Решение № 973 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия, чрез адвокат Г. Горанов против решение 8195/11.06.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 3819/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение РТД-3000-680/29.03.2022 г./32-102800 на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и противоречие с решението на Съда на ЕС по дело С-770/21 касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като процесуално нарушение касаторът посочва липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по основния му довод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, че извършеният от митническия орган анализ се отнася за част от партидата внесени домати. По този начин съдът е игнорирал тълкуването на понятието партида, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-770/21. По приложението на материалния закон са изложени доводи, че декларираната договорна стойност на стоките не надвишава значително стандартната стойност при вноса (с повече от 50 %), поради което не е изпълнено едно от кумулативните условия, посочени в т. 3 от диспозитива на решението на Съда на ЕС по дело С-770/21 за оспорване на декларираната стойност. Поддържа, че съдът не е съобразил тълкуването на Съда на ЕС и в частта по т.2 от посоченото решение относно необходимите и възможни документи за доказване достоверността на декларираната договорна стойност в процедурата по чл. 75 параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът директор на ТД Митница Пловдив, чрез юрк. С. Димитрова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211,ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е било решение РТД-3000-680/29.03.2022 г./32-102800 на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, с което на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказано освобождаване на представените обезпечения в размер на 652.77 лева за стока 1 пресни домати, тип кръгъл, розов (Ремве) и в размер на 836.27 лева за стока 3 пресни тиквички, предмет на внос по митническа декларация с MRN 21BG003010026363R8 от 21.04.2021 г., обезпеченията са задържани като плащане на дължимото вносно мито, включващо и лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение (21.04.2021 г.) до датата на събиране на митото на основание чл. 75, параграф 6, алинея 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и са коригирани данните в декларацията по отношение на посочените стоки. Като фактическо основание за издаване на акта са послужили констатациите на митническите органи за дисбаланс между вносната митническа стойност на стоки 1 и 3, себестойността им преди продажбата и цената, на която са продадени. За стока 1 пресни домати, тип кръгъл, розов (Рeмве) е установено вносна митническа стойност в размер на 139.66 евро/100 кг, себестойност на стоката преди продажба 158.57 евро/100 кг и продажна цена 143.00 евро/100 кг. За стока 5 пресни тиквички е установено вносна митническа стойност в размер на 77.60 евро/100 кг, себестойност на стоката преди продажба в Р Румъния 105.46 евро/100 кг и цена, по която е продадена в Р Румъния от 98.00 евро/100 кг. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган директора на ТД Митница Пловдив, при спазване изискванията за форма по чл. 59 АПК и процесуалните правила. По приложението на материалния закон съдът е посочил в мотивите си специалните митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци предвидени в Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, правилата за определяне на митническа стойност по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, специалните правила в чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 относно митническата стойност на продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците и преработените плодове и зеленчуци, изброени в част А, приложение VII от делегирания регламент и е приел, че в разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида стоки въз основа на декларираната договорна стойност, поради което и съгласно чл. 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинеи на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на съюза (МКС). Въз основа на цитираната уредба и тълкуването на чл. 75, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, дадено от Съда на ЕС в решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21, е приел, че предпоставките, обуславящи изключване на декларираната митническа стойност са три: същата да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса на стоката, определена от Европейската комисия; партидата да е продадена на загуба, което не е рентабилна търговска практика и икономическият оператор да не е представил необходимите документи, доказващи достоверността на декларираната стойност. Съгласно разясненията в т. 90 от решението на Съда на ЕС, съдът е приел, че разлика в цените с повече от 50 % като констатираната в случая по главното производство между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при внос е достатъчна, за да породи съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност. Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажба на загуба на съответната партида. В конкретния случай съдът е установил от фактическа страна, че на 21.04.2021 г. ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ е подало в МБ Свиленград митническа декларация с MRN 21BG003010026363R8, с която са поставени под режим "допускане за свободно обращение с цел крайно потребление" пресни зеленчуци с произход Турция. Стока 1 - домати тип кръгъл, розов (Ремве) е декларирана с код по КН: 07020000 (код по ТАРИК 0702000099), нетно тегло 1 120 кг., с цена на стоката от 1 451.52 евро при обменен курс от 1.95583 лева/евро и митническа стойност 3 059.30 лева (с включени разходи за транспорт, товаро - разтоварни и обработващи операции и застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС от 220.37 лева), която преизчислена в евро/100 кг. е 139.66 евро/100 кг. Стока 3 пресни тиквички е декларирана с нетно тегло 3 600 кг., с код по КН: 07099310 ( код по ТАРИК 0709931000) с цена от 2 410.20 евро при обменен курс от 1.95583 лева/евро и митническа стойност 5 425.64 лева (с включени разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС от 694.10 лева), която преизчислена в евро/100 кг. е 77.60 евро/100 кг. Стандартната стойност при внос, определена от Комисията за 21.04.2021 г. е 87.20 евро/100 кг. за пресни домати с произход Турция и 51.10 евро/100 кг. за тиквички с произход ERGA OMNES, в това число и с произход Р Турция. Съпоставката между декларираната митническа стойност на стоките със стандартната стойност при внос е показала, че митническата стойност е по-висока с повече от 8 %, поради което и на основание чл. 74, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за стоки 1 и 3 от дружеството е представено обезпечение съответно в размер на 652.77 лева и 836.27 лева. С писмо рег. индекс 32-128910 от 21.04.2021 г. дружеството вносител е уведомено, че основание чл. 75, § 5, алинея 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД следва да представи доказателства, че внесената стока домати и тиквички са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 19.05.2021 г. дружеството е представило доказателства, че цялото количество домати 1 120 кг е продадено на цена от 143.00 евро/100 кг., а цялото количество от 3600 кг. от стока 3 пресни тиквички е продадено за цена от 98.00 евро/100 кг. При тези факти, съдът е приел, че декларираната договорна стойност на стоките надвишава с повече от 50 % определената от ЕК стандартна стойност при вноса за доматите с 81.84 %, а на тиквичките с 106.38 %. Заключението на съдебно икономическата експертиза, в частта, в която е установено, че договорната стойност на доматите е в размер на 129.60 евро/100 кг и надвишава определената от Комисията стандартна стойност при вноса от 87.20 евро/100 кг. с 48.62 %, а договорната стойност на тиквичките е в размер на 67.20 евро/100 кг. и надвишава стандартната стойност при внос от 57.10 евро/100 кг с 17.69 %, не е кредитирано, тъй като вещото лице е съпоставяло фактурната стойност на стоките, а не декларираната договорна стойност, както е по решението на Съда на ЕС. При установената разлика в цените над 50 %, продажба на загуба и предвид, че представените от вносителя доказателства не са удовлетворяващи, съдът е приел, че митническият орган законосъобразно е изключил декларираната договорна стойност на партидата внесени тиквички и домати тип кръгъл розов (Ремве), които не са декларирани като биопродукт, което да обоснове високата цена, декларирана от вносителя. Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на дружеството жалбоподател, че извършеният от митническите органи анализ на цените и условията на освобождаване не се отнася за цялата партида внесени домати. В решението липсват мотиви по това възражение. Нарушението на съдопроизводствените правила е засегнало преценката относно условията за освобождаване партидата стоки по смисъла на чл. 73, б. а) от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Според тази разпоредба партида означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същи произход, които попадат в един единствен код по КН. В случая от доказателствата по делото е установено, че с митническата декларация от 21.04.2021 г. са декларирани домати тип кръгъл, розов (Ремве), с код по КН: 07020000 (код по ТАРИК 0702000099), с произход Турция стока 1, както и домати тип кръгъл червен с код по КН: 07020000 (код по ТАРИК 0702000099), с произход Турция стока 5. Посочените стоки са декларирани с една митническата декларация, отнасят се до един вид стока домати, разграничени по своя сорт, от един и същи произход са Р Турция и попадат в един единствен код по КН 07020000, поради което тези стоки са от една и съща партида съгласно чл. 73, б. а) от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че при издаването на оспорения акт това обстоятелство не е съобразено и не са изследвани условията за освобождаване на партидата домати. Разделянето на партидата домати на стока 1 и стока 5 е в противоречие с чл. 73, б. а) от Делегирания регламент, както и с изискването на чл. 75, параграф 5, алинея 1 от същия регламент, проверката относно правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се отнася за партидата внесени стоки. В този смисъл са и решения на Върховния административен съд по адм. дело 2494/2022 г. и адм. дело 6993/2024 г. По приложението на материалния закон принципно вярно съдът е приел, че за вноса на процесните продукти домати тип кръгъл, розов (Pembe) и пресни тиквички, е приложим механизмът на входни цени, установен в чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на ЕП и на Съвета във връзка с приложение VІІ на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Спорът по делото е за доказване на условията по чл. 75, § 5, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 за освобождаване на обезпечението, предоставено от вносителя на основание чл. 75, § 2, ал. 1 от същия регламент, поради това, че декларираната митническа стойност на стоката, определена съгласно договорната стойност по чл. 70 от МКС се отличава с повече от 8 % от фиксираната/стандартната стойност при внос, определена от ЕК към момента на съставяне на декларацията за допускане на стоката до свободно обращение. Законосъобразно съдът е приел, че доказателствената тежест е на вносителя. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че разликата между декларираната договорна стойност на стоки 1 и 3 и стандартната стойност при вноса, определена от Комисията за тези стоки надвишава 50 %. Съдът е посочил, че в решението на Съда на ЕС по С-770/21 се има предвид декларираната договорна стойност на стоките, но в противоречие с чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) при преценката си не е взел предвид действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Договорната стойност не включва елементите, посочени в чл. 71 от МКС, които се прибавят към нея, за да се определи митническата стойност. (В този смисъл решение 11172 от 18.10.2024 г. на ВАС, I о. по адм. д. 4338/2024 г.) Този извод се потвърждава и от различните термини, използвани в чл. 75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и чл. 75, параграф 5 от същия регламент. Първата разпоредба урежда условията за предоставяне на гаранция от вносителя и предвижда, че съпоставката е между митническа стойност и фиксираната стойност при внос, изчислена от Комисията. По силата на чл. 75, параграф 5 от Делегирания регламент вносителят следва да се докаже, че партидата е освободена, според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело С-770/21, според което митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Съюза. В т. 90 от решението е посочено, че от практиката на Съда следва, че разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност, на партида внесени стоки, (а не между митническата им стойност, определена по метода на договорната стойност) и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, EU: C: 2016: 455, т. 38 и 39). В конкретния случай от доказателствата по делото е установено, че декларираната договорна стойност на стоките, която е реално платената продажна цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза е 129.60 евро/100 кг за доматите и 67.20 евро/100 кг. за тиквичките и не надвишава с повече от 50 % стандартната стойност при внос, определена от Комисията за тези продукти, съответно от 87.20 евро/100 кг. за доматите с произход Турция и 51.10 евро/100 кг. за тиквичките с произход ERGA OMNES, в това число и с произход Р Турция. Разликата в цените е 48.62 % за доматите и 31.50 % за тиквичките, поради което не е изпълнена една от трите кумулативни предпоставки, посочени в т. 3 от решението на Съда на ЕС по дело С-770/21 за изключване на декларираната договорна стойност на съответната партида внесени стоки. В тази връзка следва да се посочи, че изчисленията на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза относно тиквичките са направени при стандартна стойност при внос от 57.10 евро/100 кг., която не отговаря на установената от Комисията стойност за 21.04.2021 г. 51.10 евро/100кг., поради което правилно в тази част не са кредитирани от съда. Неправилно съдът е приел, че декларираната договорна стойност на доматите надвишава определената от ЕК стандартна стойност при вноса с 81.84 %, а на тиквичките с 106.38 %, тъй като в противоречие с решението на Съда на ЕС по дело С-770/21 е извършил съпоставката между посочената в оспорения акт себестойност на стоките преди продажбата им съответно от 158.57 евро/100 кг. за стока 1 и 105.46 евро/100 кг за стока 3 и стандартната стойност при внос, съответно от 87.20 евро/100 кг. и 51.10 евро/100кг. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Спорът следва да се реши по същество, като се отмени оспореният административен акт и преписката се изпрати на митническия орган за ново произнасяне по искането за освобождаване на обезпечението, предоставено за стоки 1 и 3 от посочената митническа декларация. При този изхода на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На дружеството касатор следва да се присъдят направените разноски за държавни такси, вещи лица, преводи и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 370 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,