Решение № 1395 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14672/2015 г.

Решение № 1395 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14672/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на О. Л., чрез зам. К. П. П., против решение № 83 от 05.10.2015 г., постановено по адм. д. № 86/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Л., с което е прогласена нищожност на изричен отказ за връщане на платени суми за ТБО за 2012 г., издаден от заместник-кмета на О. Л., обективиран в Писмо с изх. № МП 297/19.04.2013 г., постановен по Искане вх. № МП 297/08.04.2013 г. на "ФМ СОЛ" ЕООД, за НИ с идентификатор 43952.502.158 по КККР на гр. Л. Релевират се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона и е необосновано. Иска се отмяната на първоинстанционния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на "ФМ СОЛ" ЕООД. Ответникът "ФМ СОЛ" ЕООД, чрез процесуалния си п представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подадена е частна жалба от "ФМ СОЛ" ЕООД срещу решение от 26.11.2015 г., постановено по адм. дело № 86/2015 г. по описа на Административен съд-Л. Релевират се доводи за неправилност на решението. Иска се отмяната му. Подадена е и частна жалба от кмета на О. Л. срещу решение от 26.11.2015 г., постановено по адм. дело № 86 от 2015 г. по описа на Административен съд-Л. Релевират се доводи за неправилност на решението, поради недължимост на разноски от страна административния орган. Иска се отмяна на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби на кмета на О. Л., както и за основателност на частната жалба на "ФМ СОЛ" ЕООД в частта за разноските. По касационната жалба на Кмета на О. Л.: Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения: С Решение № 83 от 05.10.2015 г., постановено по адм. д. № 86/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Л. е прогласена нищожност на изричен отказ за връщане на платени суми за ТБО за 2012 г., издаден от заместник-кмета на О. Л., обективиран в Писмо с изх. № МП 297/19.04.2013 г., постановен по Искане вх. № МП 297/08.04.2013 г. на "ФМ СОЛ" ЕООД, за НИ с идентификатор 43952.502.158 по КККР на гр. Л. Административен съд-Л. е приел, че компетентен да издаде АПВ е служител от общинската администрация, определен за орган по приходите с изрична заповед на кмета на общината. Кметът /респективно заместникът му при отсъствие/ има качеството на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК и е компетентен да разгледа само жалби против ревизионни актове /респ. АПВ/ по административен ред, осъществявайки само контрол за законосъобразност. В тази връзка, съдът не приема, че е налице предходен акт /съобщение/, по който издавайки процесното писмо зам. -кмета е упражнил контрол. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като обосновано е приел извод за нищожност на постановеният изричен отказ за връщане на платени суми за такса битови отпадъци на кмета на община Л. във връзка с постъпилото искане от търговското дружество жалбоподател "ФМ СОЛ" ЕООД. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорения отказ е издаден от некомпетентен по материя и степен орган и при неизпълнение на предвидената от закона форма, след като няма издаден акт за прихващане или възстановяване. Правата и задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечението и събирането на местни данъци и такси по Закона за местните данъци и такси, по реда на ДОПК се възлагат на изрично посочени служители (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ), като кметът е с качеството на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК и е компетентен да разгледа единствено жалби против ревизионни актове (или АПВ) по административен ред, осъществявайки само контрол за законосъобразност. По частната жалба на кмета на О. Л. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка и с оглед изхода на делото, частната жалба на административния орган е неоснователна. Касационната жалба на "ФМ СОЛ" ЕООД, гр. С. е неоснователна в частта по отправеното искане за поправка на допусната в основното решение по делото очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като в обявеният за нищожен - изричен отказ за връщане на платени суми за такса битови отпадъци за 2012 г., имотът на дружеството е конкретизиран с идентификатор 43952.502.158 и преписката е изпратена за произнасяне от компетентния орган. Жалбата е основателна в частта за неприсъдени разноски в производството пред Върховния административен съд. При този изход на спора жалбоподателя има право на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, включително сторените в касационното производство. Последните не са били присъдени от първоинстанционният съд, който се е произнесъл само за направените такива в производството при повторното разглеждане на делото. Основното и допълнителното съдебни решения следва да бъдат оставени в сила, като допълнителното съдебно решение следва да бъде изменено само в частта за направените, но неприсъдени разноски в производството пред Върховния административен съд. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 1080.00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение