непрекъсната охрана и надзор над задържаните лица той не е предприел, за да се направи извод за нарушение на цитираната разпоредба. Относно твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Инструкция № 8121 з -78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, съдът е приел, че от една страна сочената разпоредба не съдържа правило за конкретно дължимо поведение от съответен правен субект, което наред със систематичното й място в инструкцията налага извод, че служителят не може да носи отговорност за нарушаването й. С оглед изложеното, съдът е приел, че вмененето дисциплинарно нарушение по т. 1 от процесната заповед е несъставомерно от една страна, а от друга - напълно недоказано. Относно второто дисциплинарно нарушение за което е ангажирана отговорността на служителя по чл. 32, ал. 2 от Инструкция № 8121 з - 929 от 2.12.2014 г. за патрулно - постовата дейност на министъра на вътрешните работи, съдът е счел от представените по делото доказателства, че не са ангажирани такива, от които да е видно, че именно Бъчваров е бил длъжен да отрази в ежедневната ведомост извършването на промяна в изпълнението на ППД, за да може пропускането на това задължение, да му бъде вменено като нарушение. Предвид горното, съдът е приел, че и по отношение на второто вменено като неизпълнено задължение е налице несъставомерност, както и погрешно изведена правна квалификация и недоказаност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазен е срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, спазени са изискванията на чл. 206, ал. 1 и чл. 208 от ЗМВР. Обосновано съдът е приел, че дисциплинарнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като описаните в заповедта деяния не са съответни на нормите, посочени като нарушени, както и че не са налице вменените нарушения. От събраните до делото доказателства - административна преписка за проведеното срещу Бъчваров дисциплинарно производство, категорично се установява, че наказаният служител не е извършил визираното в заповедта деяние, квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност". Установеното от съда от фактическа страна се подкрепя напълно от съдържащия се по преписката доказателствен материал - надлежно изследван и обсъден в мотивите на обжалвания съдебен акт. Относно първото визирано в обжалваната заповед нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121 з - 78/24.01.2015 г., а именно, че след като е разпоредено на Бъчваров да поеме пост № 1 и охраната на задържаните лица в арестното помещение на РУ - Брезник, не е предприел необходимите мерки, за да осигури непрекъсната охрана и наздор над задържаните лица, правилно от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на служителя за посоченото нарушение е необходимо да се установи, че на посочената дата именно той е бил определен по график да изпълнява ППД и ПП в РУ - Брезник или че са му били възложени да извършва тези дейности по необходимост. От приложеният по делото седмичен график за определяне на полицейските органи, деня и времето на непосредствено изпълнение на ППД и ПП в РУ - Брезник безспорно се установява, че на посочената дата 12.02.2018 г. за времето от 08: 30 ч. до 20: 30 ч., за непосредствено изпълнение на ППД и ПП в РУ - Брезник са били определени ст. полицай Н. Стаменов и мл. а-р А. Зафиров. На същата дата наказаното лице Бъчваров е бил дежурен по посещение на местопроизшествия, видно от график на служителите В РУ - Брезник, които са във време на разположение в извънработно време, в празнични и почивни дни през месец февруари 2018 г. Както правилно е счел първоинстанционния съд, неговото основно задължение като "дежурен на разположение" е било да посещава местопроизшествия и само при необходимост да оказва помощ и съдействие на служителите от ППД. Законосъобразни са изводите на съда, че по делото не са представени доказателства за наличието на предпоставки за възлагане на служителя охраната на Пост 1 и на задържаните лица. Отделно от изложеното, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд от описанието в процесната заповед не става ясно какви точно необходими мерки не е предприел Бъчваров за осигуряване на непрекъсната охрана и надзор над задържаните лица, за да бъде ангажирана отговорността му и вменено нарушение по чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121 з - 78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. По отношение посоченото в заповедта нарушение на чл. 72, ал. 1 от Инструкция № 8121 з - 78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, при извършен анализ на визираната разпоредба, съдът правилно е преценил, че същата се намира в Раздел I "Изисквания и оборудване на помещенията за задържане" и същата не съдържа правило за конкретно дължимо поведение от съответен правен субект, поради което Бъчваров в качеството му на полицейски инспектор, не може да носи отговорност за нарушаването й. Като е съобразил съдържанието на сочените като нарушени разпоредби от цитираната Инструкция и е обсъдил относимите към спора доказателства, съдът е извел верен извод, че вмененото в т. 1 от оспорената заповед дисциплинарно нарушение и несъставомерно и напълно недоказано. Правилна е преценката на административния съд и относно недоказаност на второто възприето в оспорената заповед дисциплинарно обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Инструкция № 8121 з - 929/2.12.2014 г. за патрулно - постовата дейност, издадена от министъра на вътрешните работи. От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел, безспорно се налага извода, че Бъчваров не е бил определен да извършва непосредствено изпълнение на ППД и ПП в РУ - Брезник на дата 12.02.2018 г., както и не са ангажирани доказателства от страна на ДНО, че именно наказаното лице е било длъжно да отрази в ежедневната ведомост извършването на промяна в изпълнението на ППД, за да може това пропускане да му бъде вменено като нарушение. Посочените разпоредби от инструкцията са общи и не вменяват конкретни задължения на конкретни длъжностни лица за отразяване извършването на промяна в осъществяването на ППД. Правилно съдът е тълкувал и приложил нормите на цитираните в заповедта като нарушени разпоредби от служителя и е стигнал до законосъобразен извод, че същите не са в пряка връзка и не разписват конкретно дължимо поведение от наказаното лице, поради което вменените му нарушения са несъставомерни и недоказани. Описаните в заповедта две различни деяния са квалифицирани като едно дисциплинарно нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР - "неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, като правна квалификация в заповедта е посочено, че жалбоподателят е наказан за извършено дисциплинарно нарушение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Следва да бъде отбелязано, че в оспорената заповед, относно посоченото основание по чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. първо - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност не са посечени каквито и да е данни и доказателства, че са налице пропуски в изучаването на нормите на чл. по чл. 18, ал. 1, чл. 72, ал. 1 от Инструкция № 8121 з - 78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, както и на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Инструкция № 8121 з - 929/2.12.2014 г. за патрулно - постовата дейност, издадени от министъра на вътрешните работи. Законосъобразни и съответни на доказателствения материал по делото са изводите на съда, че така както са описани деянията в заповедта, същите не осъществяват посочените като в цитираните норми нарушения. Деянията не са субсумирани под приложимите правни норми. От фактическа страна не са описани каквито и да е деяния, които да осъществяват нарушението пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Настоящата инстанция намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са обсъдени, визираните в същата обстоятелства, свързани с вида и размера на дисциплинарното наказание. В тази връзка липсват каквито и да е мотиви в заповедта, а само механично изброяване на изискваните в цитираната разпоредба обстоятелства, без извършване на анализ и преценка на същите. Посочените пороци на акта обосновават правилност на изводите на съда за отмяна на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство. Същите са доказани в размер на 400 лв., действително заплатена сума за един адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие от 7.10.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение