Решение № 13003 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5089/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, подадена чрез пълномощник юриск. Н. Чолаков. Жалбата е против решение 885 от 15.02.2021г., постановено по адм. д. 11282/2020г. по описа на Административен съд София град. С него е обявено за нищожно решение 2328/27.10.2020г. на заместник председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на А. Шабанкаре, и е върнал делото на административния орган за спазване на указанията и прилагане на влязло в сила решение 1109/19.02.2020г. по адм. д. 4065/2019г. по описа на АССГ. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл.209, т.3 от АПК - изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът А. Шабанкаре, гражданин на Иран чрез адв. Иларева, оспорват касационната жалба и изразяват становище за правилност на обжалваното решение. Молят същото да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че административният орган е допуснал нарушение като не е изпълнил указанията дадени с влязло в сила съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на решение 2328/27.10.2020 г. на заместник-председател на ДАБ, с което отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Шабанкаре и е върнал делото на заместник- председател на ДАБ за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с влязло в сила съдебно решение 1109/19.02.2020 г. по адм. дело 4065/2019г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат съдът приел, че с молба вх. КП-648/21.03.2019 г. до ДАБ, чужденецът, е поискал да бъде повторно регистриран като лице, търсещо закрила и да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ЗУБ. С влязло в сила решение 257/30.01.2018 г. на председателя на ДАБ, на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение ВР-9/27.03.2019 г. на Интервюиращ орган при ДАБ при МС на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ последващата молба на А. Шабанкаре не била допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решението на интервюиращият орган е било обжалвано, като със съдебно решение по адм. дело 4065/2019 г. по описа на АССГ, било отменено и делото е върнато на административният орган. За да постанови това, съдът установил, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Указал е на административният орган, че в хода на следващото административно производството следва да бъде събрана актуална информация за Иран относно арестувани, съдени и осъдени лица за обида на Пророка; налагат ли се, изпълняват ли се смъртни наказания по произнесени присъди за обида на Пророка и в тази връзка да се прецени, дали за А. Шабанкаре в страната му на произход е налице опасност от преследване заради изявленията му, определяни като обида на Пророка и дали евентуалното му връщане в Иран не би било в противоречие с чл. 15, б. а от Директива 2011/95/ЕС и чл. 2 от ЕКЗПЧОС. С решение 2328/27.10.2020г. на зам. председателят на ДАБ, като била разгледана неговата последваща молба за закрила, административният орган е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд приел, че оспореният административен акт е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но заместник- председателят е нарушил процесуално-правните разпоредби до степен нищожност. Приел, че административния орган не е изпълнил дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с влязло в сила съдебно решение 1109/19.02.2020 година по адм.дело 4065/2019 година по описа на АССГ. Съдът направил извод, че в административния акт няма обсъждане и събиране на нито едно доказателство с оглед указанията на съда по адм. дело 4065/2019г. по описа на АССГ и за това на основание чл.177, ал.2 АПК прогласил нощожност на решението на зам.- председателят на ДАБ и върнал преписката за спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с влязло в сила съдебно решение. Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е изяснил в пълнота релевантаната за производството фактическа обстановка, поради което е извел необосновани и несъответстващи на приложимия закон изводи за нищожност на обжалваното решение на ДАБ. Не могат да се споделят твърденията за нищожност на процесния административен акт и не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, защото в случая не са налице актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, които да са нищожни. Настоящият съдебен състав намира за изцяло изпълнени указанията към административния орган, дадени с решение на Административен съд - София-град по адм.д. 4065/2019г., поради което счита, че не е налице твърдяната нищожност. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е представена актуална справка, с което административният орган не е изпълнил указанията на съда дадени с решение 1109/19.02.2020 г. по адм. дело 4065/2019г. по описа на АССГ. Към момента на издаване на оспорения административен акт (27.10.2020г.), административният орган се е позовал на две справки. Първата справка е от 20.05.2020г. съдържаща информация за общото положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка към дата 20.05.2020г. и спазване на човешките права. Втората справка е от 13.08.2020г., съдържаща конкретна информация според указанията на административния съд по адм. д. 4065/2019г., а именно: Има ли информация за арестувани, съдени и осъдени лица по обвинение в обида на Пророка? Налагат ли се и изпълняват ли се смъртни наказания по произнесени присъди за обида на Пророка?. При запознаване с мотивите на административния акт се установява, че двете справки са обсъдени. Административният орган е мотивирал решението си и съобразно разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, досежно последиците от евентуално връщане на касатора в Иран, като настоящият състав счита, че не е налице противоречие с чл. 15 б. "а" от Директива 2011/95/ЕС и чл. 2 от ЕКЗПЧОС. В производството пред административния съд е представена и трета актуална справка от 15.01.2021г., която съдържа данни за общото положение в страната, включително и за актуалната политическа, и икономическа обстановка, която. Това означава, че административният орган е изпълнил дадените указания с решение по адм. дело 4065/2019 г. по описа на АССГ. Настоящият състав счита, че представените справки съдържащи информация за обстановката в Иран са изготвена от специализирана дирекция, при ДАБ-МС същите представляват официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК . Справка е от месец 08.2020г., а чужденеца е подал последващата си молба за закрила на 29.03.2019 г. т. е. информацията е актуална към момента на подаване на молбата за закрила. Настоящата инстанция счита, че щом по делото не са представени данни и доказателства, които да оборят констатациите в гореописаните справки, то няма основания да се приеме, че те не са актуални. Първоинстанционният съд не е обсъдил, доколко гореизложените факти от справките, се отразяват върху изводите на административния орган и изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на кандидата статут по чл.8 или чл.9 ЗУБ и оттам дали оспореното решение на зам. - председателя на ДАБ е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона. Това е въпрос по съществото на спора, който няма пречка да се разгледа от настоящата инстанция. В решението на зам. председателят на ДАБ подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представените по делото актуални справки от 20.05.2020г. и 13.08.2020г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно сигурността в държавата на произход. Административният орган е преценил всички относими факти при произнасянето по молбата за международна закрила: декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. Първоначално кандидатът се представил с фалшива самоличност. В Специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) се е представил за християнин. След като бил регистриран от ДАБ е направил няколко опита нелегално да пътува към Австрия, при които е използвал фалшива италианска лична карта. След неговото залавяне от българските власти е осъден условно и направил нов опит нелегално да напусне страната. В следствие на това бил осъден ефективно и излежал 10 месечна присъда в Централния софийски затвор. Съгласно параграф 196 от Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец тежестта на доказване е споделена между кандидата и интервюиращият орган, при отчитане на общия принцип тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила. Административният орган е констатирал, че А. Шабанкаре е склонен да предоставя неверни данни и правилно е приложил разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от самите изявления на жалбоподателя, същият не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Твърдението за страх от преследване е изяснено от административният орган, като в този смисъл сочените причини са извън приложното поле на ЗУБ. По отношение на твърденията на чужденеца в настоящето производство, за получавани заплахи са противоречиви с оглед на предходното му производство, като правилно административният орган е констатирал редица противоречия в бежанската история. Като основен довод на търсещия закрила в предходното производство е, че в Иран не може свободно да си избира религията, но това само по себе както Върховният административен съд е приел с решение 15957 от 19.12.2018г. по адм. д. 11608/2018г. не води до извод, че същият е преследван или е бил подложен на каквото и да е преследване или пък да съществува заплаха за неговия живот. Административният орган е обсъдил автентичността на представеното ксерокопие на заповедта за временно задържане в Иран и вероятността за смъртно наказание при неговото завръщане. В случая е налице несъответствие на цитираните правни разпоредби в заповедта за временен арест чл.237 и чл.238 от Наказателния кодекс и представеният превод на правна разпоредба от Наказателния кодекс на Иран за налагане на смъртно наказание - чл.262. Видно от заповедта за арест чужденецът не е осъден на смърт, на основание чл.262 от Наказателния кодекс на Иран. Опасенията му, че щял да бъде осъден на смърт са останали недоказани и в производството по разглеждане на последващата му молба за международна закрила. От проведеното интервю обективирано в протокол с рег. УП 4809/13.03.2020г., се установява, че няма нови отежняващи факти и обстоятелства по отношение на чужденеца, а е заявено единствено, че му била наложена административна глоба, която била заплатена от неговия баща. Административният орган е взел предвид и представеното писмо с рег. М-2920/18.04.2018г. от Държавна агенция Национална сигурност, че масово се използват фалшифицирани или неистински документи от чужденци, на които е отказано предоставяне на международна закрила в Република България. Тези документи представлявали писма, изпратени до кандидатстващото лице, чрез техните близки и роднини в страната им на произход. В тази връзка посочените нови обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо чужденеца са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения, крайният извод на административният орган за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е правилен. Правилно административният орган е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Чужденецът е нарушил законите на Република България, един път е осъден условно за опит за нелегално преминаване на европейската граница и втори път е осъден на лишаване от свобода, като излежал 10 месеца в Софийския градски затвор. Правилно административният орган не е кредитирал представеното ксерокопие на заповед за арест, поради множеството противоречиви факти в бежанската история на чужденеца, неговите твърдения и поведение. Чужденецът не е положил усилия да разсее съмненията относно истинността на представения от него документ като удостовери съдържанието му по законоустановения ред, съобразно изискванията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС 184 от 1958 г. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Иран поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Посочената от него причина в проведените интервюта пред административния орган обективирани в протокол с рег. УП-4809/15.09.2017г. и с рег. УП4809/13.03.2020г. при повторната му молба за закрила, не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне.