Решение № 7245 от 18.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Доспат, чрез процесуалния му представител адв. Марев, срещу решение 56 от 28.02.2022г., постановено по адм. дело 299/2021 г. на Административен съд Смолян, с което е отменена, по жалба на С. Чек от [населено място], заповед К-700/08.11.2021г. на кмета на община Доспат, с нареждане за премахване на незаконен строеж "Масивна сграда - пристройка и надстройка към жилищна сграда", попадаща в имот пл. 176, УПИ VII-176, кв. 22 по ЗРП на [населено място], като са присъдени и направените по делото разноски. Решението се счита неправилно, като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че спорният обект не е индивидуализиран в достатъчна степен, сочи се като нарушена е разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не е посочено в решението кои факти и обстоятелства не са били установени във фазата на административното производство, не е обсъден КА 8/11.10.2021г., въз основа на който е издаден акта. Настоява се за отмяната на съдебния акт и отхвърляне на първоначалната жалба срещу заповедта, със съображения, изложени и в писмено становище, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - С. Чек се явява лично и с адв. Минева, оспорва касационната жалба, по съображенията в депозирания писмен отговор по нея и писмени бележки, претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Обосновано е приетото, че в административния акт липсва достатъчно описание на процесния строеж такъв, какъвто съществува на място, което само по себе си е основание за отмяната на акта. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС Смолян е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и в рамките на предоставени му правомощия по закон, в съответната форма, с посочени правни и фактически основания, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизяснена фактическа обстановка - не е конкретизиран вида на строежа, нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен, а описанието му не съответства на установеното действително положение. Решението е допустимо, валидно и правилно, следва да бъде оставено в сила. При постановяването му решаващият състав е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост и е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приетите от съда за установени фактически констатации, се подкрепят от доказателствата по делото, включително и от подробното и компетентно изготвено заключение по допуснатата и с основание приета, неоспорена от страните СТЕ. Обосновано е приетото, при наличието и на други постройки в имота, че в административния акт липсва достатъчно описание на процесния строеж такъв, какъвто съществува на място, което само по себе си е основание за отмяната на акта. С основание се възразява, че дали строежът е пристройка, надстройка, пристройка с надстройка, или двуетажна пристройка - не е едно и също, ЗУТ и актовете по прилагането му съдържат точни технически и законови понятия, които не е допустимо да се разглеждат като "синоними", за което се настоява в касационната жалба. Затова строеж, който в заповед за премахване не е индивидуализиран точно и в съответствие с обективно изграденото, правилно е преценен като такъв с неясен предмет, а това пряко влияе на нейната законосъобразност. Констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, страда от същите пороци и съдържа технически характеристики и данни, неточни и различаващи се от констатираните от в.л. при огледа и измерванията на място. Освен това, при достатъчно данни за състоянието на съществуващата жилищна сграда /със сериозни, дълбоки пукнатини и компрометирана гредоредна конструкция, с установена в процеса необходимост от укрепване и обезопасяване/, процесният строеж, извършен още през 1998г., доказано изпълнява укрепваща функция. Въпросът касае изпълнението на акта, но изяснявайки детайлно начина на изпълнение на строежа - свързано и монолитно към съществуващата сграда, инж. Стаматова е изложила и становището си, че премахването в случая е "опасно" и, че представлява "огромен риск". Този факт навежда на извода за нарушаване на принципа за съразмерност, въведен в чл. 6, ал. 3 АПК и е в ущърб на преследваната от закона цел. По изложените съображения, като е отменил обжалваната заповед на кмета на община Доспат като незаконосъобразна, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на процеса, на ответната по касация страна следва да се присъдят направените по делото разноски, своевременно претендирани и доказани като реално заплатени в размера от 900 лв., съгласно по приложените списък с разноски и договор за правна помощ и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,