Решение № 5046 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2019 г.

Решение № 5046 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на енергетиката, подадена чрез процесуален представител Н. Терзиев, против Решение № 7001/10.05.2019 г., постановено по административно дело № 10582/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С оспореното решение, по жалба на Община Поморие, е отменено Разрешение № 455/14.07.2016 г., издадено от Министъра на енергетиката за разрешаване на "Фючър Кепитал Естейт " ЕООД гр. София-титуляр на разрешението- да извърши за своя сметка проучване на строителни материали- подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства в площ "Мерата", разположена в землищата на с. Габерово и село Дъбник, община Поморие, област Бургас и е изпратил преписката на министъра за ново произнасяне по заявлението на "Фючър Кепитъл Естейт" ЕООД, за предоставяне на разреше ние по чл. 23 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно допуснатите в хода на административното производство съществени нарушения, мотивирали го да отмени процесното разрешение. Твърди се, че не са налице такива нарушения, а именно спазени са разпоредбите на чл. 26 ЗПБ, както и била извършена в пълнота дължимата по чл. 53 ЗПБ преценка за целесъобразност и законосъобразност на предложението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване съобразно условията на чл. 56 ЗПБ. От страна на Община Поморие, чрез адвокат Гроздев е изразено становище в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Ответникът "Фючър Кепитъл Естейт" ЕООД - редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на Върховния административен съд, тричленен състав е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховния административен съд, тричленен състав е извършил цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспореното пред него разрешение, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което го е мотивирало да го отмени и да върне преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на "Фючър Кепитъл Естейт" " ЕООД за издаване на разрешение за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ, в площ "Мерата", разположена в землищата на с. Габерово и с. Дъбник, община Поморие, област Бургас. Възприетите от съда правни изводи са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Първото от съда нарушение е свързано с безспорния факт, че концесионната площ попада в границите на защитена зона BG0000151 "Айтоска планина", определена за опазване природните местообитания и дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, и е включена в списъка на защитени зони, приет с Решение на МС № 122/02.03.2007 г. В тази връзка обоснован и законосъобразен е извода на съда, че е следвало на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за извър шване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвести ционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /приета с ПМС № 201/31.08.2007 г., обн. ДВ, бр. 73/11.09.2007 г./, да се извърши оценка за съвместимост на представената от дружеството- титуляр на разреше нието работна програма по реда на глава Втора от сочената наредба, при която да се установи допустимост на програмата на дружеството спрямо режима на дейностите в защитените зони. Настоящата инстанция напълно споделя извода, че тази оценка е следвало да бъде извършена в хода на административното производство и да предхожда издаването на процесния акт, в противен случай би се обезсмислило нейното извършване. Законосъобразен е и извода на съда, че след като в обхвата на процесната площ попадат земеделски земи- оспореното разрешение е дадено в разрез с нормата на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделски земи /ЗОЗЗ/- третираща земеделските земи като национално богатство ползвано само за земеделски цели. За да бъде приложена нормата на чл. 56, ал. 3 от ППЗОЗЗ и по изключение, временно да бъде дадена възможност за ползване на земеделска земя за търсене и проучване на подземни богатства – е предвиден специален ред и законова процедура-разрешение на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ. Процесното разрешение е издадено без спазване на тази процедура. Както правилно е приел съдът посочените по-горе нарушения са съществени, тъй като в случай, че не бяха допуснати е било възможно да се издаде административен акт с различно съдържание, като освен това тези нарушения са довели и до несъответствие на акта с приложимите материалноправни разпоредби от ЗБР и ЗОЗЗ. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия