Решение № 12890 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2020 г.

Решение № 12890 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Станимира Друмева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита конкуренцията (ЗЗК). Образувано по касационна жалба на "Дизаерс" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адвокат Костов, против решение № 3072 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 14049/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1209 от 26.10.2017 г. по преписка № КЗК-403/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в частта по т. 2, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Сафа" ЕООД, в частта по т. 3, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Мери - Мар" ЕООД, както и в частта по т. 1, с която е определен размера на наложената имуществена санкция. В жалбата са изложени съображения, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е доказано осъществяването на фактическия състав на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от "Мери - Мар" ЕООД, като по делото е установено, че предлаганите от "Дизаерс" ЕООД и "Мери - Мар" ЕООД стоки са сходни от висока степен и това сходство може да доведе до заблуда на потребителите. На следващо място касационният жалбоподател твърди, че е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от "Мери - Мар" ЕООД и "Сафа" ЕООД, които са заблудили множество потребители относно производителя на оригиналните стоки, довело до спад в продажбите му на аналогичните модели и осуетяване на сключване на договори с конкуренти. Счита, че съдът незаконосъобразно е приел, че не са налице прекратени или нарушени договори на "Дизаерс" ЕООД вследствие на нелоялната им търговска практика. По отношение на наложената санкция на "Сафа" ЕООД в жалбата се твърди, че същата е неправилно изчислена и не е определена съобразно изискванията на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. Искането от съда е да отмени атакуваното решение в оспорената част и да определи по-висок размер на наложената спрямо "Сафа" ЕООД имуществена санкция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез гл. юрисконсулт Сръндев, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Мери - Мар" ЕООД, чрез адвокат Портенов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Ответникът - "Сафа" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – петчленен състав на І колегия, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Дизаерс" ЕООД против решение № 1209 от 26.10.2017 г. по преписка № КЗК-403/2017 г. на КЗК в частта по т. 2, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Сафа" ЕООД, ЕИК *********, в частта по т. 3, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Мери - Мар" ЕООД, ЕИК *********, както и в частта по т. 1, с която е определен размера на наложената имуществена санкция на "Сафа" ЕООД за установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. С решение № 3072 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 14049/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отхвърлено оспорването на "Дизаерс" ООД като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това орган в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 от ЗЗК, обективирано е в законоустановената писмена форма и съдържа визираните в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК реквизити. Съдът е приел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура, като на страните е осигурена възможност да дадат становища и представят доказателства. Относно приложението на материалния закон съдът е приел за неоснователни релевираните в жалбата възражения за материална незаконосъобразност по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК по отношение на "Мери - Мар" ЕООД и "Сафа" ЕООД. Първоинстанционният съд е отчел, че в случая липсват доказателства за осъществяването на стопанска дейност от "Мери - Мар" ЕООД на българския пазар в процесния период, а още по-малко и конкурента такава на "Дизаерс" ЕООД, поради което КЗК обосновано и мотивирано е установила, че не е налице основният елемент от фактическия състав на нарушенията по Глава VII от ЗЗК. Посочил е, че макар приетата по делото експертиза да констатира съвпадение в онлайн търговските канали на дружествата, от събраните доказателства не може да се установи извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Сафа" ЕООД, тъй като не е доказан един от кумулативните елементи от състава на нарушението, а именно че с поведението на ответното дружество са прекратени или осуетени договорни отношение на жалбоподателя "Дизаерс" ЕООД, съответно същия да е претърпял вреди. На последно място съдебният състав е приел, че наложената на "Сафа" ЕООД имуществена санкция в размер на 4 % от общия оборот на дружеството е в съответствие с изискванията на Методика за определяне на санкциите по ЗЗК и чл. 100, ал. 1 от ЗЗК, съобразно които при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първоинстанционният съд е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не са налице елементи от фактическия състав на нарушенията по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Административното производство пред КЗК е образувано по искане на "Дизаерс" ЕООД с твърдения, че "Мери-мар" ЕООД и "Сафа" ЕООД извършват нарушения на негови авторски права върху регистрирани дизайни, предлагайки дамски рокли, които по своя цялостен външен вид препокриват авторските произведения на "Дизаерс" ЕООД, като ги имитира и наподобява в пълнота, което води до заблуда на множество потребители относно авторството им, както и че осъществяваната заблуда относно производителя на оригиналните стоки под процесните дизайни води до спад в продажбите на "Дизаерс" ЕООД и до осуетяване на сключване на сделки с дружеството за изработка на моделите. След като е обсъдила доводите на страните и относимите във връзка с предмета на спора доказателства КЗК е определила процесния период за извършване на нарушенията от месец януари 2017 г. до месец септември 2017 г., правилно възприет като обоснован и от съда. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на извода на съда, че "Мери - Мар" ЕООД не е извършило твърдяните нарушения, позовавайки се на справка в търговския регистър, според която дружеството е декларирало в своя годишен финансов отчет за 2016 г., че за предходната 2015 г. има нетни приходи от продажба на продукция в размер на 15 000 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, този закон се прилага по отношение на предприятия и сдружения на предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Обоснован е извода на съда, че в случая не е осъществявана стопанска дейност от "Мери - Мар" ЕООД по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК през процесния период м. 01.2017 г. - м. 09.2017 г., както и че дружествата не осъществяват стопанска дейност на един и същ пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК, поради което не се намират в конкурентни отношения. Според дадените в административното производство обяснения от управителя на "Мери - Мар" ЕООД дружеството не осъществява стопанска дейност от 2014 г. и за процесния период не е продавало дрехи. Този факт се установява и при справка на обявените в публичния търговски регистър актове. Тричленният състав на Върховния административен съд обосновано е приел, че представеният с жалбата отчет за приходи и разходи на "Мери - Мар" ЕООД към 31.12.2016 г. с декларирани нетни приходи от продажба на продукция през 2015 г. на стойност 15 000 лв. е неотносим към предмета на спора, тъй като от една страна не обхваща процесния период на изследване на нарушенията, а от друга, не установява и липсват други доказателства, които да сочат на извода, че произведената през 2015 г. продукция включва именно дизайнерските дамски рокли. След като дружеството не е осъществявало стопанска дейност, извършвана на съответния пазар, с която да се засяга или да се застрашава негативно конкуренцията, правилен е извода на съда, че не е налице основният елемент от фактическия състав на нарушенията по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Правилни са решаващите изводи на тричленния състав, че в случая не се установява извършено от "Сафа" ЕООД нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК въвежда забрана за осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст – нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния. Както е посочено и в мотивите на оспореното решение, нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатно, като следва да е налице пряка причинна връзка между поведението на конкурента и резултата, в случая несключване на договор за предоставяне на услугата. Правилно е прието от съда, че не се установяват признаците от състава на това нарушение в тяхната кумулативност. Изводите му са основани на всички събрани по делото доказателства, които потвърждават установената липса на една от кумулативно предвидените предпоставки – вследствие недобросъвестни действия на "Сафа" ЕООД са били прекратени или нарушени договори на "Дизаерс" ЕООД, или е било осуетено сключването на такива договори. Съдът правилно е заключил от представените товарителници, пощенски парични преводи и кореспондиращи документи от куриерска фирма "Еконт - Експрес", че от тях не се установява "Сафа" ЕООД да е реализирало продажби на процесните три артикула. Жалбоподателят твърди, че "Сафа" ЕООД е заблудило множество потребители относно производителя на оригиналните стоки, което е довело до спад в продажбите на негови аналогични модели и осуетило сключване на договори с конкуренти, но не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Такива данни не се установяват и от събраните в административното и съдебно производство. С оглед изложеното и доколкото фактическият състав на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК предполага кумулативното наличие на елементите му, липсата на един от тях води до липсата на нарушение на посочената норма, както законосъобразно е прието от КЗК и съда. Неоснователни са и оплакванията на касатора, насочени срещу частта по т. 1 от решението на КЗК, с която е определен размера на наложената имуществена санкция на "Сафа" ЕООД за установено нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Наложената имуществена санкция в размер на 4 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2016 г. съответства на границите на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЗК - до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Правилно нарушението е определено за не особено тежко по смисъла на т. 17. 2 а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, като при определяне на неговия размер са взети предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция наложеното наказание от 4 % от общия оборот на дружеството е законосъобразно, обосновано и справедливо. По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – IX-ти петчленен състав на I-ва колегия,