Решение № 10961 от 30.11.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение30.11.2022 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1827/21.03.2022 г. по адм. дело 5026/2021 г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет (УС) на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), срещу решение 1827/21.03.2022 г. по адм.дело 5026/2021 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение 2 от 24.03.2021г. на УС на ИДЕС. С решението от 24.03.2021г. е потвърдено решение 09 от 15.01.2021 г. на Дисциплинарния съвет на ИДЕС, с което на регистрирания одитор О. Бараков е наложена дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, точка 7 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) глоба в размер на 1000 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба О. Бараков, с адрес в гр. Велинград, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че в съответствие с чл. 41, ал.1 от ЗНФО, на заседание на Дисциплинарния съвет (ДС) на 09.10.2020 г. е образувано дисциплинарно производство срещу регистрирани одитори, включително и О. Бараков, за неизпълнение на изискванията на чл. 8, т. З във вр. с чл.13, ал.2 от Устава на ИДЕС. Бараков е не е присъствал на проведеното заседание на 04.12.2020г., за което е бил уведомен, но не е известно защо не е присъствал и не е изслушан от ДС. На заседание проведено на 15.01.2021г.на ДС, за което Бараков не е уведомен и не е присъствал, е взето решение за налагане на дисциплинарна мярка на О. Бараков, за неизпълнение на изискванията по чл. 13, ал. 2 от Устава на ИДЕС, за което провеждане той не е бил уведомен и не е присъствал. Дисциплинарната отговорност следва да се реализира съобразно правилата, действащи към момента на осъществяване на деянието. Органът е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗНФО, според която ДС разглежда в закрито заседание преписките от извършени проверки от органите на ИДЕС с участието на проверявания регистриран одитор или дипломиран експерт-счетоводител. Нарушено е правото на защита на Бараков, тъй като не е участвал в заседанието, на което е взето решението, не е запознат с материалите от преписката и не е изслушан преди налагане на дисциплинарната мярка. АССГ, е приел, че в решението на дисциплинарният съвет и обжалваното решение на УС на ИДЕС липсват мотиви защо е наложена точно тази дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО, а именно глоба в размер на 1000 лева., след като в закона са посочени и други, по-леки дисциплинарни мерки. АССГ е приел, че поради констатираната процесуална и материалноправна незаконосъобразност на решението на УС на ИДЕС същото следва да бъде отменено. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на жалбата до АССГ, поради датата й, предхождаща датата на уведомяването за решението на УС на ИДЕС. Недопустими са единствено просрочените жалби срещу административни актове, не и жалбите, подадени преди началото на срока за обжалване. От приложения по делото протокола за проведено на 15.01.2021 г. заседание, става ясно, че ДС е приел решение, с което на О. Бараков е наложена дисциплинарна мярка за неизпълнение на изискването на чл. 13, ал. 2 от Устава на ИДЕС, а именно допуснати три последователни отсъствия на ОС на ИДЕС като отсъствията не са конкретизирани с отделни дати. Това е в противоречие с мотивите на решение 9 от 15.01.2021 г. на ДС. От мотивите е видно, че отсъствията са четири, а именно за датите, както следва: 22.04.2019 г.; 30.05.2019 г; 13.01.2020 г. и 08.07.2020 г. От това противоречие не става ясна волята на органа. Отделно от това по делото не е доказано по безспорен начин, че Бараков е бил уведомен надлежно за датите на заседанията, на които не е присъствал и не упълномощил друго лице да участва от негово име, поради което не е доказано виновно неучастие от Бараков и съответно осъществяване на състава на посоченото дисциплинарно нарушение. Представените по делото неясни снимки на екран на компютър не съдържат имейли с конкретно съдържание до Бараков, които да го уведомяват за процесните общи събрания. Настоящият съдебен състав споделя и доводите за допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните норми - на чл.41, ал.2 ЗНФО при издаване на акта, а именно разглеждане на преписката от ДС без участието на Бараков, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. АССГ правилно е извел извод, че за нарушения на Устава на ИДЕС с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗНФО са предвидени седем дисциплинарни мерки, от които две са по - леки от приложената към Бараков дисциплинарна мярка глоба от 1000 лв. Когато действа в условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да изложи мотиви за избора си за прилагане на конкретната дисциплинарна мярка, след като в закона има две по-леки като: задължително предписание за отстраняване на констатирано нарушение; публикуване на интернет страницата на ИДЕС на констатираните нарушения за срок една година. липсват мотиви. Липсата на задължителен реквизит на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 АПК е самостоятелно основание за отмяната му. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на съдебното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение