Решение № 112 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1103/2010 г.

Решение № 112 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1103/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 247 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 1959 от 7.03.2011 г. от В. А. Я. с искане за постановяване на допълнително решение за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в постановено по реда на чл. 303 и сл. от ГПК решение № 35 от 1.02.2011 г. по гр. д. № 1103/10 г. на ВКС . Пред вид липсата на конкретизация в какво се състоят твърдените грешки-съдът даде указания и 7-дневен срок за посочването им. С постъпила молба № 3422 от 11.04.2011 г. молителят е направил уточнение в следния смисъл: 1."допусната е грешка и е нарушен чл. 290, ал. 2 от ГПК", 2."не е спазен чл. 143, ал. 3 от ГПК", 3.нарушен е чл. 307, ал. 2 от ГПК, тъй като в съдебно заседание не се е явил представител на ответната страна и 4."грешно е твърдението"в постановеното решение, че "в законодателството не е предвидено двойно обезщетение за един и същ период от време". Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане за поправка, след като изпълни процедурата по чл. 247, ал. 2 от ГПК и преценяйки, че не е необходимо разглеждането му в открито съдебно заседание, след справка по материалите на делото, намира същото за неоснователно. Съображенията: Под очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК се разбира всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Твърденията за допуснати нарушения на закона - не могат да бъдат квалифицирани като очевидни фактически грешки и по този ред не е възможно да се променя съдържанието на вече постановения съдебен акт. Затова-по начина както са формулирани посочените от молителя "грешки"- те не съставляват очевидни фактически грешки по смисъла на закона и не подлежат на отстраняване по този ред. Освен, че не са очевидни фактически грешки- те въобще не могат да бъдат определени като грешки, защото посочените норми на чл. 290, ал. 2 от ГПК и чл. 143, ал. 3 от ГПК са неприложими в производството по чл. 303 и сл. от ГПК, което е особено, извънредно производство със строго регламентирани основания и ред за разглеждане. Не е нарушен е чл. 307, ал. 2 от ГПК, тъй като същият изисква разглеждане в открито заседание на молбата, с призоваване на страните и предоставяне на възможност на същите да ангажират доказателства и да вземат становище. Осигуряването на възможност е различно от задължително участие. Възможността за преценка по какъв начин страната ще организира защитата се е предоставена на нея. В решението, чиято поправка се иска е мотивирано защо съдът приема, че не е налице посоченото от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и тъй като решението е окончателно, то не подлежи на преразглеждане. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение