Решение № 7292 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15872/2009 г.

Решение № 7292 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15872/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Иванка Николова Симеонова от гр. Варна против решение № 1670 от 16.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3346 по описа за 2008 г. на Административен съд Варна. Релевира оплакване на за неправилност поради нарушение на материалния закон и е необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмятаната му, решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед № 730/28.04.2006 г. на заместник кмета на община Долни чифлик. Ответникът - кмет на община Долни чифлик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложеното на касационно обжалване Административен съд - Варна е оставил без уважение /непрецизен с оглед нормата на чл. 172, ал. 2 от АПК диспозитив/ жалбата на Иванка Николова Симеонова против заповед № 730 от 28.04.2006 г. на заместник кмета на община Долни чифлик, с която, на осн. чл. 65 от ЗОС, е разпоредено изземване на недвижим имот, представляващ стара улица, намираща се между имот № 664 и имот № 659 в кв. 131 по регулационния план на гр. Долни чифлик от 1985 г., собственост на общината, който се владее от касационната жалбоподателка без правно основание. Съдът е приел, че така постановената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия да изпълнява функциите на кмет на община Долни чифлик, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е изследвал всестранно и в съответствие с указанията, дадени в отменителното решение на Върховен административен съд при отмяна на постановеното при предходното разглеждане на делото, решение релевантни за спора факти. По отношение на установената фактическа обстановка е приложил правилно материалния закон - нормата на чл. 65 от ЗОС, а направените оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Основният за спора извод, че процесните 160 кв. м., заключени между регулационните граници на двете имота - № 664 и 659, в кв. 131 по ПРЗ на гр. Долни чифлик, са общинска собственост, обуславящ материалната законосъобразност на обжалваната заповед № 730/2006 г., се подкрепят от събраните по делото доказателства - акт за частна общинска собственост № 279 от 24.09.2008 г., който, макар и съставен след образуване на делото, като титул за собственост на общината, не може да бъде игнориран от съда. Същият е представен като доказателство пред решаващия съд, а официалната му доказателствена сила не е оборена, актът не е отменен по съдебен ред. От приложените в преписката доказателства и заключението на вещото лице се установява, че съгласно регулационния план на гр. Г. Трайков сега гр. Долни чифлик от 1963 г. между двата съседни имота - № 664 и 659 в кв. 131 е предвидено изграждане на улица, като мероприятието и до настоящия момент не е била проведено. През 1978 г. на осн. чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ от жалбоподателката е отчужден собствения й недвижим имот - пл. № 664 с площ по нот. Акт № 52/1974 г. от 525 кв. м. Същият е оценен в този обем и обезщетението за него е платено. Със заповед № 125 от 20.04.1992 г. на кмета на общината отчуждаването на имот № 664, който междувременно докато е бил общински, съгласно влезлия в сила нов ЗРП на града от 1985г е урегулиран в парцел ХХV-664 в кв. 131, е отменено. Понастоящем фактическата власт върху имота, както и частта, предвидена съгласно ЗРП на града от 1963 г. за улица между имоти № 664 и 659, се осъществява от касационната жалбоподателка. За съответствието на обжалваната заповед по чл. 65 от ЗОС, в приложената от административния орган хипотеза, с материалния закон е необходимо установяване на правата на общината върху процесния имот, както и установяване на обстоятелството, че фактическата власт върху него се извършва от физическото лице без правно основание. Отмяната на отчуждаването на имота възстановява правата на жалбоподателката в обема им, към момента на отчуждаване - 525 кв. м. В настоящото производство тя не представя доказателства за придобивно основание за обем на правата, й по-голям от този по нот. Акт № 52/1976 г. /525 кв. м./, по който е извършено отчуждаването през 1978 г., отменено със заповед № 125/1992 г. По изложените съображения, първоинстанционния съд правилно е приел, че общината е собственик на имота, за който е издадена обжалваната заповед № 730/2006 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд